Европейските електроенергийни борси остават стабилни, но и тревожни

Европейските електроенергийни борси са на прага на изпитание. Изглежда, че обещанието за отпадане на единна правна структура за управление на интегрираните пазари „Ден напред“ и „В рамките на деня“ на този етап е оставено на заден план от еврокомисарите. Затова в отворено писмо номинираните оператори на пазара на електроенергия (НОПЕ) през миналата седмица изразиха за пореден път тревога, че подобна стъпка към централизация на операциите, отнасящи се до свързване на пазарите в Европа, не само противоречи на принципите за пропорционалност и субсидиарност, но и се предлага без да е извършен нужният анализ за разходите и ползите и без да се отчита  неблагоприятното отражение върху ефективността на електроенергийния пазар.

Безспорно тази тревога по един или друг начин се отразява. Малко преди края на управлението си Европейската комисия изглежда забързана към взимането на решения, които би трябвало да са приоритет на следващите комисари. Стъпки към подобни решения не означават засилване на енергийния преход, а по-скоро спъване, но това е процес, който вероятно ще бъде осъзнат по-късно и може би ще означава период на застой.  На този фон производството на електроенергия, а и цените на европейските електроенергийни борси остават подвластни на запазващото се меко време и в опит за запазване на стабилност.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 50 147 GWh през 45-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните към момента на отразяване. За сравнение, през 44-та седмица то е достигало до обем от 50 599 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 45-та седмица  то е в обем от 45 652 GWh (45 184 GWh за 44-та седмица) във ранните вечерни часове на 12 ноември 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 45-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 45 553 GWh, а през 2021 г. – 51 441 GWh.

От това общо производство през 45-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 27.43 % или 12 250 GWh срещу 9701 GWh (21.47 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 3409 GWh или 7.63 %, а на каменните – 2389 GWh – 5.35 %. Природният газ държи дял от 11.77 % или 5256 GWh ( 3923 GWh или 8.68 % за 44-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 677 GWh или 23.91 % (10 841 GWh или 23.99 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 45-та седмица е в обем от 21 726 GWh или 48.66 % (24 641 GWh или 54.54 % през 44-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 9656 GWh (21.49 %), а офшорните – 1328 GWh (2.96 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 2053 GWh (4.57 %) срещу 1945 GWh (4.31 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 7.08 % и 8.72 %, както и на биомасата – 3.01 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 45-та седмица, Франция продължава да държи лидерската позиция с обем от 1164.9 GWh, следвана от Чехия – 275.2 GWh, следвана от Испания със 161.8 GWh. Сред износителите са и Сърбия, Румъния, Полша с по-скромни обем.

България отново е сред страните вносители. Осъщественият импорт е от порядъка на 68.4 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, ЕС е с осъществен експорт от 14.5 GWh.

По най-нисък интензитет на СО2, Франция остава водеща, следвана от Португалия.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 45-та седмица първото място се пада на Португалия с 86.2%, Австрия с 72.3%, Испания – 70.3% и 62.1% - Германия. При всички останали страни този дял остава доста по-нисък. Така например за България той е 19.6 %.

Средна борсова цена на електроенергията за  45-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 45-та  седмица за IBEX (БНЕБ) се изчислява на 106.34 евро/MWh преди корекция на данните ( за 44-та седмица – 85.24 евро/MWh според коригираните данни). Малко по-ниска е на румънската OPCOM – 105.33 ( предишна седмица – 79.54 евро/MWh).

Стойността на гръцката HENEX е 113.63 евро/MWh (за 44-та седмица – 90. 71 евро/MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена за 45-та седмица е, както следва: в Германия – 92.51 евро/MWh (61.69 евро/MWh за  44-та седмица ), а за Франция – 91.55 евро/MWh (56.90 евро/MWh преди).

В Унгария, стойността за 45-та седмица е 97.75 евро/MWh ( за 44-ва седмица – 69.73 евро/MWh).

Средната борсова цена на електроенергията за 45-та седмица в страните от Пиренейски полуостров (Португалия и Испания) се връща до по-високото ниво от 56.80 и 57.11 евро/ MWh. За сравнение към края на миналата седмица стойностите достигаха – до 21.72 и 23.02 евро/MWh.

