В НПВУ липсва стратегически подход към реформите

Институт за енергиен мениджмънт

Европейската комисия организира техническа мисия в София на 18-20 март 2024 г. с цел да направи равносметка на напредъка на България по реформите и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България. Техническият екип към Европейската комисия, отговарящ за управлението на прилагането на българския ПВУ обикновено включва в прогрмата си и срещи за неформален обмен с представители на неправителствения сектор относно напредъка по мерките, заложени в компонента „Нисковъглеродна икономика“ на българския план.

Срещата се проведе на 18 март 2024 г. в Представителството на Европейската комисия в София. От страна на Европейската комисия участваха представители на Работната група за възстановяване и устойчивост в рамките на Генералния секретариат на ЕК (RECOVER) и на Генералната дирекция по икономически и финансови въпроси (ECFIN). Съвместно, RECOVER и ECFIN отговарят за управлението на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост в ЕС-27.

От страна на ИЕМ в срещата участваха Калоян Стайков и Весела Катрева, които изразиха позиция, че ПВУ страда от няколко основни слабости:

- Твърде голяма политическа намеса в процеса, която води до прибързани промени;
- Липса на стратегически и комплексен подход към реформите;

Създаване на непосредствени проблеми, които са извън обхвата на плана.

Една от движещите сили зад съставянето и работата на настоящото правителство е закъснялото изпълнение на редица етапи/цели, а оттам – и забавянето на второто плащане (декември 2022 г.), третото плащане (юни 2023 г.) и четвърто плащане (декември 2023 г.). В резултат на това някои промени, свързани с либерализирането на пазара на едро и дребно на електрическа енергия, както и за облекчаване на административните процедури за присъединяване на нови ВЕИ производители, се приемат твърде бързо, без достатъчен дебат и оценка на въздействието, което създава необходимост от последващи изменения. През 2023 г. Законът за енергетиката се изменя и допълва пет пъти, а Законът за енергията от възобновяеми източници – четири пъти. Въпреки прибързаните законодателни промени, второто плащане все още не е одобрено, което в голяма степен ги обезсмисля.

С отпадането на института на обществен доставчик се преминава и към частична либерализация на пазара на дребно, а именно – крайните снабдители закупуват електрическа енергия по свободно договорени цени, но я продават на домакинствата по регулирани цени. Поради краткото време за изготвяне, обсъждане и приемане на законодателните промени така и не става ясно какви точно са ролите на пазарните участници в процеса, взаимоотношенията между тях, както и рисковете/решенията за гарантиране на финансовата стабилност и изпълнението на лицензионната дейност на крайните снабдители. С други думи, предвидените реформи в ПВУ налагат непосредствени задължения за различни пазарни участници с презумпцията, че те ще бъдат допълнени с други мерки. Както виждаме от тази реформа, и както обърнахме внимание на срещата с комисията през 2023 г., това не се случва.

Друга голяма реформа е свързана с опростяването на процедурите за присъединяване на ВЕИ генериращи мощности към преносната и разпределителните мрежи, като целта е насърчаване на нови инвестиции. Както EMI обърна внимание и по време на предходна мисия на службите на ЕК в България по НПВУ през 2023 г., тази стъпка не само няма да е достатъчна, но и има потенциала да създаде сериозни проблеми в системата като цяло. Облекчаването на административните процедури за изграждане и присъединяване на ВЕИ не отчита, че мрежовият капацитет е ограничен, а изграждането на техническа инфраструктура отнема много време поради нейната специфика и нормативни ограничения. Нещо повече – осигуряването на финансиране за изграждане на мрежова инфраструктура се извършва или през регулираните мрежови тарифи, или чрез държавни/европейски програми за безвъзмездно финансиране. Вторите приоритетно се насочват към преносния оператор – 312 млн. евро (от които 123 млн. евро частно финансиране) по ПВУ и 608 млн. евро по Модернизационния фонд. За сравнение, за трите електроразпределителни дружества се отпускат 100 млн. евро по Модернизационния фонд. Нещо повече – не само че финансирането за развитие на разпределителните мрежи е крайно недостатъчно, но все още съществуват административни пречки пред ефективното му използване.

Облекчаването на една стъпка от процеса по изграждане и присъединяване на нови ВЕИ мощности, която не е придружена с допълнителни мерки за развитие на мрежата, включително нейното дигитализиране, единствено премества „тясното място“ от инвеститора към мрежовия оператор, без реално да ускорява присъединяването. При липса на капацитет, можем да очакваме забавяне на нови инвестиционни проекти (оттам – възпрепятстване на изпълнението на целите за нови ВЕИ), създаване на листи на чакащи инвеститори, както и изграждане на нови мощности, но без да са способни да се присъединят към мрежата. Такива случаи вече има в други държави членки, например Гърция.

Самият ПВУ не представлява нов стратегически документ, а инструмент за финансиране, който обвързва ангажименти за реформи с отпускане на финансиране; т.нар. пари срещу реформи. Като такъв не може да се очаква да предложи структурни решения на проблеми, които са трупани с години. Независимо от това, би следвало предвиждани реформи, които коренно променят ролите и взаимоотношенията между различните пазарни участници да се гледат в цялост, вместо да се предлагат големи промени, без да е ясно как ще функционират пазарите след тях. Именно такива промени би трябвало да залегнат в преговорния процес за предоговаряне на ангажиментите на страната и инвестиционните проекти. При либерализирането на пазара на дребно те са свързани с осигуряване на финансови механизми както за гарантиране на финансовата стабилност на крайните снабдители, така и за възможност за ликвидна подкрепа, ако и когато такава е необходима. При присъединяването на нови ВЕИ мощности следва да се изследва процесът по заявяване на инвеститорски интерес, обработка на документация, административни процедури и технологично време за изграждане на мрежова инфраструктура и др., за да може той да се движи без изоставане в сравнение с процеса по изграждане на нови ВЕИ мощности.