Европейските електроенергийни борси задружно се движат към поносимост на цените

Ценовите нива на европейските електроенергийни борси като цяло се понижават. Все повече се скъсява периодът на по-високи стойности. С навлизането в зимния сезон и производството започва да се връща към обичайните нива, но електроенергийните мрежи издържат трудно на натиска.  На този фон пазарът продължава да е изправен пред предизвикателствата на енергийния преход.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 51 841 GWh през 46-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните към момента на отразяване. За сравнение, през 45-та седмица то е достигало до обем от 52 374 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 46-та седмица  то е в обем от 46 024 GWh (46 526 GWh за 45-та седмица) в ранните вечерни часове на 19 ноември 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 46-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 47 534 GWh, а през 2021 г. – 52 890 GWh.

От това общо производство през 46-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 30.12 % или 13 860 GWh срещу 12 863 GWh (27.65 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 3450 GWh или 7.50 %, а на каменните – 2797 GWh или 6.08 %. Природният газ държи дял от 13.66 % или 6289 GWh ( 5506 GWh или 11.84 % за 45-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 11 164 GWh или 24.26 % (11 168 GWh или 24.00 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 46-та седмица е в обем от 21 000 GWh или 45.63 % (22 496 GWh или 48.35 % през 45-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 8858 GWh (19.25 %), а офшорните – 1237 GWh (2.69 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 1871 GWh (4.07 %) срещу 2045 GWh (4.40 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 7.04 % и 8.75 %, както и на биомасата – 3.01 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 46-та седмица, Франция продължава да държи лидерската позиция с обем от 1607.1 GWh, следвана от Чехия – 224.9 GWh, Словакия – 131.7 GWh. Сред износителите са и Швейцария, Австрия и др. с по-скромни обеми.

България е сред страните вносители. Осъщественият импорт е от порядъка на 20.5 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, ЕС е с осъществен внос на 66.0 GWh.

По най-нисък интензитет на СО2, Франция запазва лидерска позиция, следвана от Португалия, Швейцария, Белгия.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 46-та седмица първото място се пада на Австрия с 91.4%, Португалия – 69.7%, Хърватия – 69.5 %, Швейцария – 57%, Испания – 56.8%, както и Германия с 56.8 %. При всички останали страни този дял остава доста по-нисък. Така например за България той е 15.6 %.

Средна борсова цена на електроенергията за  46-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 46-та  седмица за IBEX (БНЕБ) се изчислява на 98.56 евро/MWh преди корекция на данните ( за 45-та седмица – 106.34 евро/MWh според коригираните данни). Малко по-висока е на румънската OPCOM – 99.36 ( предишна седмица – 105.33 евро/MWh).

Стойността на гръцката HENEX е 99.50 евро/MWh (за 44-та седмица – 113.63 евро/MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена за 46-та седмица е, както следва: в Германия – 90.20 евро/MWh (90.96 евро/MWh за  45-та седмица ), а за Франция – 83.48 евро/MWh (91.55 евро/MWh преди).

В Унгария, стойността за 46-та седмица е 99.16 евро/MWh ( за 45-ва седмица – 97.75 евро/MWh).

Средната борсова цена на електроенергията за 46-та седмица в страните от Пиренейски полуостров (Португалия и Испания) се връща до по-високото ниво от 84.38 и 84.89 евро/ MWh. За сравнение към края на миналата седмица стойностите достигаха – до 56.80 и 57.11 евро/MWh.

В Италия средната борсова цена през 46-та седмица е между 126.91 -125.95 евро/MWh за различните региони ( за 45-та седмица е между 122.46 и 119.38 евро/MWh).

Според данните, средната борсова цена и за Полша расте до 105.25 евро/MWh от 90.96 евро/MWh през 45-та.

Най- общо, през сравняваната 46-та седмица средната борсова цена на европейските елeктроенергийни пазари се очертава така – на западните пазари в диапазона до около 84 - 90  евро/MWh, в централните  между 95 – 99 евро/MWh, а в страните от Балканския регион - 99 евро/MWh.