В Италия средната борсова цена през 45-та седмица е между 122.46 и 119.38 евро/MWh за различните региони (за 44-вата седмица – от 91.62 до 100.05 евро/MWh ).

Според данните, средната борсова цена и за Полша расте от 72.38 евро/MWh през 44-та седмица до 90.96 евро/MWh през 44-та.

Най- общо, през сравняваната 45-та седмица средната борсова цена на европейските елeктроенергийни пазари се очертава така – на западните пазари в диапазона до около 96 - 120  евро/MWh, в централните  между 90 - 97вро/MWh, а в страните от Балканския регион – 105 - 113 евро/MWh.

Най-висока остава цената на борсите в Ирландия – 120.24 евро/MWh (през предходната 43-та – 136.97 евро/MWh).

Данните за 45-та борсова седмица са посочени без корекции и по постъпили данни към момента на отразяване. В скоби са посочени коригираните данни за предходната 44-та седмица.

Средна месечна и средна годишна цена към 12 ноември 2023 г.

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през миналата седмица (за времето 5 – 12 ноември)  се повишава достатъчно в резултат на навлизането в отоплителния сезон. Изменението при средната годишна цена остава слабо.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  в сегмента „ден напред“ към 12 ноември 2023 г. се повишава до 96.03 и 93.36 евро/MWh в сравнение със 79.54 и 74.93 евро/MWh съответно, но все остава под нивото от 100 евро/MWh.

Не такава е стойността на гръцката HENEX, където средната месечна цена се повишава до 102.83 евро/MWh в сравнение с 86.12 евро/MWh, отчетени през миналаат седмица.

По-ниски остават ценовите нива в този сегмент на западните електроенергийни борси, но темпът на движението в посока нагоре е съизмерим с този на трите борси от Балканския регион. Така например, във Франция месечната стойност във Франция към 12 ноември е 70.33 евро/MWh (45.21 евро/MWh преди седмица), а в Германия – 75.11 евро/MWh (седмица по-рано – 52 евро/MWh).

Подобна е ситуацията и по отношение на постигнатата стойност на борсите в Швейцария, - 81.34 евро/MWh (предишна - 52.82 евро/MWh) Австрия – 77.86 евро/MWh (седмица по-рано 53.4 евро/MWh), Чехия – 76.37 евро/MWh ( преди седмица - 52.49 евро/MWh). Не прави изключение и Унгария, където цената в сегмента „ден напред“ към посочената дата е също е по-висока – 84.48 евро/MWh (към 5 ноември - 61.89 евро/MWh).

На италианската GME средната месечна цена в този сегмент към 12 ноември расте до 108.05 евро/MWh спрямо 88.34 евро/MWh седмица по-рано.

Въпреки че остават най-ниско цените на Иберийския пазар (Португалия и Испания) нарастват с още по-висок темп.  Средната месечна цена расте от 12.73 евро/MWh (към 5.11) до 36 и 36.4 евро/MWh съответно.

По-слабо е увеличението на ценовите нива в този сегмент в страните отвъд континенталната част. Така за Великобритания средната месечна цена към 12 ноември достига 100.01 евро/MWh (93.78 евро/MWh към 5 ноември), а на двете ирландски борси до 115.33 евро/MWh (преди – 113.85 евро/MWh).

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ се променя слабо, а като цяло стойностите продължават да са в диапазона до 128 евро/MWh.

Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM остават без съществено изменение – 105.8 и 105.69 евро/MWh в сравнение с отчетените към 5 ноември 105.57 и 105.61 евро/MWh съответно.

Средната годишна цена на гръцката HENEX е 121.39 евро/MWh (към 5.11 – 121.49 евро/MWh).

Според данните, на унгарската HUPX посочената стойност в сегмента „ден напред“ също е с незначително изменение – 109.06 евро/MWh от наблядаваното ниво към пети ноември от 109.18 евро/MWh. 

Това се отнася и за изменението, наблюдавано на електроенергийните борси във Франция, където средната годишна цена към 12 ноември е 99.3 евро/MWh  ( преди седмица - 99.47 евро/MWh), както и в Германия – 97.36 евро/MWh (към 5.11 -  97.39 евро/MWh).

