Делът на Китай в световната икономика пада най-силно от времето на Мао Дзъдун

Многогодишният период на огромен ръст на китайската икономика най-накрая стигна своят край, пише Ручир Шарма във Financial Times.  

Сега на втората по дял икономика в света се пада по-малък дял от световния БВП (брутен вътрешен продукт).

„Исторически, възходът на Китай като икономическа суперсила се обръща. Най-голямата глобална история от последния половин век може да приключи", казва председателят на Rockefeller International.

В номинално изражение, това според Шарма е най-точният показател по отношение на силата на икономиката – делът на Китай в световния БВП е започнал да спада през 2022 година, тъй като строгите мерки за COVID са останали в сила през много голяма част от годината.

Независимо от очакванията за силно възстановяване, през 2023 г. делът на Китай е продължил да спада, достигайки 17%. Това поставя Китай на път от двугодишен спад с 1,4 процентни пункта, а такова понижение не е наблюдавано от 1960-те и 1970-те години, когато Мао Дзъдун е ръководил слаба икономика, добавя той.

По това време катастрофалният „Голям скок“ на Мао все още сееше хаос в икономиката. Едва в края на 70-те години, когато новото ръководство премина към пазарни реформи, икономиката започна да се възстановява.

През 1990-те години делът на Китай в световната икономика съставляваше 2%, но през 2021 г. „излетя“ до 18,4%. Шарма отбелязва, че такъв бърз ръст никога не е бил наблюдаван по-рано.

Но при сегашния спад Китай няма да е отговорен за растежа на световния БВП през последните две години, увеличението на който се оценява на 113 трилиона долара.

„Спадът в Китай може да промени световния ред“, казва Шарма. „От 1990-те години дела на страната в световния БВП расте основно за сметка на Европа и Япония, дела, на които остава повече или по-малко стабилен през последните две години. Празнината, оставена от Китай е запълнена основно от САЩ, Япония и другите развиващи се държави“.

На Индия, Индонезия, Мексико, Бразилия и Полша ще  се падат половината от нововъзникващите пазари, добавя той по-късно, определяйки това като „силен знак за възможна промяна на властта в бъдеще“.

От своя страна Пекин запазва целта за годишен ръст на ниво от 5%  и разчита да го постигне през тази година. Прогнозата се подкрепя от Международния валутен фонд, който прогнозира ръст на икономиката с 5,4% през 2023 година.

Но Шарма опровергава използването на реалния ръст на БВП като показател, заявявайки, че това оставя на китайските власти възможността да коригират цифрите в съответствие със своите прогнози и чрез скриване на възможностите за спад. В номинално доларово изражение БВП на страната ще спадне през тази година за пръв път от 1994 година, казва той.

Сред ключовите фактори са растящата държавна намеса в бизнесът в Китай, продължаващите дългови сътресения, намаляването на производителността, намаляване на броя на работниците и загуба на чуждестранни инвеститори.

Въпреки това, президентът на Китай Си Дзинпин запазва оптимизма и неотдавна намекна за обрат на политиката по време на срещата си с президента на САЩ Джо Байдън.

„Почти независимо от това, какво ще направи Си, делът ва неговата страна в световната икономика по-скоро ще намалее в обозримо бъдеще“, заключава Шарма. „„Сега това е свят след Китай.“