IRENA с нова визия за енергийната сигурност в периода на трансформация от изкопаеми горива към ВЕИ
Преходът от изкопаеми горива към възобновяема енергия води до повече електрифицирани, децентрализирани и цифровизирани енергийни системи. Системите, базирани на възобновяема енергия, включително зелен водород и устойчива биомаса, се поддават на високи нива на електрификация и ефективност. Според сценария на IRENA за намаляване на глобалното затоплян с 1,5°C се предвижда електричеството да се превърне в бъдеще в основен енергиен носител като делът му ще се удвои повече от 22% днес до 51% до 2050 г. Очаква се до 2050 г. и биомасата, и водородът да съставляват по-големи части от общото потребление на енергия, отколкото изкопаемите горива. Това се посочва в доклада Геополитика на енергийната трансформация: енергийна сигурност (Geopolitics of the Energy Transformation: Energy Security). Докладът е изготвен от Elisabeth Press (IRENA) в съавторство на Яна Попкостова (Yana Popkostova) и Thijs von de Graaf (Университет на Гент) за IRENA.
Докладът разглежда трансформацията на глобалната енергийна система и конкретните последици за енергийната сигурност. Той предупреждава срещу транспонирането на конвенционалните подходи към енергийната сигурност от ерата на изкопаемите горива и предлага напредничава концепция за многоизмерна енергийна сигурност, която поставя благосъстоянието на хората и планетата в центъра на развиващите се възгледи за енергийна сигурност.
Делът на възобновяемата енергия в глобалния енергиен микс ще се увеличи от 16% през 2020 г. до 77% до 2050 г. според сценария на IRENA от 1,5°C. Общото снабдяване с първична енергия ще остане стабилно поради повишената енергийна ефективност и растежа на възобновяемите енергийни източници. Използването на възобновяеми енергийни източници ще се увеличи във всички сектори на крайно потребление, докато високият процент на електрификация в сектори като транспорта и сградите ще изисква дванадесеткратно увеличение на капацитета за възобновяема електроенергия до 2050 г. в сравнение с нивата от 2020 г.
Утрояването на възобновяемите енергийни източници и удвояването на ефективността до 2030 г. формират централния стълб на стратегията за декарбонизация, потвърдена и на COP28 през декември 2023 г. IRENA изчислява, че ще са необходими допълнителни 11 теравата (TW) възобновяем енергиен капацитет, за да се намалят емисиите с 43% до 2030 г. в съответствие с препоръките на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). Най-жизнеспособният подход в рамките на този график включва агресивно внедряване на възобновяеми и ефективни технологии, намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и иновации за действие след 2030 г.
Всяка държава има някаква форма за възобновяем потенциал, който може да използва, като по този начин подобри своята енергийна устойчивост, независимост и контрол и намали излагането на нестабилни цени на изкопаемите горива. През 2022 г. 86% от световното население е живяло в страни, които са били нетни вносители на изкопаеми горива. Преминаването към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) от местни ресурси ще повиши самодостатъчността, измествайки енергийните зависимости от глобално към регионално ниво и правейки повечето страни по-малко податливи на геополитически пречки. Според конвенционалните стандарти за енергийна сигурност това обещава повишена стабилност и устойчивост, като същевременно подобрява платежния баланс и макроикономическите ползи, се посочва в докладът.
Авторите подчертават, че преходът от изкопаеми горива ще промени световната търговия, което ще доведе до значителна регионализация на търговията с енергия. Приблизително 40% от морските товари днес се състоят от изкопаеми горива и тежкото корабоплаване разчита на тях. Преходът от нефт, газ и въглища ще намали търговията с енергия на дълги разстояния.
Електрификацията ще насърчи трансграничната търговия и чистите енергийни стоки като зеления водород няма да се търгуват в обеми, сравними с изкопаемите горива, или на толкова големи разстояния. В бъдеще се очаква глобалната търговия с технологии, свързани с чиста енергия, или полуготови продукти да се засили и да стане по разнообразна.
Ще се появят нови търговски потоци за електричество, водород, материали и чисти технологии, които ще се различават значително от традиционните, които са зависими от изкопаеми горива.
Прекъсванията в повечето от секторите няма да засегнат незабавно енергийната сигурност на крайните потребители. Прекъсванията на електроенергията обаче биха били мигновени, променяйки естеството на политиката за енергийна сигурност, когато се въвежда трансгранична търговия или разширена в сравнение с изкопаемите горива.
Трансграничната търговия с електроенергия насърчава взаимните ползи, противопоставяйки се на асиметричните зависимости, наблюдавани при петрола и газа. Като се има предвид, че търговията с електроенергия може да тече и в двете посоки, трябва да се гледа през призмата на взаимозависимостта и взаимните ползи. Това е очевидно в силно интегрирания пазар на електроенергия в ЕС, където всичките 27 държави-членки, включително нетните износители, се възползват от вноса. През 2023 г. нито една от страните-членки на ЕС не е била износител през цялото време. Следователно междусистемните връзки, които улесняват тази търговия, могат да се считат за канали за по-голяма интеграция и сътрудничество, но подобна гледна точка предполага значително политическо доверие, отбелязват експертите.
Има нужда от преоценка на това какво представлява стратегически суверенен актив, посочват още те.. С нарастването на електрификацията междусистемните връзки и електрическите мрежи стават жизненоважни за енергийната сигурност. Същото може да се каже за нововъзникващи зелени енергийни носители и места за сезонно съхранение. Експлоатацията и безопасността на тези активи ще играят ключова роля в трансграничната търговия и сигурност на енергията. Тази промяна изисква тези, които формират политиката да преразгледат собствеността и сигурността на енергийната инфраструктура, както и достъпа и контрола на тази инфраструктура.
