Фискалната подкрепа на ниски цени и в енергетиката доближава страните към големи дефицити, коментира икономистът на Кофас ЦИЕ Грегорж Шилевич

Кофас ЦИЕ Топ 500: Общо 31 български дружества попадат в класацията на 500-те най-големи компании в ЦИЕ за 2022 година.

Икономика / Индустрия , Финанси
Рая Лечева
1247
article picture alt description

През следващата година фискалната политика на страните от Централна и Източна Европа, които поддържат по-ниски цени особено на енергията с фискални мерки се очаква да покажат големи бюджетни дефицити. Това коментира на въпрос как се отразява на пазара задържането на цените за потребителите и какво ще се случи от 2026 г., когато потребителите излязат на сводния пазар на 3eNews Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа. Европейската комисия ще бъде много рестриктивна по отношение на дефицита. Виждаме тенденция заради войната да се засилват фискалните мерки на страните и затова очакваме много от страните в региона да имат дефицит над 3%, а трябва да е по-нисък. Това може да повлияе на икономическото възстановяване, посочи Шилевич.

Компанията за кредитно застраховане Кофас представи своето 15-то годишно проучване за 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа. Класацията Кофас ЦИЕ Топ 500 подрежда предприятията по оборот и анализира редица допълнителни фактори, а икономическите резултати служат като индикатор за пазарните тенденции в целия регион.
Експертите посочват, че предизвикателствата пред бизнеса в ЦИЕ първоначално са били свързани с продължаващите трудности в различните сектори, въпреки възстановяването им от последиците от COVID-19.

След това регионът беше засегнат от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе както до хуманитарни, така и до икономически кризи. Това доведе до повишаване на разходите, особено по отношение на енергийните суровини, както и до недостиг на производствени компоненти и прекъсване на веригите за доставки, сподели Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.

Регионът все пак успя да постигне стабилен ръст на БВП от 4,0 % през 2022 г.

Въпреки тези предизвикателства, регионът все пак успя да постигне стабилен ръст на БВП от 4,0 % през 2022 г. (след 6,2 % през предходната година), подкрепен от нарастващите запаси и стабилното вътрешно търсене. От проучването става ясно, че 500-те най-големи играчи на пазара в ЦИЕ показват увеличение на оборота, нетната печалба и работната сила. Общият оборот на всички
500 компании се е покачил с 39,8% до 1,1 трилиона евро, а обобщената нетна печалба се е увеличила с почти 46,5 % до 54,745 млн. На първо място по представителство сред държавите се класира Полша (със 166 представени компании), следвана от Чехия (77), Румъния (60), Унгария (54), а на 5-то място са България и Словения (31). Оборотът на България се е увеличил с 69,9 %, а
нетната печалба е нараснала с 59,8 %. Комуналните и обществени услуги бяха най-доминиращият сектор, с дял от 32% по отношение на оборота и 39% според броя на дружествата.

Броят на българските компании в класацията нараства с 20 на сто

“Гордея се, че присъствието на български компании в класацията ЦИЕ Топ 500 нараства с всяка следваща година. В сравнение с 2021 г., през 2022 г. видяхме, че броят на българските дружества в класацията се е увеличил с повече от 20%, и достигна общо 31. Повечето от новите участници в класацията са публични или частни компании, свързани с търговия или разпределение на електроенергия. Убеден съм, че броят на нашите местни предприятия ще продължи да се увеличава с всяка следваща година и да оказва още по-голямо влияние върху икономиката на Централна и Източна Европа“, коментира в информация до медиите и Пламен Димитров, управител на Кофас България.

Полша е начело, а автомобилният сектор забавя темповете си PKN Orlen остава начело, като значително затвърждава позициите си с 111% увеличение на оборота, сравнено с 52% увеличение през предходната година. Други компании като чешката RWE (2-ра), мултинационалната петролна и газова компания MOL Hungary (3-та), унгарската MVM Energetika (4-та), чешката Skoda Auto (5-та),
търговската верига Jeronimo Martins Polska (6-та) и полската енергийна компания PGE (7-ма) запазиха позициите си спрямо предишните класации. Всички те отбелязаха по-висок оборот през 2022 г., а компаниите за търговия с електроенергия като RWE и MVM дори отчетоха трицифрен ръст на приходите. За разлика от тях – автомобилният сектор този път беше по-слабо представен в топ 10. Някои компании изпревариха своите конкуренти и се оказаха по-успешни от миналата година. В тази група попадат предимно дружества, които се възползваха от продължаващия скок на цените на суровините, като тези, занимаващи се с търговия и пренос на топлинна и електроенергия, например българската ТЕЦ Марица Изток 2 (139-то място), която се изкачи с 256 места, благодарение на увеличение на оборота със 199%.

В челната тройка по оборот са секторите комуналните и обществени услуги, секторът на минералите

Трите ключови сектора, представени от най-големите дружества в региона, продължават да представляват значителен дял от генерираните приходи с почти 58%. Този път обаче водещата група сектори се промени. Рязкото покачване на цените на суровините доведе до скок в оборота на дружествата, произвеждащи и търгуващи с енергия. Поради това, секторите на комуналните и обществени услуги, както и на минералите, химикалите, петрола, пластмасите и фармацевтиката отбелязаха най-голям ръст на оборота през 2022 г. (с 64,1% и 60,9%). Цените на селскостопанските стоки и на различни други производствени фактори също рязко се повишиха.
Секторът на минералите, химикалите, петрола, пластмасите и фармацевтиката отново е водещ в класацията CEE Top 500. Той отбеляза най-голям скок в нетните печалби (+100,5%), тъй като повишаващите се цени на петрола и природния газ предоставиха възможности за генериране на печалба чрез вдигане на маржовете при по-ниска стойност за рафиниране, въпреки продължаващите предизвикателства.

Секторът на комуналните услуги и общественото обслужване се изкачи от четвърта на втора позиция, благодарение на изключителния ръст на приходите (+64,1%). В сравнение с предходната година, този сектор увеличи представителството си в
настоящата класация с цели 15 участници, което е най-голямото увеличение сред всички сектори.

Въпреки че автомобилната и транспортната промишленост остава сред водещите сектори, тя е изправена пред предизвикателства, включително намалено търсене поради пандемията и нарушения във веригите за доставки, което води до намаляване на приходите, въпреки известен ръст на оборота и печалбата. Индустрията остава доминираща в четири държави: Чешката република, Унгария, Румъния и Словакия.
Страните от ЦИЕ запазиха ролята си на активни износители, предимно за Западна Европа, а също така разшириха износа си към по-далечни дестинации чрез директни доставки и участие във веригата за доставки. Основният риск през 2023 г. обаче е предизвикателната външна икономическа среда в Западна Европа, особено в Германия, която може да засегне страните от ЦИЕ поради слабата икономическа активност и потиснатата световна търговия, обясни Грегорж Шилевич. Въпреки това през следващите тримесечия се очаква постепенно възстановяване. Макар че потреблението на домакинствата беше засегнато от
инфлацията и повишените лихвени проценти, се очаква то постепенно да допринесе за растежа, тъй като дезинфлацията напредва, а пазарът на труда остава силен.
“Ако външноикономическата ситуация също се подобри, пътят към възстановяването ще бъде ясен и страните от ЦИЕ отново биха могли да отчетат темпове на растеж, съответстващи на техния потенциал. Въпреки това, корпоративната ликвидност може да бъде засегната от някои предизвикателства. С края на мерките за подкрепа вече се увеличиха случаите на корпоративна несъстоятелност и те вече надхвърлиха нивата отпреди пандемията, поради влошаването на макроикономическите условия, допълни в информацията до медиите Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на Кофас за ЦИЕ.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Индустрия:

Предишна
Следваща