Енергийна ефективност, ВЕИ и ядрена енергия - трите стълба на енергийния преход по Макрон

Апостол Апостолов, кореспондент на 3e-news и Дир.бг от Брюксел

Енергийна ефективност, ВЕИ и ядрена енергия са трите ключови стълба на енергийния преход според френският президент Еманюел Макрон, който взе участие на провелата се през седмицата среща на върха за ядрената енергетика. Освен него присъстваха още близо 300 изпълнителни директори, предприемачи, 37 държавни и правителствени ръководители.

Пред делегатите държавният глава е споделил, че страните трябва да търсят баланс между двете енергии- да не се дава превес само на ядрената или пък само на зелената енергия.

От високата трибуна в белгийската столица, Макрон отправи призив с адрес към неговия министерски съвет, че е необходимо идните години да се увеличат мощностите от вятър и слънце, защото към момента не са били достатъчни. Двата типа енергии ще направят още по-независима Франция, която според Макрон, е една от страните с най-ниско ниво на CO2 на глава от населението. 

След като даде насоки за развитието на зелената енергия в неговата страна, Макрон „напусна“ нейните предели и начерта основните оси , по които трябва да върви Европа по отношения на зелената енергия – а именно ръст на капацитета от слънчеви и вятърни централи в порядъка на 50 GW за целия континент през следващите години. За да се случели проектите, било нужно дейното участие на Европейската инвестиционна и привличане на частни инвестиции. 

И за финал Макрон заяви, че общ приоритет на страните е да се прекрати производството на ток от въглища (директен размахан срещу идеологическия съперник в енергетиката Германия) а след това от газ и да се премине изцяло към ядрената енергия и възобновяеми енергийни източници. 

Форуми като срещата в Брюксел са запазена марка на Еманюел Макрон да посъветва, апелира и наставлява някого пред стотиците камери. Подобен беше случаят от пролетта на 2023 година, когато отново в Брюксел се срещнаха германският канцлер Олаф Шолц.

Германия и Франция са в противникови лагери по отношение на включването на ядрената енергия със статут на „зелена“, подобно на генерираната от вятър и слънце.

Над 70% от френската електроенергия се произвежда от АЕЦ. Ето защо не е изненадващо, че президентът Еманюел Макрон продължава да настоява в ЕС за по-благоприятно третиране на ядрената енергия. Затова беше съинициатор в създаването на ядрен съюз в рамките на ЕС. Заедно с още десет други държави, сред които България, Алиансът иска да гарантира, че ядрената енергия отново играе все по-голяма роля в европейските енергийни доставки.

Германия пък реши да се оттегли от ядрената енергетика след катастрофата във Фукушима в Япония през 2011 г. и закри последните си работещи мощности през миналата година.

Че Франция се нуждае от нови мощности и може да бъде уязвима показа лятото на 2022 година. Западна Европа е обзета от нечувана суша, която оставя почти нефункционални базовите ВЕЦ-ове на страната. В допълнение , един по един старите атомни централи започват да плачат за кардинални ремонти. В един момент се оказва, че половината от 56 атомни блока са извън строя, енергията от вода е почти спяла. Франция е принудена да разчита на зеления си ток и на помощ от съседите, за да закрепи недостига в микса. Назрял е моментът за кардинален ремонт на енергийната стратегия. В една от типичните си речи с много патос Макрон заявява, че трябва да се работи както по инвестиционни политики в ядрения сектор, така и по ВЕИ.

Амбициите са големи – 40 гигавата вятърни мощности до 2050 година и ускорено изграждане на вятърни паркове, които да компенсират проблемите атомни електроцентрали и несигурните ВЕЦ-ове заради все по-очертаващите се засушавания в Европа идните години.

Офшорно бъдеще 

В дългосрочната енергийна политика на страната е заложено броят на вятърните паркове да нарасне значително през следващите десетилетия като през 2050 те трябва да бъдат най-малко 50. 

И докато някои от тях са с поглед към далечното бъдеще, десетки компании вече работят по тази линия. Проект за парк на местният енергиен гигант Engie и нейния партньор EDP Renewables са готови да пуснат в експлоатация до 2-3 години 500 мегавата, който ще снабдява 800 000 души. Перките ще бъдат разположени между Йеу и Ноармутие. Ще се управлява от създаденото съвместно предприятие Ocean Winds с по 50% акционерно участие между двете компании. Инвестицията е за 2,5 млрд. евро, разказа телевизия BFM Bussines.

По друг проект работи консорциум с участието на френската компания EDF, ще изгради вятърен парк край бреговете на Нормандия. Очаква се да заработи до 2031. Парк Centre Manche 1 ще е с мощност от 1 гигават (GW), достатъчна за снабдяване с електричество на 1,5 млн. жители. Вятърните турбини ще бъдат инсталирани на 32 км от брега. Проектът е възложен на консорциума Eoliennes en Mer Manche Normandie" – обединение между EDF Renewables и канадската компания Maple Power.