Зеленият водород и продуктите, получени от него, могат да играят важна роля в енергийната сигурност. По-специално производството на водород от местни възобновяеми източници може да намали зависимостта от вносни изкопаеми горива в промишлеността и секторите, трудни за декарбонизация. Все още има много несигурност по отношение на степента, в която водородът ще се търгува в големи количества между държавите или дали промишлените дейности ще се преместят към богати на възобновяеми източници райони. И в двата случая ще възникнат търговски потоци, които биха облагодетелствали усилията за разнообразяване на доставчиците и маршрутите за доставка, както и от усилията за повишаване на устойчивостта, като например чрез съхранение и планиране при извънредни ситуации.
Критичните материали, като ключови суровини за производството на енергийни технологии, изискват внимание в краткосрочен до средносрочен план поради високата концентрация на техните вериги за доставки.
Разнообразните и устойчиви вериги за доставки са от съществено значение за енергийния преход и както обемите, така и местата за добив и обработка вече се разширяват. Иновациите вече облекчават натиска, който в момента се усеща на пазарите, а от следващото десетилетие рециклирането и кръговата икономика ще играят по-голяма роля. Продължителната подкрепа за научноизследователска и развойна дейност за подобряване на ефективността, намиране на алтернативи и оформяне на дизайна на продукта с мисъл за кръговрата може да намали дългосрочните уязвимости и рискове.
Преходът към възобновяема енергия обещава да промени динамиката на търговията с енергия, да промени моделите на международна зависимост, както и геополитическия пейзаж. Тази предстояща промяна подчертава необходимостта от възприемане на системен подход към енергийната политика – такъв, който асимилира отличителните характеристики на пейзаж, доминиран от възобновяеми енергийни източници и белязан от разширяваща се електрификация, цифровизация и децентрализация.
Традиционните подходи към енергийната сигурност вече се оказват недостатъчни. Развиващата се енергийна система изисква проактивна стратегия за оформяне на взаимозависимости и укрепване на устойчивостта на енергийната система, позволявайки й да се адаптира не само към промените в енергийния сектор, но и към по-широки икономически, социални и политически промени.
Такава стратегия предполага включването на различни елементи в изготвянето на политики, включително технологични иновации, екологични проблеми, икономически тенденции и социални последици. По същество справянето с енергийната сигурност в ерата на възобновяемите енергийни източници изисква приспособяване към нуждите на всяка страна в процес, ръководен от принципите на справедливост и човешка сигурност.
Целта на този доклад е да предложи на политиците прозрения за развиващите се съображения за енергийна сигурност, като по този начин им помогне да създадат стабилни, насочени към бъдещето стратегии за енергийна сигурност, които ще насърчат климатичната неутралност, глобалната справедливост и отговорното управление на екосистемите. Чрез преразглеждане на традиционните подходи към енергийната сигурност и идентифициране на пренебрегвани области и нововъзникващи фактори, докладът дава на политиците по-всеобхватно разбиране за енергийната сигурност в системите, доминирани от възобновяеми източници.
В първата глава докладът изследва геополитическите измерения на енергийната сигурност и ключовите разлики между енергийните системи, доминирани от различни горива. Втората глава разглежда ефектите от базираната на възобновяеми енергийни източници енергийна система върху търговията и властовите отношения. Третата глава очертава усъвършенствана перспектива за енергийната сигурност, очертавайки нейния многоизмерен характер.
Докладът се ръководи от прогнозата за световния енергиен преход на IRENA, която определя пътят му в съответствие със сценария на агенцията за намаляване на затоплянето с 1,5°C. Според сценария делът на възобновяемата енергия в глобалния енергиен микс ще се увеличи от 16% през 2020 г. на 77% до 2050 г. Общото снабдяване с първична енергия ще остане стабилно поради повишената енергийна ефективност и ръста на възобновяемите енергийни източници. Възобновяемите енергийни източници ще се увеличат в крайното потребление във всички сектори, въпреки че високата степен на електрификация, базирана на възобновяеми енергийни източници в сектори като транспорт и сгради, ще изисква дванадесеткратно увеличение на капацитета до 2050 г. в сравнение с нивата от 2020 г., посочват авторите на документа.
Докладът съветва политиците не просто да транспонират мисленето си от ерата на изкопаемите горива към система, базирана на възобновяеми енергийни източници. Той идентифицира множество проблеми, които трябва да се разглеждат систематично и да са водещи при вземане на национални решения относно наличността на ресурсите и сравнителните предимства. Това е особено важно, тъй като правителствата правят значителни инвестиции в инфраструктура за системи, които са все по-електрифицирани, дигитализирани и децентрализирани. Докладът поставя благосъстоянието на хората и планетата в центъра на развиващата се визия за енергийна сигурност. В крайна сметка той признава, че справянето с енергийната сигурност е толкова политическо начинание, колкото и техническо.
Основната амбиция на доклада на IRENA е да изследва различните измерения на енергийния преход и да предостави ясна гледна точка върху концепцията на енергийната сигурност за 21 век. Целта е той е да служи като обективно и прагматично ръководство за политици и практици, което ще им позволи да се ориентират в енергийния преход, както и да информира за прогнозите, което ще подпомогне формирането на политиката така, че да се засили енергийната сигурност и устойчивостта на системата.
С доклада на IRENA може да се запознаете в прикачения документ