Страните от Централна Европа вече заделят колосални суми за проекти за зелен водород

Енергетика / Зелен преход
Георги Велев
3508
article picture alt description

Източник: iStock by Getty Images.

Все повече европейски страни започват свои пилотни проекти за създаване на системи за производство на зелен водород. Това вероятно се случва след силната финансова подкрепа на Германия при този вид зелено гориво, както и на Европейския съюз, чиято цел е да стимулира вътрешното производство на чиста енергия.

Италия търси варианти за своя зелен водороден хъб

Италия например сега ще стартира нова програма за субсидии на стойност 1,1 милиарда евро в подкрепа на екологичното производство на водород. Чрез програмата се цели да се помогне на производителите на оборудване за електролизатори да са получат стотици милиони евро подкрепа.

Европейската комисия (ЕК) в петък даде одобрение на италианското правителство да използва част от своите фондове за възстановяване от COVID-19 за частично финансиране на програмата, която предвижда директни безвъзмездни средства до 350 милиона евро за производители на зелени технологии — включително електролизатори, използвани за производство възобновяем водород. Това отваря вратата за създаване на нови производствени съоръжения.

Още по темата

Но водородните проекти ще се конкурират с широк набор от други екологични индустрии за дял от средствата, включително производители на слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи и оборудване за улавяне и съхранение на въглерод.

Парични средства също ще бъдат налични за производителите на „ключови компоненти“, които са проектирани и използвани предимно в екологични технологии – като мембрани, използвани в електролизери – и за производството на критични суровини, необходими за тяхното създаване.

Безвъзмездните средства ще бъдат определени на 150 милиона евро, като ще се увеличат до 200 милиона евро или 350 милиона евро в райони, категоризирани от ЕС като относително лишени и нуждаещи се от стратегически инвестиции.

„Тази италианска схема на стойност 1,1 милиарда евро ще подкрепи производството на стратегическо оборудване, а именно батерии, слънчеви панели, термопомпи, вятърни турбини, електролизатори и използване и съхранение на въглероден диоксид“, потвърди и Маргрете Вестагер, изпълнителен вицепрезидент на ЕК, отговарящ на политиката на конкуренцията.

„Те са ключови за прехода към беземисионна икономика. В същото време схемата гарантира, че възможните нарушения на конкуренцията остават ограничени.“

Това е вече третата голяма схема за субсидиране на проекти с водородната индустрия, предложена от Рим и одобрена от ЕК тази година. Още през януари бе обявена друга програма от 550 милиона евро за подпомагане на индустриалните гиганти в Италия да преминат към използване на възобновяем H2 от водород, базиран на изкопаеми горива.

А правителството на премиера Джорджия Мелони също получи одобрение да отпусне 350 милиона евро за зелен водороден „хъб“ в южната част на страната – въпреки че съобщението беше помрачено от финансовия колапс на голям зелен стоманен хъб в региона, чиято идея на създаване бе да използва именно възобновяем водород.

Австрия заделя 820 млн. евро за водородни проекти

Друга европейска държава – Австрия също уверено се е насочила по пътя на водородните проекти. Австрийското правителство значително увеличи размера на парите, които ще предостави за субсидии за производство на екологичен водород, обяви наскоро министърът на финансите на страната.

Едва миналата седмица беше разкрит нов проектозакон, който ще предостави 400 милиона евро (438,5 милиона долара) субсидии чрез Европейската водородна банка (EHB) на ЕС за австрийски зелени H2 проекти през следващите десет години. Това означава годишна подкрепа от 40 милиона евро.

Но министърът на финансите Магнус Брунер разкри, че от 2027 г. тази цифра ще нарасне до 100 милиона евро годишно.  „Законът за насърчаване на водорода в момента се оценява и се очаква да бъде приет бързо“, сподели той пред медиите. „Проектът предвижда финансиране от 400 милиона евро за следващите 10 години. От 2027 г. обемът на финансиране ще бъде увеличен с 60 милиона евро годишно до 100 милиона евро на година.

„Това ще увеличи обема на финансирането с 420 милиона евро до общо 820 милиона евро. Това може да направи производството на възобновяем водород в Австрия по-конкурентоспособно.“

Парите ще бъдат разпределени чрез състезателен търг по програмата на EHB за търг като услуга, в която държавите-членки могат да „допълнят“ съществуващите търгове на ниво ЕС със собствени средства за местни проекти.

Най-ниските оферти от целия ЕС — включително Австрия — ще бъдат възлагани на договори до изчерпване на бюджета на EHB, след което допълнителното специфично за Австрия финансиране ще бъде разпределено към австрийските проекти със следващите най-ниски оферти.

Австрийското министерство на климата каза пред Hydrogen Insight миналата седмица, че планира да проведе търга по време на следващия кръг на финансиране на EHB на стойност 2,2 милиарда евро, който трябваше да стартира през пролетта на тази година. Но наскоро се разбра, че търгът е отложен за есента.

Австрия се стреми към 1GW производство на водород от възобновяеми източници до 2030 г. като част от националната си H2 стратегия. Страната иска да декарбонизира 80% от своето въглеродно-интензивно използване на водород с чистите му еквиваленти  пак в рамките на това десетилетие.

Михаел Щругл, главен изпълнителен директор на най-големия австрийски доставчик на електроенергия Verbund, сподели: „Ние приветстваме бързото прилагане на насърчителни мерки като тласък за вътрешната водородна икономика. „Зеленият водород играе решаваща роля за постигането на климатичните цели и устойчивата декарбонизация на множество индустриални приложения и процеси.“

България все още няма ясна цел при зеления водород

В България все още са прекалено малко реалните проекти за електролизери, а и финансирането не е добре структурирано.

По данни на Hydrogen Europe България заема 12-то място по производство на водород от 32-те държави от ЕИЗ с около 200 хил.тона годишно или около 5% от водорода в Европа.

За производствените нужди на българската индустрия от водород в момента показват, че те възлизат на около 150 хил. т/г. Основно водородът се получава чрез паров реформинг на природен газ, което дава въглероден отпечатък от около 1400 Кт/г СО2. Тези данни за СО2 емисиите не включват използването на природен газ за високотемпературните процеси, съпътстващи както получаването и потреблението на водород, така и необходими за редица други индустриални процеси. България е сериозен производител и износител на амоняк и азотни торове, който трябва да съхрани и допълнително да развие този сектор на зелената водородната икономика, стимулирайки производството на зелен амоняк. Информацията по тази тема е от Националната пътна карта за развитие на водородната индустрия, която бе одобрена от правителството през миналата година.

Има предложение и за финансиране на първата водородна долина у нас, която ще се намира в района на Стара Загора. Проектът „Загора, устойчив водороден регион“ (ZAgora sustainable HYdrogen Region - ZAHYR) е част от рамкова програма „Хоризонт Европа“ и се разглежда като един от първите елементи за насърчаване на водородно базирана икономика в България. Неговият срок на изпълнение е пет години.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща