Сделката на COP28: Дните на изкопаемите горива са преброени. Но климатичнaтa криза далеч не е предотвратена

Георги Велев, кореспондент на 3eNews и Дир.бг в Дубай

Преговорите за климата в Дубай приключиха, но това не бе арабската приказка, ако някои са се надявали на такава. Все пак в страна, богата на изкопаеми горива, е изключително трудно да се говори за климатични промени. Но организаторите дадоха ход и следвайки своите интереси бе постигнат напредък в преговорите за опазването на природата и планетата ни. Сега е ред на експертите да отговарят в следващите седмици дали конференцията COP28 е постигнала сериозен , от който се нуждае светът.

Специалистите са скептични, макар организаторите да твърдят, че това е поредната важна стъпка към декарбонизиран свят. В окончателното споразумение (https://www.cop28.com/en/)  – посрещнато с овации – включи първия призив към нациите да се откажат от изкопаемите горива. Това бе малка крачка към ангажимента за постепенно премахване на изкопаемите горивата. Но развитието и исканията на западните страни предполагат, че дните на изкопаемите горива вече са преброени.

Равносметката

Почти 200 държави участваха в преговорите тази година като най-силни призиви за опазване на климата и ограничаване на затоплянето дойдоха от островните държави и западните страни. Ключов елемент за тези процеси е финансирането. Западът даде крачка напред като създаде нови фондове и подкрепи стари, предназначени за справяне с климатичните промени. Но са нужни още огромни средства, без да е ясно откъде и кога могат да дойдат те. Но покрай целите на COP28 бяха постигнати и няколко други ключови стъпки за зеленото бъдеще. Една бе утрояване на капацитета на ВЕИ в рамките на следващото десетилетие. А към нея вече се присъедини и ядрената енергетика като беземисионен източник на енергия.

Очаква се в следващите години бързо да намалява производството на енергия от въглища, като ключова роля за това ще играят системите за търговия с емисии. Тук говорим не само за енергетика, но за транспорта, сградите и земеделието в развитите страни. А в развиващия се свят се цели намаляване на емисиите, чрез ограничаване на въглищата.

В консенсусът на COP 28 се говори за намаляване на потреблението и производството на изкопаеми горива „по справедлив, организиран и равноправен начин“, така че да се постигнат нулеви нетни емисии до, преди или около 2050 г. в съответствие с научните данни. Това разтегливо понятие бе одобрено от петролните държави, които търсеха упорито начин да изчезнат изразите „прекратяване“ и „изкопаеми горива“ в едно изречение. И успяха. 

Друг важен елемент е, че светът се съгласи да ограничи рязко метановите емисии до 2030 г., както и да се развиват нови форми на автомобилен транспорт – електромобилност и водородни автомобили.

Основният въпрос, пред който светът е изправен сега, е дали широките ангажименти, поети от нациите, са достатъчни, докато изменението на климата набира скорост. Отговорът, тревожно за всички, засега е отрицателен.

Обединените арабски емирства - противоречивите домакини

Тазгодишните разговори бяха противоречиви от самото начало.  Ролята на петролният господар Султан Ал Джабер като президент на COP28 подхрани опасенията относно домакинската роля на Обединените арабски емирства – страна със значителни интереси в поддържането на икономиката на изкопаемите горива. След това дойдоха доклади, че Ал Джабер е поставил под съмнение научната обосновка за постепенното премахване на изкопаемите горива за справяне с изменението на климата. И това се случваше на фона на съобщения за преговори за търговия с изкопаеми горива в кулоарите на преговорите.

Освен това безпрецедентен брой лобисти на изкопаеми горива и защитници на геоинженерството присъстваха на разговорите. Това не създаде идеалните условия за действие срещу изменението на климата. От друга страна се виждаше и тази година как протестите на климатичните активисти са сведени до минимум. Същата липса на протести имаше и при миналогодишния COP27 в Египет. И това бе заради политически режими и рестрикции, които работят в тези страни.

Пробив за фонда „Загуби и щети“.

Въпреки критиките организаторите отбелязаха имаха ранна победа със споразумение за създаване на Фонд за „загуби и щети“. Чрез него по-богатите нации компенсират по-бедните държави за ефектите от изменението на климата. Създаването на този фонд е един от големите резултати от разговорите. Отне много време, за да се стигне до тук, след като първоначално беше предложено от Вануату през 1991 г. и подкрепено по принцип в миналогодишните преговори в Египет.

