Отрицателните цени на електроенергията завладяват европейските електроенергийни борси по-рано от очакваното

Топлият април и политиката на страните от ЕС за бърз преход към възобновяеми енергийни източници, съпроводена едновременно с препоръката за икономия на природен газ сваля производството на електроенергия. Прегледът на данните сочи за значителен спад на дела на въглищата, много силно представяне на вятърните централи, особено на сушата, по-малко ядрена енергия и по-добро използване на помпените мощности. Не без значение е и спада на потреблението – от една страна заради продължаващите икономии от домакинствата, а от друга заради свитата икономическа активност. На този фон отрицателните цени на електроенергията завладяват европейските електроенергийни борси по-рано от очакваното. Най-общо тези фактори, но и не само те водят до поредния спад на цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“.

Производство на електроенергия

Общото нетно производството на електроенергия в страните от ЕС през четиринадесетата седмица на 2024 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 42 385 GWh към ранните вечерни часове на 7 април 2024 г. (44 897 GWh за 13-та седмица).

За сравнение, през 14-та седмица на миналата 2023 г. то е било в обем от 45 166 GWh, по данни на energy charts, базирани на ENTSO-E, а през 2022 г. – 51 340 GWh, според ъпдейтваните данни от 06.04 2024 г.

От това общо производство през 14-та седмица от настоящата 2024 г. на фосилните горива се пада дял от 18.78 % или 7 958 GWh ( 22.83 % или 10 252 GWh седмица по-рано). От тях  кафявите въглища участват с 1734 GWh или 4.09 %, а каменните с 1488 GWh или 3.51 %. Природният газ държи дял от 8.34 % или 3534 GWh (10.86 % или 4874 GWh през 13-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 9982 GWh или 23.55 %.(11 417 GWh – 25.43 % през предходната седмица след корекциите).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 14-та седмица на 2024 г. е в обем от 24 446 GWh или 57.67 % срещу 23 228 GWh (51.74 %) седмица по-рано. Вятърните централи на сушата са произвели обем от 9 558 GWh (22.55 %), а офшорните – 1 625 GWh (3.83 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на едва 4662 GWh или 11.00 %(през 13-та седмица – 4026 или 8.97%). Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 6-25% и 9.97 %, както и на биомасата – 3.29 %.

Внос, износ, ВЕИ

Франция остава е лидер при износа на електроенергия, който през 14-та седмица на 2024 г. към публикуването на данните се изчислява на 1394.0  GWh. След нея се нарежда Испания със 173.0 GWh, а трета е Австрия – 152.7 GWh. Сред другите страни, осъществили експорт на електроенергия са Швейцария – 146.6 GWh и Словакия – 106.6 GWh.

България се връща на картата на износителите със 122.4 GWh.

Сред вносителите са Италия, която води с импорт от 858.5 GWh, следвана от Унгария – 175.8 GWh и Германия – 136.5 GWh. Висок остава вносът през 14-та седмица и на Великобритания – 601.4 GWh.

Към подготовката на данните, най-общо през 14-та седмица на 2024 г. Европейският съюз е експортьор на 629.3 GWh.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар в процентно отношение през 14-та седмица от настоящата година лидерството отново държи Австрия – 107.8 %, следвана Португалия – 99.7 %, Германия – 78.2 и Испания – 74.1 %. При другите страни този дял е доста по-нисък. Така например дела на Франция е 43.5 %.  Участието на възобновяемите енергийни източници се изчислява на 35.0 % за България, докато за Румъния е 49.8 %, а за Гърция – 50.7 %. Доста по-назад са Унгария – 24.3 % и Чехия – 22.5 на сто.

Средна годишна цена

Средната годишна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ се движи в посока към понижени и през четиринадесетата (14-та) седмица на месец април тази година. Влияние върху общата картина оказва завръщането на отрицателните цени на електроенергията, което засега се наблюдава по-често в почивните дни. Запазващото се равномерно понижение означава, че процесът и от страна на операторите на мрежите и операторите на борсите е достатъчно добре овладян, така че да няма сривове. В тази връзка трябва да се разглежда и мярката на българския преносен оператор за промяна на стойността на трансграничните преносни капацитети между България и Румъния в посока Румъния-България. Като цяло спадът на ценовите нива остават в диапазона 91 – 42 евро/MWh.

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM към 7 април се понижава до 72.22  и 71.59 евро/MWh съответно в сравнение със 73.96 и 73.28 евро/MWh към 1 април или седмица по-рано.  

На гръцка борса HENEX – средната годишна цена също се движи в посока към понижение -  от 77.73 евро/MWh за седмицата към 1 април до 76.07 евро/MWh към седмия ден от настоящия месец април.

В този диапазон е и средната годишна цена в сегмента „ден напред“ и на електроенергийната борса в Унгария – 71.44 евро/MWh (преди седмица – 73.01 евро/MWh).

Отново по-ниска остава постигнатата средна годишна стойност на електроенергийната борса в Словакия – 71.07 евро/MWh  (преди - 72.51 евро/MWh), а в Чехия спада до 70.69 евро/MWh от отчетените 72.06  евро/MWh от отчетените към 1 април.

Средната годишна цена на електроенергията на борсата в Германия в сегмента „ден напред“ също върви в посока към понижение и към 7 април намалява до 66.28 евро/MWh от 67.33 евро/MWh седмица по-рано.

Франция запазва наблюдавания още в началото на април по-силен темп на спад като 62.46 евро/MWh преди седмица, средната годишна цена в сегмента „ден напред“ към седмия ден от април съставлява 58.62 евро/MWh.

Електроенергийната борса във Великобритания се придържа към темпа на европейските пазари  и стойността спада до 73.51 евро/MWh ( седмица по-рано - 75.47 евро/MWh).

Лидери по най-ниска средна годишна цена в посочения сегмент и през четиринадесетата седмица са двете борси на Пиренейския полуостров (Португалия и Испания). Постигнатите стойности са 41.2 ии 41.6 евро/MWh (преди - 44.06 и 44.46 евро/MWh).

За пореден период най-високи остават цените на италианската GME  –  90.69 евро/MWh (към 1 април  91.72 евро/MWh), двете ирландски борси с ниво от 88.98 евро/MWh (преди – 90.45 евро MWh) и Полша, където понижението е и най-слабо – 81.28 евро*MWh в сравнение 81.46 евро/MWh към първия ден от този месец.

Що се отнася до средната месечна цена е рано да се правят каквито и да са сравнения, тъй като става въпрос все още само за първата седмица на месец април. Няма как обаче да не се отбележи много ниската стойност на електроенергийните борси в Португалия и Испания – 3.43 и 3.92 евро/MWh, както и отчетената за Франция – 9.31 евро/MWh.

Най-високата средна месечна цена в сегмента „ден напред“ е отчетена за италианската GME -76.06 евро/MWh.

Що се отнася до българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM стойностите от 47.19 и 47.32 евро/MWh остават по-ниски от изчислените за Германия – 50.39 евро/MWh.

Средна борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ през 14-та седмица на 2024 г.

Средната борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ през четиринадесетата седмица на европейските електроенергийни борси намалява съществено, но отново се движи в много широк диапазон - между 4 и 76 евро/MWh.

Най-ниски отново са ценовите нива двете иберийски борси (Португалия и Испания) – 4.41 евро/MWh (през 13-та седмица – 4.95 и 5.30 евро/MWh съответно). След тях се нарежда Франция, където средната борсова цена на електроенергията през 14-та седмица в „ден напред“ намалява до 9.88 евро/MWh от 39.01 евро/MWh (отчетени през 13-та седмица). Трето място по най-ниска средна борсова цена в определящия ценови сегмент за посоченото време се пада на Белгия – 26.35 евро/MWh, което е почти наполовина под нивото от 53.32 евро/MWh, регистрирани седмица по-рано.

