Топ 5 начина, по които най-богатите 1% стимулират изменението на климата разкрива доклад „Равенство в климата: Планета за 99%“

Свръхбогатите 1% са отговорни за повече въглеродни емисии спрямо 66% от човечеството е факт, който знаем от 2019 година насам, но и много по-рано. Нов доклад „Равенство в климата: Планета за 99%“ на глобална организация Oxfam, която се бори с неравенството, за да сложи край на бедността и несправедливостта, представя топ 5 начина, по които милиардерите стимулират изменението на климата. Климатът и неравенството се подхранват взаимно, така че с нарастването на неравенството се влошава и изменението на климата.

Светът е изправен пред две кризи на неравенство и изменение на климата. Тъй като най-богатите хора, корпорации и държави отделят най-много въглерод, Oxfam е видял от първа ръка как излагат хората, живеещи в бедност и маргинализация – които имат много малък въглероден отпечатък – на риск от смъртоносни въздействия върху климата.

Жените и момичетата, коренните общности и хората, живеещи в страни с ниски доходи, нямат същите ресурси, за да се защитят като свръхбогатите, които се състоят предимно от бели мъже от страни с високи доходи. Вместо това те са оставени да събират парчетата след всяка опустошителна суша, пожар и наводнение, разширявайки икономическата пропаст малко повече всеки път.

Нашият нов доклад „Равенство в климата: Планета за 99%“ разкрива, че климатът и неравенството се преплитат и се движат взаимно. Докато ултрабогатите продължават да се съсредоточават върху печалбата, а не върху прехода към по-устойчив свят, както неравенството, така и изменението на климата ще нараснат до катастрофални нива.

Но какво точно правят супербогатите, за да стимулират изменението на климата и неравенството? 

Вижте топ пет начина, по които милиардерите стимулират изменението на климата.

1. През 2019 г. свръхбогатите 1% са отговорни за повече въглеродни емисии от 66% от човечеството (5 милиарда души)
Част от проблема е охолният начин на живот на супербогатите, който включва използването на тежки яхти и частни самолети, отделящи въглерод. Лари Елисън, един от най-богатите хора в Америка, има въглероден отпечатък на потреблението, който е 539 пъти по-голям от този на средния американец.

125 от най-богатите милиардери в света инвестират толкова много пари в замърсяващи компании

Друга част от проблема са инвестициите и дяловото участие на свръхбогатите в замърсяващи компании. За да може светът да предотврати най-лошите въздействия от изменението на климата, трябва да има преход от изкопаемите горива. Това става трудно, когато 125 от най-богатите милиардери в света инвестират толкова много пари в замърсяващи компании, че са отговорни за отделянето на средно 3 милиона въглерод всяка година.

2. Емисиите на най-богатите 1% ще причинят 1,3 милиона смъртни случая, свързани с топлината между 2020 г. и 2030 година.

Докато ултрабогатите продължават да отделят емисии с високо съдържание на въглерод, техните огромни ресурси ги предпазват от изменението на климата, като екстремни горещини. Междувременно хората, които нямат средства да се защитят, са оставени да се борят за живота си от проблем, който не са причинили. Тео Страман, богат наследник от Германия, каза: „Богатите винаги печелят, това е така. Защото просто имат повече възможности.“

Между 2020 г. и 2030 г. емисиите на най-богатите 1% в света ще причинят най-малко 1,3 милиона смъртни случая от топлинен стрес. Десет процента от тези смъртни случаи ще се дължат на емисии от свръхбогати американци. Ако свръхбогатите продължат да поставят печалбите пред хората, неравенството ще продължи да расте с влошаването на изменението на климата и повече невинни хора ще нямат ресурсите, от които се нуждаят, за да получат защита от катастрофални климатични събития.

