В България спешно трябва да започне да се работи по темата за устойчивите авиационни горива

През октомври тази година бе приет европейски регламент по темата, който поставя конкретни изисквания към авиосектора

Икономика / Зелен преход
3E news
3472
article picture alt description

Източник: Фейсбук профил Virgin Atlantic.

За България е необходимо да води целенасочена дейност на държавно ниво по отношение на структуриране и институционализиране на работата си за развитието на устойчивите авиационни горива (УАГ). Тази политика и подготвяните стратегически и нормативни документи следва да се създават с активната комуникация между съответните дружества и държавни органи и заинтересованите страни. Това е едно от заключенията на модератора Славчо Нейков, който участва в кръгла маса на тема „Устойчивите авиационни горива и нисковъглеродния преход – европейски и национални аспекти“. Събитието се проведе в морската ни столица Варна с медийната подкрепа на 3eNews.

Прилагането на европейската рамка за УАГ следва да има своята база и на стратегическо ниво. Това трябва да е добре икономически мотивирано с ясно обосноваване на последствията за гражданите и бизнеса както от гледна точка на сигурността на снабдяването, така и през призмата на ценовите измерения.

Ето и заключенията от кръглата маса, синтезирани от експертът по енергийни политики Славчо Нейков:

КРЪГЛА МАСА

на тема „Устойчивите авиационни горива и нисковъглеродния преход – европейски и национални аспекти“, (Варна, 30 ноември 2023 г.)

Заключения и коментари на модератора

I. ЗА СЪБИТИЕТО

Организация и участници

Кръглата маса беше организирана по инициатива на модератора със съдействието на 3eNews. Домакин на събитието е Fraport Twin Star Airport Management AD.

Общият брой на участниците надхвърли 30, в т.ч. представители на: държавни институции, търговски дружества, експерти. Събитието беше открито и за медиите.

Относно предмета и обхвата на обсъжданията

Кръглата маса беше посветена на ролята на устойчивите авиационните горива в контекста на опазването на околната среда и прехода към нисковъглеродна икономика. В тази връзка беше представен актуален поглед в европейски и  национален план, вкл. и през призмата на пробиващото си път практическо приложение на този тип горива (В края на ноември 2023 г. беше извършен първият презокеански полет с използване на устойчиви авиационни горива), както и последните промени в европейското законодателство от октомври 2023 г., пряко свързани с тях(Регламент 2023/2405 за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт (инициатива ReFuelEU — сектор „Авиация“).

На база на дискусиите се представиха и конкретни виждания за необходимите стъпки на национално ниво както в стратегически, така и в нормативен и оперативен план с цел гарантиране сигурността на снабдяването и поощряване н иновациите и инвестициите, свързани с устойчивите авиационни горива.

II. ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИИТЕ

А. За новата юридическа рамка в европейски план

1. По време на дискусиите беше подчертано, че на европейско ниво темата за устойчивите авиационни горива (УАГ) и тяхното реално прилагане не е нова, но с приемането на Регламент 2023/2405 от октомври 2023 г. както в концептуален така и в юридически план подходът към прилагането им се поставя на друго ниво – това е свързано с предвиждането както на конкретни цели, така и с налагането на конкретни стъпки и в европейски, и в национален план.

2. Беше направена оценка на връзката между посочения регламент и  предходни стъпки на европейско ниво, засягащи транспорта, които имат пряко отношение към прилагането на концепцията за преход към нисковъглеродна икономика на европейско ниво и ролята на транспорта в това направление (Вкл. и с дириктива 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от ВЕИ, в която се прави връзка с транспотните горива, както и в концепцията за Зелената сделка от декември 2019 г., в която пряко се визира темата за ролята на авиацията за намаляване на емисиите и др.).

3. На този фон беше припомнено, че съгласно статута на регламента в контекста на чл.288 от Договора за функциониране на Европейския съюз , той представлява акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. От такава гледна точка, независимо от създадената европейска рамка, основните въпроси, които възникват по прилагането на регламента, са в страните – членки, в т.ч. и в България.

Б. Относно стратегическите стъпки на национално ниво, свързани с УАГ

4. Дискусиите очертаха няколко основни констатации в това отношение, които бяха подкрепени и от представеените по време на форума данни.

5. На първо място беше посочено, че при подготовката на национална енергийна стратегия, която продължава и към настоящия момент, темата за течните горива въобще, вкл. и темата за устойчивите авиационни горива, следва да намери своето изрично място. В съществуващите досега стратегически документи тези въпроси не са имали адекватно отражение. Подходът следва да е свързан не само с енергийната сигурност, но и с научната и развойна дейност, както и с поощряване на инвестиците и в двете посочени направления.

6. На второ място, беше подчертано, че от стратегическа гледна точка при планирането на съответните стъпки в това отношение водещ следва да е дългосрочният икономически обоснован подход, а не краткосрочни политически цели.

Както вече беше уточнявано и по други поводи при обсъждане на темата а горивата(Напр. по време на кръгла маса, посветена на ролята на горивата за енергийната сигурност (09.11.23 г.), новият стратегически поглед по темата в неговата цялост предполага и визия как България да да защити и развива индустрията си, вкл. и в контекста на очертаващите се пазарни тенденции и промени в европейски и световен контекст, които произтичат от налагането и реализирането на нисковъглеродни цели. Актуалността на въпроса е свързана и през призмата на необходимостта от приспособяване не само към икономическите, но и към технологичните тенденции от страна на бизнеса, който заделя сериозен финансов ресурс за реконструкции и модернизации на своите дейности – и респ. следва да получи активна държавна подкрепа за това в рамките на закона.

В. Относно оперативните стъпки на национално ниво, свързани с УАГ

Извън стратегическия поглед, в рамките на дискусиите бяха очертани редица оперативни въпроси, които очакват своевременна активна държавна намеса и респ. своето институционално решение. Необходимостта от бърза реакция се налага не само поради заложените в регламента срокове и за ЕК със съдействието на страните-членки и за самите страни-членки (напр. 1 юли 2024 г – чл.15; 31.12.2024 – чл.12 и др..), но и поради комплексното съдържание на понятието „устойчиви авиационни горива“ съгласно дадените дефиниции(Изрично чл.3 т.т.7-9 вр. препратка 9 от Регламента и др.).

Оперативните въпроси са посочени по-долу в ред, който не отразява задължително приоритетност и последователност.

7. На първо място беше припомнено, че – макар и   регламентът да се прилага за операторите на въздухоплавателни средства, за летищата в Съюза и съответните управителни органи на летища в Съюза, както и за доставчиците на авиационно гориво (чл.2 т.1) – ролята на .държавните институции е ключова. Реално, самият регламент съдържа няколко конкретно формулирани задължения за страните – членки, изпълнението на които следва да бъде ясно конкретизирано – а за някои от тях са предвидени много кратки срокове – регламентът в по-голямата му част се прилага от 1 януари 2024 г., а в останалата му част – от 1 януари 2025 г.

 Всичко това предполага ясна визия какво предстои в национален план по темата.

8. Това по необходимост предполага механизъм за формулиране на национална позиция – в практически план би било целесъобразно създаване на междуведомствена работна група, в която обаче изрично да бъдат поканени за участие и представители на посочените в чл.2 адресати на Регламента, както и други експерти, които могат да допринесат за структурирането на национален подход (представители на НПО и др.).

Макар и самият регламент да предвижда санкции (чл.12), пристъпването към тяхно прилагане преди да има конкретна яснота за задълженията на държавните институции и за техните указания към лицата по чл.2, налагането на такива би било както, нецелесъобразно, така и формално оспоримо.