Защо е необходимо? Тъй като развиващите се държави са особено уязвими към щетите, причинени от изменението на климата, и имат ограничена способност да поемат разходите за ремонт и възстановяване. Фондът също така посочва конкретните задължения на развитите държави. Именно те са и значителните емитенти на емисии, които до голяма степен са причинител на проблема. Затова сега западния свят, включително САЩ и Китай, ще плащат за развитата си икономика.

Но все още има големи въпроси относно мярката – най-важното е колко добре ще бъде финансирана. Въпреки фанфарите, само 700 милиона щатски долара са били ангажирани досега във фонда, насочен към компенсиране на щети на държавите, които според последните оценки вече възлизат на стотици милиарди годишно. Така отново се очертава спор доколко ефективни са призивите на Запада за справяне с климатичната криза.

Съществуват също опасения относно това фондът да бъде администриран от Световната банка, която има съмнителни екологични качества и неравномерно досие по отношение на прозрачността, коментират експерти.

Разбира се, самият фонд до известна степен може да се тълкува и като признание за провал. Това е необходимо само защото международната общност не успя да спре промяната на климата и е малко вероятно да предотврати достигането на опасни нива от затопляне. А какви са те – учените са на мнение, че светът трябва да ограничи до 1,5 градуса по Целзий затоплянето на планетата. Това е шансът да се спаси Земята от катастрофални климатични промени. Именно след Парижкото споразумение бе постигната принципна договорка всички страни да следват плана за 1,5 Градуса по Целзий и декарбонизиране на икономиките си. Европа стигна по-далеч: целта за декарбонизация е до 2050 г. като Старият континент дава тон този пример с датата да бъде последван и от другите континенти.

Шезлонги на първия ред, но на Титаник?

Най-критичен за преговори бе моментът за изкопаемите горива. Това са 28-мите поред преговори за климата и чак сега, в Дубай, бе първият път, когато нации директно се занимават с постепенното премахване на изкопаемите горива. Миналата година в Египет страните се съгласиха да ускорят прекратяването на употребата на въглищата – най-мръсното гориво – но не споменаха нищо за газ или петрол.

В продължение на дни бушуваше дебат дали да се прилагат изрази като „постепенно премахване“ или „постепенно намаляване“ или терминът „необхванати емисии“ към изкопаемите горива. Дори думата „може“ стана противоречива, когато се свърже с предложението страните да обмислят ограничаване на производството и потреблението на изкопаеми горива. Специалистите дори направиха интересно сравнение: „За жертвите на изменението на климата аргументите може да изглеждат като пренареждане на шезлонгите на Титаник“.

Някои нации бяха готови да признаят необходимостта от премахване на изкопаемите горива. Други отбелязаха необходимостта от бъдещ преход, без да се прави компромис с необходимостта им да се развиват или да печелят приходи от износа на черното злато. Други пък предполагат, че ефектите от изкопаемите горива могат да бъдат сведени до минимум чрез технологии като улавяне и съхранение на въглерод. Последните са силно търсени именно сред петролните страни.

На практика обаче в края на преговорите всички 198 участващи страни трябваше да одобрят всяка една окончателна декларация. Дори само така може да се разбере колко трудно би се постигнал консенсус, след като на една маса трябва да седнат всички. Включително воюващите.

Повече от 100 държави настояха за глобален ангажимент за пълно премахване на изкопаемите горива. Но нации, които печелят изключително много от изкопаемите горива – като Русия, Иран, Ирак и Саудитска Арабия – се противопоставиха на всяко споменаване на изкопаеми горива в окончателния документ.

Първият проект на декларацията не се хареса на много експерти. А това доведе до забавяне на преговорите с нови два дни, до постигане на Консенсусът от ОАЕ.

Преговарящите домакини се опитаха да постигнат сделка между конкуриращите се интереси, като пропуснаха каквото и да е позоваване на постепенно „преустановяване“ или „намаляване“. Вместо това те предполагат, че страните „могат“ да обмислят намаляване на производството и потреблението на изкопаеми горива. Компромисният текст, изготвен от президента на COP28 Ал Джабер и неговия екип, изглеждаше като че ли ходят по ръба спрямо интересите на страните с петролни залежи.

Недоволството беше незабавно подхванато от привържениците на силни действия в областта на климата. Проектът беше обозначен като „свидетелство за смърт“ от уязвими малки островни държави, докато изсъхващата атака дойде от заинтересовани държави, неправителствени организации и дори държави с по-неравномерни климатични рекорди като Австралия, Съединените щати, Канада и Япония.

Споразумение – но достатъчно ли е?