След Италия по най-висока остава цената на борсите се нарежда Ирландия – 121.14  евро/MWh.

Данните за 46-та борсова седмица са посочени без корекции и по постъпили данни към момента на отразяване.

Средна месечна и средна годишна цена към 19 ноември 2023 г.

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през миналата седмица се повишава на повечето от европейските електроенергийни борси в резултат на по-студеното време. На този фон на трите регионални борси – IBEX (БНЕБ), OPCOM и HENEX стойността се променя незначително . Слабо остава като цяло и и изменението при средната годишна цена.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  в сегмента „ден напред“ към 19 ноември 2023 г. се променя незначително – до 96.06 и 94.62 евро/MWh в сравнение с  96.03 и 93.36 евро/MWh седмица по-рано.

По-ниска в сравнение с предходната седмица е и цената на гръцката HENEX, където средната месечна цена спада до 100.81 евро/MWh в сравнение със 102.83 евро/MWh постигнати преди.

Отново по-ниски са ценовите нива в сегмента „ден напред“ на западните европейски електроенергийни борси, но темпът промяната в посока нагоре е по-забележим. Така например, във Франция средната месечната стойност към 19 ноември расте до 76.1 евро/MWh (към 12 ноември – 70.33 евро/MWh), а в Германия се покачва до 80.95 евро/MWh (седмица по-рано 75.11 евро/ MWh).

Ръст се отчита и на борсите в Швейцария, - до 89.7 евро/MWh (предишна – 81.34 евро/MWh), Австрия – 83.24 евро/MWh (77.86 евро/MWh седмица по-рано), Чехия – 82.38 евро/MWh (преди – 76.37 евро/MWh), също и Унгария, където цената в сегмента „ден напред“ към посочената дата е 88.79 евро/MWh (към 12 ноември – 84.48 евро/MWh).

На италианската GME в  сегмента „ден напред“  към 19 ноември средната месечна цена също нараства – до 114.96 евро/MWh спрямо 108.05 евро/MWh седмица по-рано.

По-ниско остават ценовите нива на Иберийския пазар (Португалия и Испания), но темпа на нарастване в сравнение със седмицата към 12 ноември е доста по-висок. Така средната месечна цена към 19 ноември вече е 55.19 и 55.47 евро/MWh в сравнение с 36 и 36.4 евро/MWh съответно към дванадесетия ден от настоящия месец.

Много слаба е промяната в страните отвъд континенталната част. Така в посочения сегмент за Великобритания  средната месечна цена към 19 ноември се изчислява на 101.9 евро/MWh (100.01 евро/MWh преди седмица), а на двете ирландски борси дори има незначителен спад – до 114.58 евро/MWh (преди – 115.33 евро/MWh).

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ остава почти без изменение и в диапазона до 128 евро/MWh.

Незначително изменение в посока към понижение се наблюдава при средната годишна цена в сегмента „ден напред“ и на трите електроенергийните борси от региона. Така на българската IBEX (БНЕБ) посочената стойност към 19 ноември е 105.59 евро/MWh (преди седмица – 105.8), а на румънската OPCOM – 105.5 евро/MWh (към 12 ноември - 105.69 евро/MWh).

Средната годишна цена на гръцката HENEX намалява от121.39 евро/MWh към 12 ноември до 120.86 евро/MWh.

Според данните, на унгарската HUPX посочената стойност в сегмента „ден напред“ също намалява слабо – до 108.79 евро/MWh от 109.06 евро отчетени седмица по-рано.

Несъществено е изменението и на електроенергийните борси във Франция, където средната годишна цена към 19 ноември е 99.03 евро/MWh (преди седмица – 99.3 евро/MWh), както и в Германия – 97.24 евро/MWh (към 12.11 – 97.36 евро/MWh).

Без промяна е средната годишна цена на италианската GME в сегмента „ден напред“ - 128.12 евро/MWh.

Почти без промяна остават и ценовите нива на двете иберийски електроенергийни борси – 90.08 евро/MWh в Португалия (90.07 евро/MWh преди) и 88.76 евро/MWh (88.72 евро/MWh седмица преди това) в Испания.

