МАЕ понижава очакването си за ръст на търсенето на петрол в света през 2023 г.

Отслабването на търсенето през четвъртото тримесечие е най-очевидно за европейските страни, според анализаторите. Те отчитат и спад със 17% на приходите на Русия от експорт

Енергетика / Анализи / Интервюта , Свят
3E news
2138
article picture alt description

източник: fotolia.com, архив

Търсенето на петрол в света през 2023 г. ще се увеличи спрямо миналата година с 2,274 млн. барела на ден (б/д), съобщава в месечния си доклад Международната агенция за енергетика.

Месец по-рано агенцията прогнозира, че търсенето на петрол в света ще е на ниво от 2,367 млн.б/д. Това означава, че анализаторите понижават оценката си за ръст на търсенето с 93 хил. б/д.

Експертите от МАЕ понижават оценката си за търсенето през 2022 г. със 140 хил.б/д до 99,45 млн.б/д, за 2023 г. – с 232 хил.б/д до 101,73 млн. б/д.

В частност, агенцията запазва прогнозата си за търсенето през второто тримесечие на 2023 г. на ниво от 101,71 млн. б/д, но я намалява за всички останали: за първото - със 170 хил.б/д до 100,18 млн.б/д, за третото – със 170 хил.б/д до 101,82 млн. б/д, за четвъртото – с 580 хил.б/д до 102,17 млн.б/д.

От МАЕ обясняват рязкото забавяне на търсенето на петрол в света през четвъртото тримесечие с влошаване на макроикономическия климат. Агенцията очаква, че страните от Европа и Близкия изток, а също така и Русия да демонстрират по-слабо потребление през четвъртото тримесечие от очакваното.

„Отслабването на търсенето през четвъртото тримесечие е най-очевидно за европейските страни от ОИСР, където безпрецедентното повишаване на лихвите през 2022г.-2023 г.се отразява на и без това вече стагниращия индустриален сектор. Това намалява търсенето на газьол и нафта, като употребата на последната спада до нивата от 1970 г. Икономиката на САЩ, която досега демонстрираше устойчивост преди затягането на паричната политика, също започва да изпитва влиянието на неблагоприятния икономически климат, което се отразява в търсенето на петрол“, се казва в доклада.

Основните двигатели на растежа на търсенето напомнят от МАЕ, остават страните извън ОИСР, на които ще се падат над 96% от увеличението или 2,195 млн. барела на ден. Основният принос за тази тенденция ще има Китай, на който според прогнозата на анализаторите от МАЕ ще се падат 80% от общото увеличение.

За 2024 г. МАЕ очаква, че търсенето на петрола ще се увеличи до 102,76 млн. барела на ден при ръст на този показател спрямо предходната година от 1,06 млн. барела на ден. Тази оценка е повишена спрямо прогнозата, направена през миналия месец със 129 хил.б/д.

Световните запаси от петрол през октомври, според доклада се са понижили с 19,6 млн.барела. МАЕ обяснява тази динамика със сезонния фактор, подчертавайки, че запасите от петрол практически не са се променили, но нефтопродуктите са спаднали за пръв път от четири месеца. Това, според доклада е предизвикано от намаляването на производството от европейските нефтопреработващи заводи. При това предварителните данни за ноември, на които се позовава МАЕ сочат за ръст на наблюдаваните световни запаси, основно на петрол.

Търговските резерви в страните от ОИСР през октомври са спаднали с 19,1 млн.б/д до 2,812 млрд. барела, което е със 71,2 млн. барела под средното ниво за последните пет години.

Приходи на Русия от експорта на петрол

Приходите на Русия от експорта на петрол и петролни продукти през ноември са спаднали със 17% в сравнение с октомври и са съставлявали 15,2 млрд. долара на фона на общото понижение на цените на петрола и количествата, доставяни от страната, посочват още от МАЕ.

Добивът на петрол в страната през ноември е спаднал с 30 хил.б/д – до 9,5 млн. б/д, изчисляват експертите. „Москва обеща да намали експорта с 300 хил.б/д до май-юни от септември до края на 2023 г., но предварителните оценки показват, че общият износ на петрол и петролни продукти през ноември възлизат на 7,2 млн.б/д в сравнение със средно ниво от 7,4 млн. б/д от май-юни. Добивът на петрол с кондензат през ноември в Руската федерация възлиза на 10,9 милиона барела на ден. Така до края на 2023 г. добивът на нефт с кондензат в Руската федерация ще е от порядъка на 10,95 млн. барела на ден, което е със 140 хил. барела на ден по-малко от година по-рано (както и в предишния отчет)“, се посочва в информацията.

