Европейските електроенергийни борси останаха далеч от ценовите шокове
Към края на годината производството на електроенергия продължава да остава слабо. От една страна заради по-топлото време, но от друга заради икономиите на домакинствата и доста по-различните икономически постижения. Но структурата на пазара на електроенергия се промени, а това ще е процес, който ще продължи във времето. На този фон европейските електроенергийни борси успяха да се справят и да избегнат ценовите шокове. Най-общо, стойността на електроенергията в сегмента „ден напред“ остана доста под нивото, наблюдавано през различни периоди на енергийната криза, опасенията, за която все още не са затихнали.
Производство на електроенергия
Общото нетно производството на електроенергия в страните от ЕС през 50-та седмица на 2023 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 49 794 GWh към ранните вечерни часове на 17 декември 2023 г. За сравнение, през 49-та седмица то е било в обем от 53 114 GWh, по данни на energy charts, базирани на ENTSO-E .
За сравнение, година по-рано, или през 50-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 54 977 GWh, а през 2021 г. – 55 885 GWh.
От това общо производство през 50-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 33.41 % или 16 638 GWh срещу 19 319 GWh (36.37 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 4073 GWh или 8.18 %, а на каменните – 3252 GWh или 6.53 %. Природният газ държи дял от 15.64 % или 7790 GWh ( 9274 GWh или 17.46 % за 49-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 12 661 GWh или 25.43 % (12 771 GWh или 24.04 % седмица по-рано).
Делът на възобновяемите енергийни източници през 50-та седмица е в обем от 20 496 GWh или 41.16 % (21 025 GWh или 39.58 % през 49-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 8885 GWh (17.84 %), а офшорните – 1197 GWh (2.40 %).
Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 1372 GWh (2.75 %) срещу 972.5 GWh (1.83 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 6.43% и 8.04 %, както и на биомасата – 2.97 %.
Внос, износ, дял на ВЕИ
Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 50-та седмица, Франция остава водеща с обем от 1375.0 GWh, следвана от Испания с 341.6 GWh и Чехия – 215.5 GWh.
България не е сред износителите, а сред вносителите – с 47.9 GWh.
Като цяло към подготовката на данните, осъществения внос в ЕС е 101.4 GWh.
При дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар в процентно отношение през 50-та седмица първото място се държи от Хърватия – 79.2%, Португалия с дял от 77.0%, Австрия – 69.4% Швейцария – 52.4 %. При другите страни този дял, особено предвид зимния период остава по-нисък. Така например за България той е едва 10.6 %, а в Унгария е едва 6,7%.
Средна борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ през 50-та седмица
Средната борсова цена на електрическата енергия през 50-та седмица в сегмента „ден напред“ за българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM се изчислява на 99.87 евро/MWh (112.67 евро/MWh за 49-та седмица).
Малко по-висока е цената на гръцката HENEX – 101.58 евро/MWh ( за 49-та седмица – 115.33 евро/MWh).
На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена в посочения сегмент за 50-та седмица е, както следва: в Германия – 85.70 евро/MWh (49-та седмица – 101.47 евро/MWhевро/MWh), а във Франция – 82.75 евро/MWh ( седмца по-рано - 97.53 евро/MWh).
В Унгария, стойността за 50-та седмица е 96.97 евро/MWh (за 49-та – 112.63 евро/MWh).
Средната цена на електроенергията за 50-та седмица на Иберийските борси (Португалия и Испания) се повишава до 71.38 и 71.30 евро/MWh съответно в сравнение с 67.95 и 68.21 евро/MWh - през предходната 49-та седмица.
В Италия средната борсова цена е между 110.40 и 110.37 евро/MWh за различните региони в страната ( 49-та - между 123.28 и 123.40 евро/MWh).
Според данните, средната борсова цена в посочения сегмент в Полша е 97.13 евро/MWh през 50-та в сравнение със 115.49 евро/MWh през 49-та.
Най- общо, през сравняваната 50-та седмица средната борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ се очертава така – на западните пазари в диапазона 83 - 86 евро/MWh, в централните - 90 - 95 евро /MWh, а в страните от Балканския регион – около 100 евро/MWh.
Данните за 50-та борсова седмица са посочени без корекции и по постъпили данни към момента на отразяване.
Средна месечна и средна годишна цена към 17 декември 2023 г.
Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ леко се понижава спрямо стойностите, отчетени към десетия ден на декември, но годишната остава без съществена промяна.
Според данните, средното ниво и на българската IBEX (БНЕБ), и румънската OPCOM в сегмента „ден напред“ към 17 декември 2023 г. е 103.05 евро/MWh. За сравнение, за седмицата до 10 декември стойността беше от порядъка на 106.54 лв./MWh. По-ниска е цената и гръцката HENEX – 105 евро/MWh (за седмицата до 10.12.2023 г. – 109.55 евро/MWh).