Изглежда обаче, че зелените мощности недостигат, нужни са още – казва в критичен доклад       на електропреносния оператор RTE. Франция трябва да започне час по-скоро ударно строителство на вятърни паркове, ако иска следващите години да не изпитва недостиг на енергия. Според официални негови данни, до 2035 година потреблението ще бъде около 650 тераватчаса, докато застаряващите реактори (при положение ще всички са в експлоатация) може да покрият 350 тераватчаса.

В момента 9000-те вятърни турбини произвеждат по 120 тераватчаса или 9% от микса на страната. Така че има една значителна ниша, която трябва да бъде запълнена, за да не се стигне до недостиг, предупреждава Жереми Симон  от Съюза за възобновяема енергия (SER).

Изграждането на нови вятърни паркове във Франция обаче е затруднено заради мудната бюрокрация. Средно отнема 7 години след получаване на разрешителни, екооценки, становища на различни институции. Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.

EDF отново под държавно крило

Проблемите с атомните блокове показаха на страната, че има спешна нужда от стабилна инвестиция, и то постоянно. Затова, правителството взе решение отново да си върне изяло контрола върху закъсалата компания EDF, след като повторно я национализира. За в бъдеще тя ще получава по 25 милиарда евро годишно, за да изпълнява дългосрочната си инвестиционна програма, съобщи AFP. След модернизацията на парка се очаква производство на енергия до 350 TWh. През 2025 г. в сравнение с произведените 330 тераватчаса TWh през 2023.

Връщането на тоталния контрол върху EDF ще позволи на правителството да реализира навреме инвестиционната програма и да стартира строителството на ERP реакторите.

Френската енергетика трябва да се стабилизира максимално бързо и да върне доверието и позицията на стабилен износител. Освен модернизацията на EDF са нужни поне още 6 реактора от ново поколение, които ще струват най-малко 51 млрд. евро, казва Макрон. Сумата е известна, но не и как ще се осигури.

Междувременно в изявление на Елисейския дворец се съобщава, Съветът за ядрена политика на Франция е одобрил започването на проучванe за удължаване живота на действащите централи.

Плановете на EDF са да удължи живота на ядрените си мощности от 60 на 80 години. Според изпълнителния директор Седрик Левандовски въпросът за удължаването на „ядрения флот до 80 години е на масата и това не е табу". Той е бил изслушан по въпроса и пред Народното събрание, съобщи в тематичен репортаж през миналото лято специализираната бизнес телевизия BFM. "Нашият парк е адаптиран да продължи до 60 години. Въпросът за преминаването от 60 на 80 години изисква доста учебна работа и затова го предприемаме“. В САЩ 6 реактора са лицензирани да работят до 80 години. Технологиите на EDF са приблизително сходни“, заявил директорът пред депутатите.

„Франция няма да затвори нито един от съществуващите си реактори, освен от съображения за безопасност", заявява уверено по време на поредна визита френският президент Еманюел Макрон. 

Уверено звучи посланието и от страна на шефа на оператора RTE Ксавие Пиехачик, който казва, че страната няма да изпадне до недостиг на енергия, независимо трудностите с парка, За него критичната 2022 година е останала в миналото. И показател за това е, че страната отново си е върнала короната на енергиен износител. „През 2023 г. планираме да пуснем в експлоатация двa големи офшорни вятърни парка в Saint-Brieux и Fécamp, както и всички налични ВЕИ-та на сушата Производството на електроенергия тази година нараства в сравнение с 2022“, казва той. 

Нова мрежа

Новите мощности, за която говори Макрон, обаче изискват огромни инвестиции за разширяване на мрежата в рамките на 100 милиарда евро за периода до 2040 година, изчислили експертите на RTE. С парите ще бъдат разработени проекти, съобразно националната стратегия за Зеления преход и бумът на електромобилите.

В доклад на оператора е посочено, че сред причините за исканите повече средства са отчетени включването на допълнителни мощности в ядрената сфера, слънчеви и офшорни вятърни паркове, изграждане на инфраструктура до нови нисковъглеродни индустриални и пристанищни зони.

Една трета от парите, произведени от „зелена енергия“ ще отидат за риболов и затова, обещава Макрон по време на среща с рибари: офшорният вятър ще ни позволи да финансираме 700 милиона евро за риболов", заявил уверено държавният глава.

Нови мощности, свежи кадри, по-скъп ток

Изграждането на повече мощности изисква в бъдеще и повече кадри за управлението им. Затова отсега се мисли за обучение на над 100 000 души през следващите години.

Многомилиардни инвестиции във мрежа, ядрени и „зелени“ и ВЕЦ-проекти. Експерти обаче вече се питат дали това няма да окаже влияние върху цената на тока. Според един от тях - Никола Голдбърг - дали французите ще плащат по-скъп ток, всичко ще зависи от това как ще тръгне дългоочакваната секторна реформа и как ще се финансират всички изброени проекти. Нямало съмнение според него, че ще скочи регулираната цена.