„Експортните цени на руския петрол спаднаха рязко през ноември и устойчивият спад най-накрая доведе до това, че цената на петрола сорт Urals на 6 декември спадна под price cap (ценовия таван, определен от страните от G7 и ЕС, което дава възможност на компаниите да превозват руски нефт) по 60 долара за барел (56,15 долара за барел FOB Приморск и 56,55 долара за барел FOB Новоросийск, според Argus)“, пишат анализаторите, подчертавайки, че въпреки факта, че през месеца отстъпката на петрола Urals спрямо Brent се е увеличила с 2 долара за барел, основната причина за спадът на цените е именно понижението на Brent.

Приходите от износ на петрол са намалели с 2,4 милиарда долара до малко над 10,3 милиарда долара, докато приходите от износ на петролни продукти са спаднали с 800 милиона долара до 4,9 милиарда долара.

„Министерство на финансите на САЩ продължи да затяга разследването, започнало през средата на октомври по отношение на корабите и техните собственици, които превозват руски нефт, купен над ценови таван. Към края на октомври към списъка са добавени поне дузина компании в резултат, на което към момента на публикуване броят им достига до осем. По данни на Argus, европейски компании са пренасяли над 30% от доставките на Urals, доколкото цените надхвърлят 60 долара за барел, но последните действия на Министерството на финансите на САЩ вместо това са насочени към компании и кораби, свързани с Русия, смятат анализатори на МАЕ.

Те изчисляват, че допълнителният риск и последващото намаляване на броя на наличните кораби са увеличили разходите за доставка с приблизително 65% между първоначалното съобщение на Министерството на финансите на САЩ и последната седмица на ноември. Това от своя страна доведе до повишаване на отстъпката към цената на Urals FOB спрямо Brent до 16,8 долара за барел в края на ноември спрямо 13 долара за барел в средата на октомври, се посочва в информацията. 

От МАЕ изчисляват, че през ноември експортът на руски петрол е спаднал с 290 хил.б/д спрямо октомври до 4,7 млн.б/д, а експортът на нефтопродукти се е увеличил с 80 хил.б/д – до 2,5 млн. б/д. Намаляването на доставките за Китай (-70 хил.б/д) и Индия (- 590 хил.б/д) е било компенсирано от ръст на експорта за Турция (+110 хил.б/д) и други страни, а количествата за засега неизвестни дестинации (150 хил.б/д) остават твърде малки, за да се компенсират загубите от Китай и Индия. Тръбопроводният експорт остава стабилен.

МАЕ отчита ръст на доставките на мазут от Русия.

„Възстановяването на дейността в руските рафинерии след ремонт вероятно има принос за намаляване на износа на петрол и увеличаване на потоците от петролни продукти, но въздействието на силните бури в края на ноември в Черно море спря износа за няколко дни, намалявайки доставките на Urals от Новоросийск с 35%, или 200 хил. барела / с. От друга страна, доставките на петрол от Далечния изток - както от Козмино, така и от Сахалин-1 и Сахалин-2 - са се увеличили с 9,4% спрямо октомври, или със 100 хил. bpd," – изчисляват от МАЕ.

Експортните цени на руския петрол, според експертите са  спаднали с 9,3 долара за барел през ноември, в сравнение със средните за октомври, която беше над 80 долара за барел. Отстъпките за Brent рязко се увеличиха през ноември, продължавайки тенденцията, започнала в средата на октомври. Разликата се увеличи въпреки съществения спад на обемите за износ. Според оценките на Argus цените на петрола Urals са се повишили с 1,9-2,3 долара за барел, но отстъпките за петрола ESPO FOB Kozmino са паднали с 1,84 долара за барел, въпреки по-високите обеми на износ, става ясно още от данните.

„По-ниските цени през ноември 2023 г. ще се отразят в приходите през декември. Плащанията на митата за износ (представляват около 5% от бюджетните приходи) са се понижили с 4% поради по-ниските експортни цени FOB. Данъците върху добива на полезни изкопаеми са се увеличили с 12,7 % на месец до 11,6 млрд. долара“, сочат още изчисленията на МАЕ.

ОПЕК+

Експертите от МАЕ отчитат също така, че през ноември страните от ОПЕК+ са добивали  36,22 млн. б/д , докато според условията на сделката по споразумението (сделката ОПЕК+) са можели да произведат 36,92 млн. б/д.

Това означава изоставане от плана, предвид доброволните ограничения, огласени през миналия месец са 690 хил.барела на ден. Спрямо октомври страните от обединението са намалили производството с 290 хил. барела на ден.

Така, добивът на държаните от ОПЕК, участващи в споразумението през ноември е възлизал на 22,97 млн. барела на ден, което е с 410 хил. барела на ден под плана. Страните извън ОПЕК през миналия месец са произвели с 290 хил. барела на ден под разрешеното ниво – 14,91 млн. барела на ден (13,25 млн. барела на ден без Мексико).

Според МАЕ най-голям производител остава в Русия със стабилен добив от 9,5 млн. барела на ден (незначителен спад от 30 хил.б/д през ноември). Другата страна голям играч е Саудитска Арабия с добив от 9 млн.б/д, което отговаря на нивото, обявено с доброволното ограничение на производството.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща