Промишлеността и енергетиката в ЕС са отбелязали спад на емисиите с 15% през 2023 г.

Промишлеността и енергетиката в ЕС са отбелязали спад на емисиите с 15% през 2023 г., което се приема за положителен знак за постигане на целите им за 2030 г. Това пише изданието Euractiv.

„Експертите обаче си задават въпроса дали това се дължи на – или въпреки – рамката за търговия с въглеродни емисии в Европа“, се посочва в статията.

Схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS) поставя годишен таван на емисиите в промишлеността и енергийния сектор, като обхваща 40% от икономиката. Компаниите могат да купуват и продават правото на емисии, като определят цена на CO2, която сега се движи над 50 евро след спад през изминалата 2023 г.

Миналогодишните емисии по ETS показват най-значителното годишно намаление на емисиите от стартирането на схемата през 2005 г.“, заявяват от отдела за климата на Европейската комисия DG CLIMA.

Енергийният сектор и промишлеността намалиха емисиите с 15,5% в сравнение с 2022 г. – достигайки намаление от 47% в сравнение с нивата от 2005 г. Това поставя секторите на път към целта им за 62% намаление до 2030 г.

Основният дял от намаленията идва от енергийния сектор, където емисиите са спаднали с 24% благодарение на добавената вятърна и слънчева енергия, както и повече дъждове и по-ниски температури, което увеличи дела на водната енергия и ядрената енергия.

Промишлеността, разтърсена от енергийната криза, отбелязва спад на емисиите със 7% – както поради повишаване на ефективността, така и поради спад в производството. Междувременно емисиите от авиацията се увеличиха с 10%, водени от продължаващото възстановяване на сектора след пандемията.

Наблюдателите обаче предупреждават, че намаленията на емисиите през 2023 г. може да не се запазят. За Германия, най-голямата и най-богата страна в блока, мозъчният тръст Agora Energiewende установи, че 85% от напредъка по постигане на климатичните цели не е осигурен в дългосрочен план.

Голяма част от намалението в сравнение с 2022 г. се дължи на неочаквано рязък спад в потреблението на въглища, както и свързани с кризата и цикличните спадове в производството в енергоемката индустрия“, казват от базирания в Берлин мозъчен тръст.