Германски синдикалисти поставят под съмнение цените на въглеродните емисии в ЕС за бензин и газ

„Въвеждането на единна цена за ЕС за въглеродните емииси от газ, бензин и дизел през 2027 г. трябва да бъде преразгледано“. Това посочва Ясмин Фахими, президент на Конфедерацията на германските профсъюзи (DGB), цитирана от Euroactiv.

Общоевропейският данък върху CO2 за бензина, дизела, природния газ, мазута и други подобни беше договорен от Европейския парламент и страните от ЕС през 2023 г. като част от по-мащабна реформа на въглеродния пазар на ЕС, известна като Система за търговия с емисии (ETS ).

Точното въздействие върху потребителските цени все още не е известно. Европейската комисия прогнозира допълнителни разходи от 45 евро на тон CO2 (около 10 цента на литър бензин или дизел), а рамката на ETS съдържа механизъм за понижаване на цените на въглеродните емисии, ако надвишат това ниво.

Това обаче не е твърда граница и някои експерти на пазара на въглеродни емисии се съмняват дали механизмът за намаляване на цената ще проработи. Вместо това те очакват цените да се покачат с между 100-300 евро на тон CO2, в зависимост от това какви други политики за намаляване на емисиите се прилагат заедно със СТЕ.

Запитана за мярката в събота, Фахими е поставила под съмнение планираното въвеждане, като е посочила социалното въздействие на ценообразуването на въглеродните емисии и въздействието му върху индустриалната конкурентоспособност.

„Такива решения не са неотменими“, е казала Фахими, добавяйки, че вярва, че „спешно трябва да говорим отново за икономическите, индустриалните и политическите последици от този път на CO2“.

Германия вече има национална такса от 45 евро на тон CO2 и Фахими твърди, че страната вече е „достигнала границите на това, което ценообразуването на CO2 наистина може да постигне, за да създаде подходящи стимули от една страна, но не и социални дефекти от друга “, добавяйки, че „имаме спешна нужда от други инструменти за това“.

Рамката на ETS включва 87 милиарда евро социален климатичен фонд, който има за цел да ограничи финансовото въздействие върху по-бедните домакинства.

Фахими – бивш политик от управляващата партия на Германия SPD (S&D) – е посочила също и заплахата от деиндустриализация. „Не съм от хората, които искат да разказват страшни истории през цялото време. Но това е реално“, е казала тя, имайки предвид свиващото се промишлено производство в страната.