Исканията за ВЕИ присъединявания в Гърция достигат критични размери, появяват се опасения за балон

Решението на гръцкото правителство да си постави за цел 23,5 GW възобновяеми енергийни източници до 2030 г., което ще превърне страната в регионален енергиен център, доведе до драстично увеличение на заявленията за нови проекти.

Според данни на независимият електропреносен оператор на страната (IPTO), исканията за възобновяема енергия за свързване към мрежата са достигнали колосалните 42 GW. Разработчиците получиха така наречените сертификати на производители от енергийния регулатор на страната RAE още по време на предишни цикли на лицензиране на ВЕИ проекти, става ясно от специализираното издание Energypress.

През декември бяха подадени проекти от общо 1,2 GW нови ВЕИ мощности. Това се случва независимо от факта, че през 2023 г. Министерството на околната среда и енергетиката вдигна сумата на задължителната гаранция, за да разубеди инвеститорите от прекомерни искания за капацитет. Гореспоменатите 42 GW, заедно с 15 GW, които вече са получили условия за присъединяване и 10 GW в момента в експлоатация, са достатъчни не само за надминаване на целта на страната за 2030 г., но и целта за 2050 г., която е 54 GW.

Още през май 2023 г. възобновяемите енергийни източници със сертификати на производители достигнаха 99,5 GW, очаквайки екологични лицензи, за да продължат с исканията си за присъединяване към мрежата. Въпросът е какъв дял може да се реализира. Преносните и разпределителните мрежи със сигурност не могат да поемат много повече от целта за 2030 г. от 23,5 GW, което означава едва 13,5 GW нови съоръжения.

„Мрежовите оператори трябва да си свършат работата, за да разширят мрежата и ще го направят, в противен случай ще има последствия. Мрежите са абсолютен приоритет и те трябва да бъдат приключени своевременно“, каза наскоро председателят на RAЕ Атанасиос Дагумас. Държавната институция наскоро бе преименувана и вече е Регулаторен орган за отпадъци, енергия и води (Regulatory Authority for Waste, Energy and Water RAEWW)

Противоречив план за износ на енергия?

По-голямата част от възобновяемите енергийни източници, които няма да са необходими за покриване на вътрешното търсене, ще трябва да се насочат към износ. Гърция планира да увеличи междусистемните си връзки чрез изграждането на две големи линии до Източното Средиземноморие и Египет (Great Sea Interconnector и GREGY). Ще се надграждат и съществуващите връзки с Италия, Северна Македония, Албания, България и Турция. Припомняме, че през миналата година бе открит нов далекопровод, който да свързва гръцкия Неа Санта с района на Мини „Марица Изток“.

Министър-председателят Кириакос Мицотакис също настоя за създаването на т. нар. Зелен егейски интерконектор (Grean Aegean Interconnection) - коридор през Западните Балкани за пренос на зелена енергия, която да се транспортира до Австрия и Германия. Сходна идея за създаване на HVDC кабел разработва в момента и българският електроенергиен системен оператор.

Проблемът на плана на Атина е следният: ако Гърция внася големи количества зелена електроенергия от Близкия изток и Северна Африка, за да я реекспортира на север, тогава колко капацитет ще остане в междусистемните връзки за собственото й допълнително производство на ВЕИ?

Досега гръцкият ВЕИ план бе посрещнат с хладко от европейските партньори. По време на неотдавнашното посещение на Мицотакис в Германия канцлерът Олаф Шолц изобщо не го спомена. Освен това планът на IPTO да придобие дялове в MEPSO, северномакедонския оператор, като трамплин на север, срещна съпротива от страна на правителството в Скопие.

Въпреки пъзела, гръцките и чуждестранните инвеститори все още се състезават усилено за осигуряване на място в мрежата. Конкуренцията в неотдавнашните търгове намали цените както на възобновяемата електроенергия, така и на съхранението на енергия. Правителството е доволно от досегашните резултати и планира да дублира успеха с нови технологии, особено в сферата на офшорната вятърна енергия и производството на зелен водород.