Могат ли изоставените петролни платформи да помогнат в борбата ни с опазването на околната среда?

Световните океани са дом на десетки хиляди изоставени офшорни петролни платформи. Има повече от 32 000 само във водите на Съединените щати, а Северно море на Обединеното кралство не се е справило кой знае колко по-добре в това отношение, като все повече и повече платформи се извеждат от експлоатация през цялото време. Причината е, че  разработените петролни находища остаряват и глобалните енергийни пазари и енергийни политики все повече се изместват от изкопаемите горива.

Тези изоставени платформи могат да представляват сериозни рискове за околната среда, ако се управляват неправилно или неадекватно, обясняват експерти, цитирани от OilPrice.com. Международната конвенция Ospar диктува, че тези платформи трябва да бъдат премахнати от нашите води по целия свят – но някои учени откриват, че ако бъдат правилно изведени от експлоатация, поддържани и/или модернизирани, тези петролни платформи могат потенциално да предложат някои значителни ползи за околната среда.

В Съединените щати повече от половината – приблизително 58% – от 55 000 кладенци, управлявани от Бюрото за управление на океанската енергия (BOEM), са или окончателно, или временно изоставени. Това е огромна бройка. За контекст, BOEM управлява повече от 2000 активни договора за наем на нефт и газ в 10,9 милиона акра от външния континентален шелф на Северна Америка.

Мащабът на изоставената инфраструктура пряко корелира с мащаба на риска, породен от изоставените платформи. Неправилно изведените от експлоатация или поддържани кладенци е „по-вероятно да изтекат или да разлеят нефт или газ в океана, което застрашава морския живот и деликатната морска среда, застрашава крайбрежните общности. А и също така оказва влияние върху икономиката“, съобщава в свой анализ Arnold & Itkin. „Корозията, щетите от бурята и излагането на околната среда могат да накарат изоставените платформи и кладенци да бъдат тиктакащи бомби със закъснител.“

Всъщност петролният разлив на Taylor Energy, най-продължителният петролен разлив в цялата история на САЩ, произхожда от изоставени офшорни кладенци в Мексиканския залив. Разливът започна през 2004 г., когато платформата беше ударена от урагана Иван – и все още изтича днес. Според Бюрото за безопасност и прилагане на околната среда (BSEE), използваните резерви са достатъчни, за да поддържат разлива след 2100 година, ако течът не бъде ограничен.

Но тези отрицателни външни фактори за околната среда не само могат да бъдат намалени с подходящо управление, но и да се обърнат с главата надолу. Вече изоставените петролни платформи в Северно море и Мексиканския залив – наред с други води по света – осигуряват изключително ценни синтетични рифове за местния морски живот. Всъщност в Обединеното кралство, както и в Съединените щати, активисти протестираха срещу премахването на такива изоставени платформи в интерес на запазването на морската екосистема.

„За някои видове съоръженията са дори по-добри разсадници от естествените рифове“, съобщиха от Future Planet през 2021 г. „Извисяващите се стълбове са идеалното място за хвърляне на хайвера на малките риби“. 

В допълнение към функцията си като изградени рифове, изоставените нефтени платформи могат да станат двойно по-благоприятни за околната среда, ако бъдат преоборудвани за улавяне и отделяне на въглерод от атмосферата и океаните.

„Стандите притежават способността да съхраняват CO2, като използват наличното оборудване, което преди това е било използвано за добив на нефт и природен газ. С изключение на това, че с незначителни модификации ще работи в обратна посока“, наскоро съобщи The Conversation, цитирайки научни открития от Дания - Проектът Greensands. Подобни изследвания има и от Масачузетския технологичен институт (MIT) с които се предполага, че извличането на въглерод директно от океанските води може да бъде още по-ефективно.

Въпреки че това е обещаващо повторно предназначение на тези потенциално опасни изоставени платформи, има някои сериозни недостатъци на улавянето на въглерод в по-голямата картина. Много експерти твърдят, че основната цел на улавянето и съхранението на въглероден диоксид е greenwashing – вид измама със зелените инвестиции. Това е практика, която позволява на компаниите да претендират за екологична полза, докато продължават да добиват изкопаеми горива и отделят все повече и повече въглеродни емисии. В същото време обаче използват компенсирането на въглерода като удобно извинение.

Нужен е да се проведе сериозен разговор около повторното използване на изоставените платформи. Това очевидно е от съществено значение за отговорното мащабиране и управление на проекти в тази посока. Но ако се управляват правилно, етично и прозрачно, такива схеми биха могли да осигурят значително намаляване на вредите за околната среда и дори нетни ползи.