Спад и то с по-силен темп се наблюдава на западните електроенергийни борси.
Във Франция посочената стойност към 17 декември намалява до 95.72 евро/MWh, след като само преди седмица бе на ниво от 103.73 евро/MWh. В Германия цената остава по-висока – 98.09 евро/MWh (преди седмица – 106.08 евро/MWh).
Спад се отчита и на борсите в Швейцария, - 106.76 евро/MWh (предишна – 116.56 евро/MWh), Австрия – 101.62 евро/MWh (седмица по-рано 109.9 евро/MWh), Чехия – 101.3 евро/MWh (преди – 109.63 евро/MWh). Това се отнася и за Унгария, където цената в сегмента „ден напред“ към 17-ти декември е 107.04 евро/MWh (към 10 декември – 115.12 евро/MWh).
На италианската GME в сегмента „ден напред“ към посочената декемврийска дата средната месечна цена достига спада до 117.5 евро/MWh в сравнение със 123.25 евро/MWh седмица по-рано.
Без съществено изменение остава цената в този сегмент на електроенергийните борси от Иберийския пазар (Португалия и Испания) – до 74.02 евро/MWh в Португалия (73.63 евро/MWh през миналата седмица) и 74.08 евро/MWh в Испания (73.73 евро/MWh към 10 декември).
Съществено е понижението в сегмента „ден напред“ на средната месечна стойност на електроенергийните борси и в страните отвъд континенталната част. Така в посочения сегмент за Великобритания средната месечна цена към 17 декември се спада до 102.35 евро/MWh в сравнение със 113.38 евро/MWh седмица по-рано. На двете ирландски борси цената намалява до 112.48 евро/MWh (към 10-ти декември – 121.43 евро/MWh).
Средната годишна цена също върви надолу, но с много бавни темпове и остава в диапазона 99 – 105 – 127 евро/MWh.
Почти незабележимо e изменението при средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на електроенергийните борси в България и Румъния. Така на българската IBEX (БНЕБ) посочената стойност към 17 декември е 105.77 евро/MWh и както личи от данните спадът е символичен при цена от 105.93 евро/MWh към 10 декември. Почти същи са данните и за румънската OPCOM със средна годишна цена в сегмента „ден напред“ към 17-я ден от последния месец на годината и 105.88 евро/MWh към 10-то число на месеца.
Данните сочат за понижение на гръцката HENEX до 119.87 евро/MWh спрямо регистрираните 120.32 евро/MWh за времето преди седмица.
Незначително и изменението в сегмента „ден напред“ посока към понижение на унгарската HUPX – до 109.04 евро/MWh (към 10 декември – 109.34 евро/MWh).
Почти без промяна е и средната годишна цена към 17 декември и на електроенергийните борси във Франция – 99.31 евро/MWh (към 10.12 – 99.64 евро/MWh) и Германия – 97.68 евро/MWh (миналата седмица – 97.93 евро/MWh).
Въпреки, че промяната не е рязка, спадът на средната годишна цена на италианската GME в посочения сегмент до 127.78 евро/MWh е за отбелязване (128.17 евро/MWh преди седмица).
Слаба промяна в посока към понижение се отчита към 17 декември и на електроенергийните борси в Португалия и Испания – 88.96 и 87.75 евро/MWh (седмица по-рано – 89.25 и 88.01 евро/MWh).
По-видимо е наблюдаваното понижение на електроенергийните борси отвъд континента. Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ борсата във Великобритания към 17 декември е 97.89 евро/MWh (към 10 декември – 112.23 евро/MWh), а на борсите в Ирландия и Северна Ирландия – 111.57 евро/MWh (предишна седмица - 124.86 евро/MWh).
Петрол, газ, СО2
След седем седмици на спад, цената на петрола сорт Brent се повиши до почти 77 за барел. Няма как да се подмине спадът до 73.24 долара за барел на 12 декември и връщането на цената към нивото от 76.55 долара за барел при затварянето на търговията на 15 декември, а пазарът на петрол продължи да предизвиква силен интерес.
Възходящото настроение, превзело пазара в частност се дължеше основно на данните за американската икономика заради обещанието на Федералния резерв да започне намаляване на лихвените проценти през следващата година, както и необходимостта от попълване на запасите. На този фон наблюдателите очакват, че спад на сорт Brent до ниското ниво от 70 долара засега остава под въпрос. Кой от двата процеса ще надделее е трудно да се прогнозира.
ОПЕК обвини за понижението на цената на петрола на преувеличените опасения за търсенето. В декемврийския си месечен доклад за петрола тази седмица, експертите от картела заложиха отново на оптимизма за ръст на търсенето през 2024 г. от 2,46 милиона барела на ден.
МАЕ също изрази оптимизъм, но ревизиран в месечния си доклад, според който световното потребление на петрол ще нарасне с 1,1 милиона барела на ден през 2024 г. - със 130 000 барела на ден повече от предишната прогноза. Агенцията се позовава на по-добрите данни за търсенето в САЩ и по-ниските цени на петрола.
