ETIP PV: Колко струва производството на слънчеви модули в Европа ?
Европейската платформа за технологии и иновации за фотоволтаични системи (ETIP PV) публикува докладът си за производството на фотоволтаични системи в Европа (PV Manufacturing in Europe: Ensuring resilience through industrial policy), в който освен всички оценки, се сравнява и стойността на производството на слънчеви панели в Китай, ЕС, САЩ и Индия.
Авторите за пореден път се опитват да отговорят на въпроса какво да се направи така, че в Европа да се произвеждат конкурентоспособни панели. В подобен доклад през миналата година ETIP отбеляза, че основна пречка за развитие на слънчевата индустрия в ЕС е цената на енергията. Докладът излиза на фона на неотдавнашното съобщение на един от най-големите производители Meyer Burger за затваряне на заводът си за производство на слънчеви модули в Германия.
В докладът се изследват най-„напредналите“ технологии на фотоволтаични модули днес: TOPCon, хетеропреход (HJT) и „тунелен обратен контакт“ (TBC). Данните на ETIP PV показват, че Китай може да произвежда панели TOPCon на цена между 0,160 до 0,189 щатски долара на ват; Индия - 0,195 долара; САЩ - 0,281 щатски долара; ЕС – в диапазона от 0,243 до 0,3 долара за ват.
Панелите HJT и TBC са малко по-скъпи на всички пазари, но остават разлики между регионите (вижте графиката).
Сравнението е направено по примера на вертикално интегрирана фабрика с годишен производствен капацитет от 10 GW. Отбелязва се, че без вертикална интеграция възниква необходимост от закупуване на компоненти, което ще доведе до ръст на производствените разходи в сравнение с интегриран производител. Въпреки това при специфични пазарни условия това може да се коригира, например, при продажба на компоненти на изгодни цени при свръхпроизводство. Според авторите на проучването, разликата в стойността между анализираните региони зависи основно от разходите за материали и труд, а също така и от тези за амортизация на оборудването и сградите. „Разликата в разходите за материали може да достигне до 30% поради транспортни разходи, икономии от мащаба и вносни мита в определени страни“, съобщават авторите. „Разходите за труд могат да варират до осем пъти, а разходите за енергия в Европа или САЩ могат да бъдат пет пъти по-високи в сравнение с Китай“, се посочва в изследването.
Стойността на западното производствено оборудване може да е с 40% по-висока, предвид вносните мита, а разходите за строителството на завод са близо два пъти повече на западните пазари в сравнение с Китай.
В доклада на ETIP PV представят в резюме и системите за стимулиране на слънчевата индустрия в анализираните региони.
Китай е в състояние да произвежда фотоволтаични модули много по-евтино от други страни. Това отчасти се дължи в голяма степен на консолидираната и интегрирана вътрешна верига за доставки, включително местното снабдяване с материали. В допълнение китайските производители могат да разчитат на ниски цени на електроенергията, а също така и на субсидиране, както за земеделски участъци, така и за изграждането на заводи.
В доклада се илюстрира и как Законът за намаляване на инфлацията (IRA) на САЩ е допринесъл за рязък скок на проектите за производство на слънчеви елементи и модули в страната. Въпреки това се отчита, че слънчевата индустрия в САЩ остава небалансирана. Освен това IRA не е доказал, че е достатъчно ефективен за цялата верига за създаване на стойност - например за стимулиране на производството за полисилиций, силициеви пластини и пр.
Пълният доклад може да прочетете в прикачения документ.