Тъй като преговорите продължиха доста след първоначалния краен срок, беше известна изненада, че окончателният документ беше одобрен сравнително бързо.

Окончателната версия беше по-строга относно приноса на изкопаемите горива за изменението на климата и някои защитници видяха това като важен сигнал. Той твърди, че преходът от изкопаеми горива трябва да се осъществи бързо, макар и „„по справедлив, организиран и равноправен начин“, като се ускорят действията през това критично десетилетие.

 Това говори нещо за ледниковия темп на преговорите за климата от началото им през 1992 г., че това е първият път, когато приносът на изкопаемите горива за изменението на климата някога е бил признат в окончателен документ на COP. И тук критиците се оплакаха от липсата на подробности за това как целите ще бъдат изпълнени или ангажиментите ще бъдат реализирани.

Конференцията също така предостави важни ангажименти за утрояване на възобновяемата енергия, разширяване на ядрената енергия и ново обещание за намаляване на емисиите от охлаждащи технологии като климатизация, които ще стават все по-важни в затоплящия се свят. Разговорите също така видяха признание за все по-значимата роля на селскостопанския сектор за приноса към изменението на климата.

Но трябва да се направи повече. През 2023 г. температурите вече надхвърлят решаващия праг от 1,5°C. Глобалният преглед на намаляването на емисиите, публикуван преди преговорите, показва, че сегашните ни усилия не са достатъчни, за да спрем по-нататъшното затопляне. Държави като Австралия се застъпиха за по-категоричен език за прекратяване на изкопаемите горива, като същевременно поддържат постоянен поток от нови проекти за изкопаеми горива у дома. Тогава не е чудно, че водещият преговарящ от Алианса на малките островни държави каза, че „процесът ни провали“.

Каква бе ролята на България в преговорите в Дубай?

За първи път тази година България имаше собствен павилион по време на COP28. Интересен факт бе, че много хора и специалисти търсят мнението на страната ни по различни въпроси. И се вижда, че подписите на България под стратегически документи са равни с тези на другите държави. Страната ни участва в редица инициативи, като например приетата Декларация за утрояване на дела на ядрената енергия до 2050 г. Документът бе подписан и от още 21 други държави С това се заяви още по-силно ангажиментът на България да развива ядрената енергетика и занапред. Включихме се и в американската инициатива Net-Zero Government Initiative - Leading Bу Example, чиято цел е постигане на декарбонизация в дейностите на държавните структури до 2050 г.

Подписан бе и меморандум между министрите на околната среда на България и Украйна, който е за сътрудничество в областта на опазването на околната среда. Българският екоминистър изрази и подкрепата си за проекта на Украйна за международна Декларация за околната среда.

Важен елемент в тазгодишния COP28 бяха и децата и тяхната визия в един общ, здравословен свят. На българския павилион УНИЦЕФ организира дискусия за климатичните права и ролята на децата в климатичните политики. На събитието бе обявено, че още държави се присъединяват към Декларацията за децата, младежите и действията по климата. България бе сред първите държави, подписали документа още преди година.

Представянето на България на COP28 бе изключително успешно според министъра на околната среда и водите Юлиян Попов. Сред ключовите срещи министър Попов обърна специално внимание на тази с  Джим Скея, председателя на Междуправителствената експертна група за климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC). За разлика от други срещи, на които се говори за бъдещето, целта ни беше да покажем къде се намираме и се оказа, че сме на много добра позиция. Българският бизнес имаше също солидно представителство след като фирми от тежката промишленост, стартъп и малки компании се представиха, редом до технологичните марки като „Дронамикс“ и „ЕндуроСат“.

А следващата конференция – COP29 в Азербайджан страната ни направи чудесен жест към партньорите от Баку: България подкрепи председателството на конференцията там, макар че повече от година българските власти настояваха София да бъде домакин на срещата. Това предложение бе блокирано от Русия и Беларус и не можа да се осъществи. В преговорите сега бе постигнато споразумение за Азербайджан да бъде домакин. Така отново страна, фен на изкопаемите горива и новите ВЕИ, ще има водещата роля в климатичните визии.

Идеята на българските власти обаче има и друга цел: да се създаде т. нар. „разпределен COP” (distributed COP) като страната ни ще поеме част от събития, съпътстващи финалната конференция. Искаме да направим по-включващ и по-разбит на различни събития форум. В настоящия си вид този COP е необозримо по своя мащаб събитие, обясни министър Попов.  Това е визия за няколко отделни значими климатични конференции, разпределени в няколко страни на Източна Европа.