В същото време слабите икономически данни от Китай, вторият по големина потребител на петрол в света, увеличиха натиска върху цените на петрола през последните седмици.
Пазарът през тази седмица ще следи дали Русия се придържа към обещанието си за намаляване на експорта на петрол, както обеща руския вицепремиер Александър Новак. Става въпрос за допълнително намаляване на износа с 50 хил. барела на ден, но както се изрази той„може и повече“ спрямо нивото от май-юни.
В същото време агенция Bloomberg, позовавайки се на данни на анализатори от американското правителство съобщи, че страната е увеличила вътрешния добив, който през третото тримесечие е 13,3 млн. барела. „Ръстът на добива на шистов петрол в САЩ и възстановяването на добива в Иран и Венецуела ще помогнат за компенсиране на съкращенията от ОПЕК+ през първото тримесечие на 2024 г.“, смятат анализаторите.
Така че интригата на петролния пазар стартира с пълна сила още от първия ден на настоящата седмица.
Що се отнася до цената на газа на европейския пазар, няма как да не се отбележи спадът й до от началото на февруари 2022 г. Фючърсите по индекса TTF на борсата ICE намаляха от 36.11 евро/MWh на 11 декември до 33.18 евро/MWh при затваряне на търговията в петък, 15 декември. В сравнение с година по-рано, когато газовите фючърси на 15 декември се търгуваха на ниво от 134.38 евро/MWh спадът е от порядъка на 75.31 %.
В частност вече става въпрос за съвсем различен газов пазар. Руските газови доставки, които преди съставляваха над 30% от енергийния микс на Европа са паднали до около 5%. Тръбопроводния газ беше изместен от вноса на втечнен природен газ (LNG). Инвестициите се насочиха в терминали за регазификация. По предварителни данни обемът на европейския капацитет за регазификация е нараснал с близо 20% от октомври 2022 г., което като цяло променя и европейската газова инфраструктура. При това изграждането на LNG-терминали продължава с пълна сила. На този фон наблюдателите отчитат вяла търговия и напомнят за препоръката на Европейската комисия за продължаване на мерките за намаляване на потреблението от страните-членки с 15%. Това обаче вече създава дисбаланс – капацитетът за регазификация е по-висок от вноса. Развитието на тази интрига предстои и тя ще има огромно значение за ценовите нива, а и за бъдещето на изтиканата на преден план политика за изграждане на фотоволтаици.
Колкото емисиите, за пръв път от две години цените се върнаха към ниво, което никой не си е представял. Само допреди няколко месеца анализаторите бяха абсолютно категорични, че цена от 100 долара за тон е напълно постижима в края на настоящата година. В същото време цената по индекса ICE EUA продължава да върви стремглаво надолу от средата на ноември. Ако преди две седмици стойността на СО2 бе в диапазона 73 – 70 евро/тон, то през миналата седмица падна до 67-66 евро/тон.
Тенденции
Смекчаване на енергийната криза. Ценовият шок не се състоя. Това е най-общо равносметката за отминаващата 2023 г.
Цените, особено на газа паднаха с повече от очакваното. Газовият пазар се преструктурира, на сцената изгря LNG, но нееластичното търсене се запази. Сега въпросът е как точно ще се развие този риск.
Общо е съгласието, че сериозното отношение на политиците се отрази благоприятно. Много важен е обаче факторът на свиване на търсенето на природен газ с 15 до 20 % в цяла Европа в сравнение с времето отпреди кризата. Тревожен е фактът за спада при търсенето на газ от индустрията, включително и за производството на електроенергия, а и от домакинствата.
Подобен е спадът при търсенето на електроенергия. Топлото време се оказа в подкрепа на по-слабото търсене, но има структурни особености за тези промени. Все пак рисковете не са се изпарили. След преструктурирането на газовия пазар, предстои това да се случи и в отделните сегменти на пазара на електроенергия. Европейската комисия предвижда реформата на пазара на електроенергия да стартира по своята същност през следващата година. Това включва и промени в европейските електроенергийни борси. Засега споровете какво точно да се случи и как са все още повече на експертно ниво, но притеснения има.
Реформите през следващата година ще зависят и от състоянието на европейската икономика като цяло. Данните от миналата седмица не са обещаващи, ако се проследи проучване на S&P Global, според което слабото търсене на стоки и услуги засилва спада в двете силни икономики на Европа – Германия и Франция. Тенденцията за съкращаване на работни места се завръща. Покупателната активност е ниска, а Европейската централна банка в четвъртък се отказа от прогнозите за предстоящо намаляване на лихвените проценти и повтори прогнозата си, че разходите по заемите ще останат на рекордно високи нива, въпреки по-ниското очакване по отношение на инфлацията. Опасенията за рецесия през второто полугодие отново са дневен ред.