Италия отново е с най-високата средна борсова цена в посочения сегмент – между 76.27 и 71.65 евро/MWh за различните региони.  Спадът обаче е съществен предвид стойността, отчетена през 13-та седмица от 92.61 - 84.63 евро/MWh в зависимост от региона. Сред водещите по високи цени електроенергийни борси остават и Полша със 74.17 евро/MWh (през 13-та седмица – 68.14 евро/MWh), където за разлика от другите пазари цената расте. Както и Ирландия с цена от 67.01 евро/MWh (седмица по-рано – 91.55 евро/MWh).

Средната борсова цена на електрическата енергия през 14-та седмица на 2024 г. в сегмента „ден напред“ за българската IBEX (БНЕБ) се изчислява на 45.33 евро/MWh (преди – 51.79 евро/MWh).

Малко по-ниска е постигнатата стойност на румънската OPCOM – 45.09 евро/MWh предвид нивото от 51.77 евро/MWh през предхождащата седмица.

Стойността на гръцката HENEX също върви в посока към спад – до 52.35 евро/MWh спрямо 54.73 евро/MWh през 13-та седмица.

Ценовите нива на трите регионални борси практически се изравняват със стойностите на повечето от западните и централни пазари. Така средната борсова цена на електроенергията в сегмента „пазар ден напред“ за 14-та седмица в Германия е 45.46 евро/MWh при 60.72 евро/MWh през предишната 13-та.

В този диапазон са и ценовите нива за посоченото време на унгарската HUPX – 45.73 евро/MWh (предишна - 55.96 евро/MWh), в Чехия – 46.68 евро/MWh (преди – 58.07 евро/MWh).

Отрицателните цени на електроенергията тази година сякаш се установяват по-рано от очакваното. Това е от една страна в резултат на бързото затопляне, а от друга заради по-високите  мощности на възобновяеми енергийни източници.

Петрол, газ, СО2

Геополитическите рискове и проблемите с предлагането през изминалата седмица се оказаха в основата на най-съществения скок на цената на петрола сорт Brent. Очакването на ответен удар на Иран срещу Израел, развиващият се дефицит на износ от Мексико и продължаващите съкращения на ОПЕК+ засилиха възходящите настроения на петролния пазар.  

Петролът сорт Brent през миналата седмица се повиши от 87.42 долара за барел при затварянето на търговията на 1 април до 91.17 долара за барел в края на сесията в петък, 5 април. Това е скок от 4.29 % и то само за първите пет дни от тази седмица.

За сравнение, по данни на Dow Jones, през месец март сорт Brent е поскъпнал с 4,6%, а WTI – с 6,3 процента. През първото тримесечие цената на Brent е нараснала с 13,6 %, а на WTI – с 16,1 на сто.

Междувременно Министерството на финансите на САЩ санкционира 13 петролни танкера на  базирания в ОАЕ оператор Oceanlink Maritime за предполагаемо транспортиране на ирански петрол. С това броят на санкционираните танкери достигна 258.

Не без значение е ръстът на вноса на суров петрол в Китай, предимно руски и то на фона на конфликтът в Мианмар, който може да се превърне в заплаха за голяма част от китайската инфраструктура. За отбелязване е, че ситуацията там не е за подминаване предвид подготвящите се за излизане в планов ремонт китайски рафинерии.

Високите цени на сорт WTI до 86 долара за барел накараха правителството на САЩ да отмени обратното изкупуване на SPR (стартегичсек петролен резерв). Министерството на енергетиката на САЩ обяви, че ще „запази интереса на данъкоплатеца на преден план“ и отмени търга си за закупуване на 3 милиона барела стратегически петролни запаси през август и септември.

Мексико е на крачка от спиране на износа на петрол, а бразилската Petrobras се готви за сътресения като в основата е спор между шефа на компанията и енергийният министър на страната за дивидентите.

Любопитен детайл посочват наблюдателите на пазара – предпочитанията на мениджърите към бензина и излизане от дизела, като се позовават на позициите на хедж фондовете.