3. Хората с власт и ресурси не са склонни да участват в усилията за адаптиране, освен ако това не отговаря на техните интереси
Повече от 91% от смъртните случаи, причинени от свързани с климата бедствия през последните 50 години, са настъпили в страни с ниски доходи. Броят на смъртните случаи само от наводнения е седем пъти по-висок в тези страни. Това се дължи отчасти на факта, че хората с по-ниски доходи често живеят в райони като сухи речни корита или слабо защитени крайбрежни зони, които са предразположени към наводнения, топлинен стрес и бури. През 2022 г. Западна Африка преживя масивни наводнения, които разселиха над 1,5 милиона души и повредиха над 300 000 домове.

Човешката смъртност от наводнения, суши и бури е 15 пъти по-висока в регионите с по-ниски доходи

Богатите страни се съгласиха да подкрепят страните с по-ниски доходи с финансиране за действия в областта на климата в Парижкото споразумение от 2015 г., но по-голямата част от това финансиране е предоставено като заеми и досега страните с по-ниски доходи се нуждаят от 27 пъти повече финансиране, отколкото получават. Тази липса на адекватна подкрепа допринася за ситуация, при която човешката смъртност от наводнения, суши и бури е 15 пъти по-висока в регионите с по-ниски доходи в сравнение с по-богатите части на света.

4. От 1990 г. най-богатият 1% е изразходвал повече от два пъти повече от въглеродния бюджет, отколкото 50% от населението с най-ниски доходи в света.
Начинът, по който най-богатите хора в света изгарят въглерода, застрашава оцеляването на милиони хора. Международната общност реши, че Земята не трябва да се затопля над 1,5°C, ако искаме планетата да остане годна за живеене за по-голямата част от човечеството. За да се предотврати катастрофално затопляне след тази точка, глобалните емисии трябва да бъдат намалени с 48% до 2030 г. Благодарение до голяма степен на свръхбогатите не сме на път да постигнем тази цел.

Емисиите на половината световно население с най-ниски доходи съставляват само една пета от въглеродния бюджет. Междувременно се предвижда свръхбогатите да отделят повече от 23 пъти количеството въглерод, което ще е необходим, за да останем под тези 1,5°C през 2030 г., издухвайки бюджета на пух и прах.

5. Двадесет години въглеродни емисии само от най-богатите 1% са еквивалентни на унищожаване на реколтите от царевица в ЕС, пшеница в САЩ, ориз от Бангладеш и китайска соя през 2021 година.
В момента 783 милиона души не са сигурни откъде ще дойде следващото им хранене. В цяла Африка селскостопанската производителност е намаляла с 34% от 1961 г. насам, до голяма степен поради изменението на климата. Междувременно от 2020 г. до 2021 г. милиардерите в хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство успяха да увеличат общото си богатство с 45%.

Въглеродните емисии от милиардерите анулират ползите от 1 милион вятърни турбини всяка година

Възобновяемата енергия може да противодейства на част от потреблението на свръхбогатите, но е изключително трудно да се поддържа. Въглеродните емисии от милиардерите анулират ползите от 1 милион вятърни турбини всяка година. За да се постави това в перспектива, на САЩ са били необходими повече от 40 години, за да направят почти 80 000 турбини. Единственото решение е да се сложи край на разточителното потребление като частни самолети.

Докладът очертава ясни пътища към промяна, която ще намали глобалната бедност и следователно въздействието на изменението на климата. Какви съвети към правителствата дава организацията? 

• Дайте на всеки, живеещ в бедност, минимален дневен доход, като същевременно намалите глобалните емисии с 10% чрез глобално преразпределение на доходите.
• Сложете край на използването на изкопаеми горива, като обложите корпорациите и милиардерите, за да помогнете за плащането на прехода към възобновяема енергия.
• Спрете да използвате растежа на БВП като мярка за човешкия прогрес, а по-скоро приоритизирайте здравето и благосъстоянието на човечеството.
  
  

Организацията предлага възможност на всеки да се присъедини към тяхната глобална петиция. Целият материал и петицията може да видите ТУК.