Почти без промяна е и средната годишна цена на италианската GME в сегмента „ден напред“ – 128.12 евро/MWh (седмица по-рано – 128.19 евро/MWh).

Промяна, но също много слаба се наблюдава и на електроенергийните борси на Пиренейския полуостров, където годишната цена спада до 90.07 евро/MWh в Португалия от 90.84 евро/MWh, и до 88.72 евро/MWh от 89.44 евро/MWh в Испания.

На електроенергийните борси отвъд континента средната годишна цена в сегмента „ден напред“ остава също в близос до ценовите нива към 5 ноември. Така  на борсата във Великобритания към 12 ноември тази стойност е на ниво от 109.66 евро/MWh (седмица по-рано - 110.88 евро/MWh), а в Ирландия и Северна Ирландия  – 124.77 евро/MWh (предишна - 124.96 евро/MWh).

Петрол, газ, СО2

Само преди няколко седмици цената на петрола сорт Brent беше на прага да оправдае прогнозите на експертите от сектора и да се върне на нивото от 100 долара за барел, тъй като рекордното търсене и намаляването на доставките от Саудитска Арабия доведоха до изтощаване на световните запаси. Именно заради резервите експертите алармираха, че петролният пазар е в опасност. Запасите от петрол в страните от ОИСР, които са достъпни за пазара стигат за търсене само от 22 дни, което е с 3 дни по-малко от средното ниво за периода 2010 – 2019 г.  Експертите напомнят и исторически факти – при всяко повишаване на лихвите с 1%, запасите от петрол намаляват средно с 10 млн. барела на ден  в годишно изражение. Самият факт, че нефтопреработващите заводи в Азия продължават да купуват петрол от Саудитска Арабия, независимо от увеличението на цените се възприема като сигнал за опасенията, свързани с намаляването на световните запаси. Това, както и възникналият конфликт в Близкия изток също е в полза на тезата за рисковете, касаещи скок на цените.

В средата на седмицата обаче сорт Brent падна до тримесечен минимум и под 80 долара за барел – ако на 6 ноември цената на този сорт бе на ниво от 85.18 долара/барел, два дни по-късно тя се срина до 79.54 долара/барел, въпреки че все пак седмичната търговия приключи на малко по-високото ниво от 81.43 долара за барел.  Опасенията по повод доставките останаха, но  временно отстъпиха място на риска от спад на печалбата на нефтопреработващите заводи (рафинериите) в Китай и Европа и несигурността пред икономиката на САЩ.

Търговци коментират, че са били принудени да намалят цените поради по-слабото търсене от рафинериите, които са изправени пред намаляващи печалби от производството на бензин и по-високи транспортни разходи.

Европейското потребление на дизел и нафта - горивата, използвани в тежкотоварния транспорт и сектори като камиони, влакове, кораби и строителство също е намаляло рязко.

Като цяло, ситуацията на петролния пазар от края на септември, когато сорт Brent се покачи над 97 долара за барел, а ОПЕК прогнозира спад в цените на петрола до днес може да се определи като драматична. Намаляването на цените често се обяснява със слабо търсене. Слабото западно производство и неоправданите очаквания на пазара на недвижими имоти в Китай са използвани често в подкрепа на тези твърдения. Данните обаче показват друго – от началото на годината световното търсене на петрол е нараснало с 2.5 млн.барела на ден в годишно изражение и надхвърля прогнозата от 0.3 млн. барела на ден.

На този фон анализаторите на Goldman Sachs, Standard Chartered Plc и Barclays Plc все още не се отказват от прогнозите си за по-високи цени на петрола , тъй като по-нататъшното увеличение на търсенето намалява запасите. Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман каза в през миналата седмица, че търсенето на петрол остава силно, а виновни за скорошния спад на цените са спекулантите.

И все пак остава неясно кога цените ще се възстановят. Според някои оценки перспективите за началото на 2024 г. изглеждат все по-предизвикателни. Сега пазарът очаква да получи малко повече яснота на поредната среща на ОПЕК+ на 26 ноември.

