Неудобната тайна на Г-7 за финансирането на климата

Това, което повечето обичат да наричат финансиране на климата, всъщност не е толкова голяма помощ за по-бедните нации в света.

Ройтерс: Германия, Япония, Франция и Съединените щати са сред богатите страни, които предложиха на развиващите се нации заеми и сделки за прехода, които в крайна сметка облагодетелстваха компании и организации в същите тези богати страни.

Програмата за предоставяне на данни на Станфорд за журналисти показа, че четирите държави от Г-7, изброени по-горе, са сключили заеми, свързани с енергийния преход, на стойност най-малко 18 милиарда долара с развиващите се страни.

Финансовите министри от групата Г-7 се срещат тази седмица, за да обсъдят, наред с други глобални въпроси, финансирането на климата и, как да направят достъпни повече средства за по-бедните нации по света, за които защитниците на прехода твърдят, че страдат от най-лошите последици от индустриализацията.

Оказва се обаче, че това, което повечето обичат да наричат финансиране на климата, всъщност не е толкова голяма помощ за по-бедните нации в света. Вместо това е инструмент за обогатяване на субекти от Г-7 и обременяване на бедните нации с дългове, пише Oil Price, позовавайки се на разследване на агенция Ройтерс по темата.

Ройтерс направи разкритието в подробно изложение, в което се казва, че Германия, Япония, Франция и Съединените щати са сред богатите страни, които са предложили на развиващите се нации заеми и преходни сделки, които в крайна сметка са облагодетелствали компании и организации в същите тези богати страни, като същевременно добавят към дългово натоварване на развиващите се нации.

След прегледа данните на ООН и разговори с различни анализатори, активисти в областта на климата и правителствени служители, които участваха в преговорите за финансиране на климата, Ройтерс съобщи, че членовете на Г-7 са предлагали като нещо естествено заеми на развиващите се нации при пазарни лихвени проценти и вместо грантове .

Данните, предоставени от Big Local News – програмата за предоставяне на данни на Станфорд за журналисти – показват, че четирите страни от Г-7, изброени по-горе, са сключили заеми, свързани с енергийния преход, на стойност най-малко 18 милиарда долара с развиващите се нации. От тях Япония е предложила най-много - 10,2 милиарда долара, следвана от 3,6 милиарда долара заеми, предложени от Франция, 1,9 милиарда долара, предложени от Германия, и 1,5 милиарда долара, предоставени от Съединените щати.

Ройтерс посочва в изложението си, че отпускането на заеми при пазарни лихви не е стандартна практика, когато се твърди, че се опитвате да помогнете на бедна нация да се справи с предполагаемите ефекти от катастрофалните климатични промени. И все пак пазарните лихви са точно това, което Япония, Франция, Германия, САЩ и други членове на Г-7 са поискали от своите кредитополучатели.

Не само това, но разследването, проведено от Ройтерс, показва, че заемодателите често поставят условия по заемите си, а именно, че получателите на тези заеми наемат определени компании, за да извършат работата според парите. По същество това означава не само, че заемодателите се възползват от изплащането на заемите - плюс пазарната лихва - но също така дават ход на собствените си компании, вместо да оставят кредитополучателя да избере най-добрата сделка.

Ройтерс цитира един активист, който нарича това „дълбоко осъдително“ и казва, че „финансирането за климата не трябва да бъде възможност за бизнес“.  Liane Schalatek от немската екологична неправителствена организация Heinrich-Boll Foundation също казва, че вместо да носи печалби, финансирането на климата трябва да „обслужва нуждите и приоритетите на развиващите се страни получатели“.

И все пак има проблем в това твърдение, защото много активисти по изменението на климата и защитници на прехода в правителството и NOG сектора представят енергийния преход точно като възможност за печалба. Инвеститорите са убедени, че вложенията в компании за разработка на слънчева енергия или изследване на екологичния водород не само ще помогне на планетата, но и ще им спечели пари. А на правителствата в развиващите се страни се казва, че преходът ще защити техните икономики от опустошителни бъдещи загуби, причинени от неограничените промени в климата – хипотетично.

Така че изглежда, че онези правителства от Г-7, които сключват сделките за заеми, просто се възползват от възможностите, които енергийният преход им предостави. Че това поставя развиващите се нации, които не могат да си позволят да се възползват от същото предимство, е жалък факт, който без съмнение ще бъде използван от лидерите в тези нации, за да отвърнат на натиска на Запада върху тях да избегнат разработването на природните си въглеводородни ресурси и да преминат направо към етап на доставка на вятърна и слънчева енергия.

Много африкански лидери вече изразиха съвсем разбираемо възмущение от условията, свързани със заемното финансиране, предоставено от МВФ и Световната банка, които по същество обвързват предоставянето на тези заеми с определени ангажименти за прехода. Сега, с разследването на Ройтерс, възмущението може да стане по-шумно, а и напълно оправдано.

Нациите от така наречения "глобален юг изпитват проблеми от нова вълна от дългове, причинена от финансирането за климата", казва бивш еквадорски служител по въпросите на климата пред Ройтерс. Това, което предполага изявлението, е потвърждение на горното твърдение, че богатите нации, или по-скоро техните правителства и големи корпорации се възползват от възможността, която енергийният преход предоставя, просто не в смисъла, който вероятно е предвиждан от активистите за климата.

Не само това, но тези правителства и корпорации предлагат повече заеми, отколкото безвъзмездни средства, показа разследването на Ройтерс, като размерът на климатичните дългове, предоставени на бедните нации и тези със средни доходи досега, представлява 54% от общото финансиране за климата - под международната цел от 100 милиарда долара, които светът не успя да изпълни.

Така че изглежда, че някои от най-гласовитите правителствени поддръжници на енергийния преход може да имат повече от един вид мотивация да подкрепят прехода. Това е доста неудобно разкритие, тъй като развиващите се страни засилват натиска си върху богатия свят той да си плати за това, което активистите твърдят, тоест, че изменението на климата е дело на самите тях.

Става още по-неудобно в светлината на факта, че докато тези правителства и корпорации дават заеми и си оправят обвързването, жизненият стандарт на собствените им нации спада - в не малка степен благодарение на фокуса на тези правителства преди всичко върху изменението на климата.