BNEF: Европа и САЩ ще са лидери в глобалното производство на чист водород през 2030 г.

Много нации по света, които планират да станат износители на чист водород, ще останат разочаровани в края на десетилетието. Причината е, че глобалното търсене на вносен зелен водород ще бъде много по-малко, отколкото се надяват. Това е записанов в последния доклад на изследователската къща BloombergNEF (BNEF).

Главната причина е, че САЩ и Европа ще бъдат най-големите производители на чист водород в света, като синият H2 съставлява по-голямата част от общото количество в Америка.

„Правителствените политики и цели ще бъдат основният двигател на внедряването на проекти за чист водород през това десетилетие. В резултат на това три пазара с най-силна обществена подкрепа – САЩ, Европа и Китай – ще доминират в глобалното предлагане на водорода в тази перспектива“, се казва в новия доклад, озаглавен „Прогноза за доставките на водород 2024: Регионални разлики се задълбочват“ (Hydrogen Supply Outlook 2024: Regional deep dives).

„Повечето други пазари изостават в амбициите си... Потенциалните експортни пазари вероятно ще надхвърлят целите си за 2030 г. В същото време напредъкът на проектите в регионите Латинска Америка, Австралия, Близкия изток и Африка е ограничен от ниското търсене и експортните политики, които имат ограничено въздействие преди 2030 г. Така САЩ и Канада биха могли да отговорят на по-голямата част от експортното търсене, особено за синия водород, поради зрелостта на проектите си и силните субсидии в тази посока“, обясняват експертите.

Диаграма от доклада, показваща глобалните прогнози на BNEF година по година за производството на чист водород по региони. Вижте таблицата по-долу за пълни цифри. Източник: BNEF.

Общо 16,4 милиона тона нисковъглероден водород ще се произвеждат годишно по света до 2030 г. от общо 477 проекта, смятат от BNEF. От тях 37,2% ще се произвеждат в САЩ, следвани от Европа (24,3%), Китай (18,9%) и Канада (5,5%). В Близкия изток и Африка ще отговарят за 4,9% от проектите, а Индия – за 3 на сто. Латинска Америка ще има 2,4%, а на Австралия се падат 1,8% на сто от водородните проекти. Останалите малко над 1 процент ще се развиват в останалата част от Азия . Повече подробности можете да видите на таблицата по-долу:

От тази обща сума 9,5 милиона тона ще бъде зелен водород, произведен от възобновяеми източници, докато 6,9 милиона тона ще бъде син (произведен от природен газ с улавяне и съхранение на въглерод). По-голямата част от последния продукт ще идва основно от Северна Америка.

Държави с големи амбиции за чист водород, но ниски нива на обществена подкрепа - като Египет и Чили - ще видят малко завършени проекти, ако изобщо има такива до 2030 г. без допълнителни стимули, смятат авторите на доклада.

В документът е записано, че прогнозата за Китай е „силно несигурна поради липсата на видимост на проектите и целите за 2030 г.“.  BNEF добавят, че затягането на екологичните разпоредби за производителите на химикали, базирани на въглища, и държавните компании „може да стимулира по-бързото внедряване на проекти за тази нова технология“.

А в Индия субсидиите, отпуснати в първия й търг за зелен водород, „са ниски според международните стандарти и вероятно не са достатъчни, за да оправдаят окончателните инвестиционни решения на проектите“.

Цифрите на BNEF - които се основават на анализ отдолу нагоре на повече от 1600 проекта в неговия Hydrogen Data Hub - са много по-песимистични от подобен доклад, представен от Hydrogen Council през ноември, който очаква 40 милиона тона чист водород да бъдат произведени през 2030 г. При това с 20 милиона тона транспортирани между континентите, припомня Hydrogen Insight.