Що се отнася до цените на газа, през изминалата седмица те се върнаха на нивото под 50 евро/MWh. Декемврийските фючърси по индекса TTF все пак през миналата седмица показаха движение и в посока нагоре – така в понеделник, 6 ноември стойността спадна до 44.83 евро/MWh, три дни по-късно се върна на нивото от 48.12 евро, но при затварянето на последната търговия се установи до 46.63 евро/MWh. Преливащите от газ европейски газохранилища потискат цените. Запасите от синьо гориво в европейските подземни газохранилища е на рекордното ниво от 99.45 % или 1133.6893 TWh и теглене от едва 0.02% заради запазващото се топло време и призива за намаляване на търсенето. Според изчисленията запасите са със 189 TWh повече от 20% в сравнение със средната сезонна стойност за 10 години. Въпреки че официално отоплителния сезон бе обявен, топлата есен засега отлага активността на потребителите.

Влияние върху цените обаче оказват тарифите за корабите с втечнен природен газ, които не спират да се покачват, въпреки че това се забелязва при спот пазара тенденцията се прехвърля. По предварителни данни от средата на октомври тарифите за корабите с втечнен природен газ, включително и за престой са нараснали с 26% и то след силното увеличение през септември.

На този фон и предвид развитието на ситуацията на пазарите на електричество, газ и петрол, цените на емисиите се опитват да се възстановят от ниското ниво от 70 евро/тон.  Засега успешно. Стойността по индекса ICE EUA, която в понеделник 6 ноември бе на ниво от 75.65 евро/тон и се задържа в този диапазон почти през цялата минала седмица, започна да се променя при търговията в четвъртък, а в петък стигна до 78.49 евро/тон.

Тенденции

Намерението за енергиен преход вече е необратимо. За осъществяването му са хвърлени милиони. Въпросът е как ще бъдат преодолени многобройните предизвикателства. Това може да се окаже задача, която ще отнеме много повече време от първоначално предвиденото. Отделно Европа се изправя пред ново предизвикателство, за което сигнализира Bloomberg. Става въпрос за Европейската директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD).

„Компании, базирани извън Европа, преразглеждат ценните книжа, които са листнали в блока, тъй като осъзнават последиците от пренебрегната клауза в новите правила за отчитане на ESG““, коментира агенцията. „ЕС изчисли, че около 50 000 компании, работещи в блока, ще трябва да спазват CSRD. Около 10 000 компании извън ЕС вероятно ще бъдат засегнати, според изчисления по-рано тази година от доставчика на данни Refinitiv. Очаква се приблизително 3000 американски компании да бъдат засегнати, според оценка от август на Deloitte. Фирмите извън ЕС бяха посъветвани от счетоводителите да се консултират с адвокатите си поради сложността да се разбере кой трябва да докладва какво и кога“, написа Bloomebrg.

Към това трябва да се прибавят редица доклади от различни проучвания, които сочат за нарастващо търсене на материали за енергийния преход, ограничено предлагане и нестабилност на цените, които ще се отразят на внедряването на източниците за чиста енергия. Периодът никак не е къс и обхваща времето до края на десетилетието с допускане за поне още две-три години след това. Към тези опасения трябва да се включат и геополитическите предизвикателства, които остават водещи. В тази част от притесненията погледите все по-често се обръщат вече не толкова към Русия, колкото към Китай.

Геополитическата картина изглежда неразгадаема, сложна, но и с възможност за неочаквани обрати, включително и положителни, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Не такава е ситуацията в България, която е изправена пред проблем, заради решения в енергийния сектор, които намирисват повече на алчност и диктат, отколкото на разум. Твърдението, изречено от трибуната на Народното събрание при обсъждането на ветото на президента по измененията в Закона за енергетиката, че заради парите от ПВУ законовите промени трябва да бъдат приети, съдържа достатъчно волунтаризъм. Почти толкова, колкото и решението за таксата върху транзита на газ, което сякаш цели повече да се сложи ръка на „Булгаргаз“ и да създаде проблем, отколкото да реши, каквото и да било. Същата е и ситуацията с дерогацията за „Лукойл“, а не на последно място и с териториалните планове за енергиен преход. Най-лошият сценарий от подобни решения означава огромно обедняване и пълно обезлюдяване на територии, невиждан скок на безработица и съответно отнемане на права. Най-добрият сценарий при осъществяването им едва ли ще има някакъв ефект за населението.