Както се вижда, под сътресение са като цяло всички големи петролни пазари, което е доста обезпокояващо. Прогнозата на анализаторите, дадена още преди месеци за ръст на цените през второто тримесечие на годината изглежда е на път да се случи.

Дали се готви стресова ситуация за газовия пазар, предстои да се разбере. В частност, вноса в Европейския съюз през миналия месец достигна най-ниските си мартенски нива от 2019 г. насам, което е отражение на слабото търсене в резултат на меката зима и слабото търсене в енергийния сектор. Всичко това на фона на задължението, наложено от Европейската комисия за намаляване на потреблението на синьо гориво с 15 %. Спадът на търсенето накара Европа да излезе от зимата с рекордно високи запаси от 59.66% ли 637.7138 TWh. Това се отразява като цяло върху световните цени.

Цената на газа по индекса TTF на борсата ICE, която при затваряне на търговията на 1 април, понеделник се повиши слабо до 27.34 евро/MWh през последната сесия в петък, 5 април отново спадна до 26.60 евро/MWh.

На фона на европейския спад,  азиатският внос на втечнен природен газ се повиши до над 23 милиона тона през месец март, сочат данните. Това се определя като рекорд, който анализаторите свързват с индикация, че чувствителните към цените купувачи в региона (особено Китай, Индия и Тайланд) се връщат активно към спот пазара.

Ситуацията на пазара на природен газ тепърва ще продължи да се развива, което ще се отрази на ценовите нива. Европейският пазар изглежда върви към по-голяма сигурност по отношение на доставките, след като през миналата седмица стана ясно че повредата по Balticconector е отстранена и газопроводът се връща в строя. За отбелязване е и отложеното за неопределено време гласуване в холандския парламент на законопроекта, който предвиждаше забрана завинаги на производството на газ от гигантското находище Гронинген, въпреки обявеното предварително спиране през октомври 2023 г. Това означава, че добивът може да бъде активиран отново, макар и в изключителни случаи.

От значение в по-глобален мащаб са и още няколко други факта - дали Русия ще намали амбицията за LNG, след появилите се съобщения, че частната компания, износител на втечнен природен газ Novatek  може да отложи изграждането на съоръжение за втечняване от 19,8 mtpa в завода Arctic LNG 2 и да построи само две вместо три лини. Отвърд океана се очаква се в скоро време да има отговор на молбата за преразглеждане на президентския акт за спиране на изграждащите се мощности за LNG. Всичко това на фона на засилване на  амбицията за експанзия от страна на Qatar Energy.

Цялото това развитие на пазара води до запазване на цените на емисиите по-ниски от очакваното. Стойността, която на първи април успя да се покачи до 60.20 евро за тон, в края на търговията в петък, 5 април се върна на нивото от 58.99 евро/тон или към февруарските стойности. Сега всичко зависи от това как ще бъде стимулирана тази търговия и до какъв етап са преговорите за въглеродната следа, а като цяло и каква ще бъде политиката в тази посока през вече не така далечната 2025 г.

Тенденции

Усложненията, предизвикани от задълбочаващите се геополитически рискове, както никога по-рано изискват нов подход към диверсификацията, така че надеждните доставки да се запазят. Наслояването на политическите предизвикателства водят до видими и невидими трусове в икономиката и енергетиката, а усещането през ценовите нива, особено отрицателните не събужда усещане за перспективност.

Не случайно правителствата, стабилни или не извеждат на предна позиция търсенето на нови търговски решения в енергийния сектор и развитие на вътрешни проекти. Това касае особено енергоносителите. Разрешаването на конфликта  въглищна индустрия – газов преход - възобновяемите енергийни източници – атомна енергетика има особено значене, включително и за преминаване към следващия етап – производство на зелен или син водород. Стабилността на решенията обаче е в зависимост от кадрите, а дефицитът при тях се задълбочава. Според доклада на Manpowergroup за 2024 г. 75 % от работодателите в света не могат да си осигурят работници, което поставя под въпрос ефективността на прехода и топката се връща в полето на образованието и уменията за труд.