Подобна ситуация на застояване на ценовите нива се наблюдава и на електроенергийните борси отвъд континента. Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ борсата във Великобритания към 19 ноември е 109.6 евро/MWh (109.66 евро/MWh към 12.11), а на борсите в Ирландия и Северна Ирландия – 124.55 евро/MWh (предишна -124.77 евро/MWh).

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола през миналата седмица се понижиха съществено. Стойността на основния сорт Brent, която в понеделник, 13 ноември бе на ниво от 82.52 долара за барел, в четвъртък се срина рязко и под психологическата граница от 80 долара за барел - до 77.42 долара за барел. При това без почти видими причини, ако не се смята влиянието  върху пазара на данните за увеличението на запасите от горива в САЩ. Между другото това е нивото при което ОПЕК+ по-рано в началото на месец април, а после и през юни обяви намаление на добива.

Понижението бе регистрирано за четвърта поредна седмица и то на фона на опасенията по повод световното търсене. Но и отчетите на ОПЕК и МАЕ, потвърждаващи задаващ се дефицит. Анализаторите от Goldman Sachs обясниха това движение с опит ценовите нива да настигнат търсенето на физическия пазар. Допълнителни фактор, според тях е пълното изчезване на рисковата премия, отчетена веднага след избухването на конфликта в Близкия изток, намаляването на маржовете на рафинериите и достатъчното предлагане. Освен това пазарът очаква и връщането на пазара на иракския петрол.

Сега пазарът е в очакване на заседанието на картел на 26 ноември, когато се очаква да стане ясно дали ще се сбъдне получилата вече публичност прогноза на редица анализатори, които очакват ново понижение на добива.

Що се отнася до цената на газа, през изминалата седмица движението в посока към понижение продължи основно заради големите количества синьо гориво в газохранилищата на Европа – средно 99.03 % или 1128.7643 TWh и слабото потребление, заради по-топлото време.

Цена на природния газ по индекса TTF на борсата ICE, която в понеделник съставляваше 47.87 евро/MWh, при затваряне на търговията в последния работен ден от миналата седмица се срина до 45.06 евро/MWh.

Цените на въглеродните емисии са на едно от най-ниските нива от последните две години. Стойността на СО2 по индекса ICE EUA в понеделник завърши със спад до 77.28 евро за тон, за кратко се върна до 79.52 евро/тон, но последната търговия донесе още по-силно понижение. Така цената на ноемврийските фючърси на емисиите остана до 76.36 евро/тон.  

Тенденции

Превръща ли се енергийният преход в Европейския съюз в догма ? Това е въпросът, който все повече се поставя от мениджърите на големите западни енергийни компании. Двете твърдения: засилване на енергийният преход и ръст на емисиите от СО2 са в остър сблъсък. Цените на въглищата и въглеродните емисии са се увеличили повече от два пъти от началото на 2021 г. С това обаче се  увеличава съществено диапазона на цената за смяна на въглищата (CSP) в сравнение с нивата преди кризата.

Все повече се чува думата декарбонизация. Заложени са норми за въглеродните граници, но те са съобразени само с вътрешното развитие на страните от ЕС. На този фон започва да се прокрадва мнението, че има нещо сбъркано по така начертания път за енергиен преход. Броят на регламентите, които се налагат на държавите и компаниите расте лавинообразно.

От момента, в който Русия нахлу в Украйна досега цените и на природния газ са нараснали над два пъти. Зависимостта от руския газ се обърна в зависимост от внос на LNG. Обратният ефект на санкциите постави в затруднение редица компании. Оцеляват най-мощните за сметка на резерви и заемен капитал. Държавите и компаниите се справят  трудно. Колкото за домакинствата – увеличава се броят на тези, които не могат да си платят сметките.

Когато бяха поставени целите за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и се коментираха възможностите им държавните глави говореха за сигурност на доставките и достъпност.  Целите за ВЕИ обаче се оказаха комерсиализирани, а електрическите мрежи поставени под натиск. Затова въпросът е дали Европа не превърна енергийния преход в догма ?