Ember: Преносните мрежи в Европа рискуват да забавят енергийния преход

Планираното развитие на националните електропреносни мрежи в редица държави не е в крак с реалността на енергийния преход. Това сочи нов анализ на компанията за анализа Ember, базиран на проучването на 35 национални плана за развитие на преносната мрежа. 11 от 26 мрежови плана предвиждат по-слабо развитие на вятърната и слънчевата енергия, заявяват от Ember. Освен това експертите изчисляват, че самият REPowerEU подценява годишните инвестиции в мрежата най-малко с 5 милиарда евро.

Мрежите наскоро влязоха в политическия дневен ред. Тъй като внедряването на чисти технологии напредва, то все повече се сблъсква с тесните места на мрежата и недостатъчният й капацитет, което води до забавяне на свързването, ограничаване и увеличава разходите за потребителите. Въпреки че предизвикателството като цяла е ясно, основните причини не винаги са очевидни, особено за националните преносни мрежи, за които има малко достъпна информация.

Анализът на Emner, базиран на 35 национални плана за развитие на мрежата от европейските оператори на преносни системи (TSO) за електроенергия, показва, че планираното й развитие в редица държави не е в крак с реалността на енергийния преход. Това води до риск инвестициите в мрежата да не са достатъчни за постигане на амбициите за климат и енергийна сигурност  до 2030 г. Според доклада, това трябва спешно да бъде разгледано от гледна точка на това, че самото развитие на мрежата изисква много по-дълъг срок от внедряването на чисти технологии.

Освен това, липсата на своевременно решаване на проблеми с капацитета на мрежата ще струва скъпо и вече представлява значителна цена за много страни. През 2023 г. Испания е похарчила повече за управление на вече претоварената си преносна мрежа, отколкото е инвестирала в нейното развитие, се посочва в доклада.

Отчита се, че вече се предприемат някои положителни стъпки за справяне с предизвикателствата на мрежата. Плановете на операторите на преносни системи разкриват тенденция за нарастващо разширяване на мрежата през следващото десетилетие, заедно с обновяването и надграждането й. Операторите на преносни системи също така дават приоритет на решения, които не са свързани с кабели, така че да се облекчи претоварването й. Няколко оператора на преносни системи имат амбициозни планове за разширяване на мрежата, доказващи осъществимостта на бързото й развитие при обявяването на мерки в тази насока  за политически приоритет. През следващите години обаче ще са необходими по-смели действия по отношение на мрежите в цяла Европа, за да се усетят ползите от бързия преход от изкопаемите горива към чиста енергия.

В докладът си авторите от Ember посочват, че 11 от 26 мрежови плана се базират на по-малко изграждане на вятърна и слънчевата енергия, отколкото националните цели.

Липсата на съответствие между мрежовите планове и националните цели е очевидна в много страни, което рискува недостатъчна подготовка за интегриране на вятърната и слънчева енергия. Слънчевата енергия е склонна да бъде по-засегната, като капацитетът е подценен с общо 60 GW в 11 държави, а вятърната - с 27 GW. Това изглежда е следствие основно от процесите на планиране на мрежата, които изостават от актуализациите на енергийната политика, смятат авторите.

205 GW слънчева енергия може да стигнат до задънена улица до 2030 г., се посочва още в доклада. 19 от 23 от проверените национални мрежови плана подминават разгръщането на слънчевата енергия. Според сценария на SolarPower Europe става въпрос за общо 205 GW до 2030 г. Вятърът е подценен в десет от 31 анализирани плана, с общо 17 GW . Тези несъответствия предполагат, че претоварването на мрежите може да се влоши в краткосрочен план, ако те не са оборудвани така, че да може да се управлява бързо нарастващият флот от възобновяеми източници.

На трето, но не и последно място експертите смятат, че REPowerEU подценява годишните инвестиции в мрежата с поне 5 милиарда евро.

Разходите за мрежи днес в държавите-членки на ЕС достигат приблизително 63 милиарда евро, като средно 28 милиарда евро годишно са предназначени за преносни мрежи и 35 милиарда евро, за инвестиции в разпределителни мрежи през 2022 г. Тези разходи надхвърлят прогнозата на Европейската комисия за годишни инвестиции в мрежата от 58,4 милиарда евро до 2030 г. Освен това е вероятно инвестициите в националните преносни системи да бъдат увеличени, за да станат „подходящи за целта“ в онези страни, където мрежовите планове изостават от съществуващата енергийна политика

Плановете за мрежата не са съобразени с целите на националната политика

Анализът на мрежовите планове показва, че планираното развитие на преносната мрежа може да се окаже недостатъчно, за да поеме възобновяемите мощности, необходими за постигане на целите на енергийната политика. Енергийните сценарии в най-новите мрежови планове от европейските оператори на преносни системи показват високо степен на несъответствие с настоящите политически цели в определени страни. Това е особено очевидно за предвидения инсталиран капацитет на вятърна и слънчева енергия през 2030 г. Тъй като увеличаването на капацитета на мрежата отнема много повече време, отколкото изграждането и пускането в експлоатация на вятърни и слънчеви проекти, мрежите може да не бъдат готови да посрещнат мащаба на бъдещо нарастване.

Планираните вятърни и слънчеви мощности в някои случаи не са съобразени с целите. Трябва да се очаква тясно съответствие с националните вятърни и слънчеви цели в мрежовите планове на операторите на преносни системи, тъй като националното законодателство, свързано с планирането на мрежата, често изисква те да спазват съществуващите цели на енергийната политика, когато изготвят своите планове. Анализът обаче показва, че това не винаги е така, като някои планове са значително под националните цели.

От Emeber сравняват мощностите на вятърните и слънчеви централи на 26-те мрежови плана с налични адекватни данни и със съответните цели за 2030 г. От тях десет използват сценарии с по-ниска амбиция от целите. Сред останалите, 13 мрежови плана се оказаха добре изравнени, а четири използват по-амбициозни сценарии.

Десет от 26-те плана за мрежата се основават на сценарии, при които комбинираният капацитет на вятърна и слънчева енергия е по-нисък от установената национална политика като общата разлика е 65 GW. Това е еквивалентно на около 8% от общия капацитет, към който са насочени тези страни. Въпреки че на общоевропейско ниво това може и да не е много, различията на национално ниво в някои държави са обезпокоителни.

Например, планът за развитие на мрежата на България предполага 4,1 GW вятърна и слънчева енергия през 2030 г., но целта на политиката на страната е повече от 11 GW, което е разлика от 63%, се посочва още в доклада.

Прогнозните инвестиционни нужди за електрическите мрежи в годините след 2030 г. показват, че текущите разходи ще трябва да бъдат увеличени до средно 85 милиарда евро годишно. Тази нужда от увеличаване на инвестициите вече е предвидена от редица оператори на преносни системи. Например планът за мрежата на френския TSO RTE отбелязва, че текущите му средни разходи от 400 милиона евро годишно ще трябва да се повишат до средно 650 милиона евро годишно между 2020-2035 г., удвоявайки се след 2035 г., за да достигнат приблизително 1,3 милиарда евро годишно, посочват още от Ember. Експертите, изготвили доклада дават и своите препоръки.

С пълния доклад може да се запознаете в прикачения документ