9. На второ място е необходимо приоритетно да се обсъдят стъпките, свързани с институционалното развитие, което предполага формално определяне на компетентни органи по прилагане на Регламента (напр. по чл.11 и др.). В това отношение следва да се създаде и механизъм за тяхната ефективна, безпристрастна и прозрачна работа.

10. На трето място, държавната политика по отношение на иновациите и инвестициите в това отношение следва да бъде бързо и конкретно очертана. В това отношение Регламентът съдържа ясно формулирано очакване (препратка 20), но конкретният подход следва да бъде обсъден с лицата по чл.2. На практика, с оглед по-голяма ефективност, при формулирането на държавния подход е целесъобразно съответните държавни институции да се консултират с онези представители на бизнеса, които вече са започнали конкретни дейности в това отношение, вкл. и чрез инвестиции на собствени средства. Важна насока в съвместната работа в това направление ще бъде и подпомагане на проучването на чуждестранния опит.

11. На четвърто място е необходимо да се направи ревизия на съществуващата на национално ниво нормативна база и съответствието й с целите на Регламент 2023/2405. Това конкретно се отнася до степента на транспониране на визираната по-горе Директива 2018/2001, както и на Закона за енергията от възобновяеми източници (Напр. по отношение задълженията на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" по чл.50.).

12. На пето място е необходимо да се формулира институционална позиция по конкретни оперативни въпроси, свързани с по-нататъшния подгод спрямо УАГ, които въпроси имат пряко отношение към работата на лицата по т.2 от Регламента. Такива въпроси напр. са свързани със следното:

- Има ли оценки (и ако няма, кога ще има такива и кой ще ги изготви) за икономическия ефект върху тези лица от прилагането на Регламента съобразно заложените в него срокове ( Чл.4 вр. Приложение 1);

- С въвеждането на задължителните прагове по години за използване на УАГ, авиооператорите реално могат да бъдат поставени в ситуация да понесат допълнителна финансова тежест, което ще се отрази на тяхната конкурентноспособност (Бяха изнесени данни, че към момента цената аа УАГ е между 3 и 5 пъти по-висока от цената на ползваните в момента горива; в тази връзка бяха дадени и примери за оскъпяването на билети в зависимост от това дали се прилагат правила на ЕС или не при една и съща дестинация.);

- Производството на УАГ изисква осигуряването на устойчиви биосуровини и/или отпадъци за част от които има потенциал в България, но за реализацията му е необходимо съдействие чрез целенасочена държавна политика;

Бяха изказани притеснения, че кратките срокове до началото на ефективно прилагане на Регламента налагат бързата необходимост от конкретика относно вида на УАГ, до който реално ще имат достъп авиоператорите и др.

III. РЕЗЮМЕ

1. Независимо, че от юридическа гледна точка темата за УАГ е нова, явно има необходимост от целенасочена дейност на държавно ниво по структуриране и институционализиране на работата в това направление. Това обаче следва да става с активна комуникация между съответните дружества и държавни органи. При тази комуникация е важно да се отчитат обективно икономическите аргументи за предприеманите стъпки, вкл. и такива от юридическо естество.

2. Прилагането на европейската рамка следва да има своята база и на стратегическо ниво, което да е добре икономически мотивирано с ясно обосноваване на последствията за гражданите и бизнеса както от гледна точка на сигурността на снабдяването, така и през призмата на ценовите измерения.

3. Паралелно с изложеното по-горе и независимо от постепенните стъпки по използването на УАГ, поощряването на инвестиционния процес по отношение развитието и прилагането им следва да се счита ключово.

4. При всички случаи обаче решенията и стъпките в съответните направления следва да имат преди всичко икономическа и експертна обосновка и оценка, изготвена с активното участие на лицата, за които Регламент 2023/2405 въвежда преки задължения. 

5. Модераторът подчертава и разбирането си, че организирането и провеждането на подобни дискусионни формати по темата за УАГ е належащо.

Славчо Нейков

Модератор на събитието

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща