Световната банка: Геополитическите рискове растат. Засилването на конфликта в Близкия изток може да вдигне цените на петрола до 140 – 157 долара за барел

Засилването на конфликта в Близкия изток може да взриви цените на петрола, вдигайки ги до 140 – 157 долара за барел. Този сценарий залага Световната банка в докладът си за перспективата на стоковите пазари. Това означава скок на цените на енергията, оскъпяване на инфлацията и горивата, посочва в октомврийския си доклад Световната банка (Commodity Markets Outlook).

Последният конфликт в Близкия изток засилва геополитически рискове за стоковите пазари. До тук, влиянието му върху цените е малко. Въпреки това, предишни военни конфликти в региона често бяха източник, както  на по-високи цени, така и на нестабилността на стоковите пазари. Това предполага, че ескалация на конфликта може да предизвика рязко прекъсване на доставките на петрол. Това коментират експертите от Световната банка, уточнявайки, че всичко това е в зависимост от продължителността и мащаба на ескалацията.

През третото тримесечие, преди последния конфликт, Индексът на цените на суровините на Световната банка се повиши с 5 процента спрямо предходното тримесечие, движено главно от скокът от 11% при цените на петрола. Защото петролът представлява 52 на сто от индекса. Това е много повече от компенсирания спад на цените в 24 от 43-те стоки в индекса. Увеличението се наблюдава на фона на осезаемия спад в цените през миналата година. По-силната от очакваното активност през третото тримесечие е в подкрепа на цените на петрола, в допълнения към свиването на доставките от страните от ОПЕК+.

Неенергийните цени спаднаха с 2 процента на фона на изобилните доставки, особено тези на зърно и неблагородни метали. Като цяло, преди конфликта в Близкия изток цените на суровините останаха сравнително високи с около 45 процента над тези за периода 2015 г. 2019 г. средно в номинално изражение и 25 процента спрямо корекцията на инфлацията.

При цените на енергията често е регистрирана значителна нестабилност след военни конфликти в Близкия изток. От началото на последният конфликт, общите цени на енергията са се увеличи с 9 процента.

Скокът при цените на петрола е 6% в резултат на несигурността относно въздействието на конфликт върху доставката, отбелязват експертите. Те отчитат и скока на европейските цени на газа от септември в резултат на стачките в Австралия на терминалите за LNG.  Спирането на израелското газово находище Tamar, повредата на Балтийския интерконектор вдигна допълнително цените с 35 процента.

Анализаторите на Световната банка виждат три сценария с възможно развитие на събитията на базата на опита от регионалните конфликти от 1970-те години.

Първият сценарий е за малка криза (както по време на гражданската война в Либия през 2011-те години). Той предполага намаляване на добива на петрол с 0,5-2 млн. барела на ден и ръст на цената на петрола до 93-102 долара за барел през четвъртото тримесечие.

Сценарий за криза със средни размери (като войната в Ирак през 2003 г.) предполага намаляване на световното предлагане на петрол с 3 – 5 млн. барела на ден, което ще тласне цените на петрола до 109 – 121 долара за барел.

Третият сценарий за голяма криза (като в случая на въведеното ембарго от арабските страни през 1970-те години) предполага намаляване на доставките на петрол с 6 – 8 млн. барела на ден и скок на цените до 140 – 157 долара за барел.

Анализаторите не забравят да посочат също така, че ако не се реализира  нито един от описаните сценариите няма да има съществени икономически последици за световната икономика.

Ръстът на цените на енергията през третото тримесечие достига 9 %.

Отслабващи опасения в напредналите икономики по отношение на банковия стрес в съчетание с по-добра от очакваната глобална активност, касаеща възстановяването на транспорта също  е в подкрепа на цените на петрола над 70 долара за барел. В допълнение към това е устойчивият ръст на потреблението в Китай , който компенсира продължаващият слаб сектор на недвижимите имоти в страната. Глобалното търсене на петрол се оценява на рекордните 103 милиона барела на ден (mb/d) през през третото тримесечие на 2023, се припомнят в доклада данните на IEA.

От страна на предлагането, съкращаването на производството от ОПЕК+ помогна за повишаване на цените над 90 долара  за барел през септември, посочват анализаторите, напомняйки за вече познатото състояние на съкращаване на доставките на петрол от Саудитска Арабия.

В докладът се обръща внимание и на политиката на ЕС за замяна на руския тръбопроводен газ с внос на втечнен природен газ (LNG), както и доставки от Норвегия и Северна Африка. Наблюдава се по-ниско търсене на природен газ в Европа, което се дължи на повишаване на ефективността, политиките за администриране на търсенето и по-слабо производство в промишлеността сектор. По-бавният от очакваното внос в Китай също облекчиха натиска върху цените на природния газ. Това позволи на запасите от природен газ в ЕС да достигнат 95 процента от пълния си капацитет преди зимата.

Въпреки тези развития, цените на европейския природен газ остават с 82 процента над тези  през периода  2015-19 г. ( средно аритметично), констатират експертите. На този фон цените на въглищата продължават да падат в резултат на по-доброто предлагане и заместване от по-чисти горива в производството на електроенергия.

По отношение на цените на торове се отбелязва леко нарастване, въпреки че достъпността до тях остава почти на нивата от преди 2022 г. Все пак, индексът на цените на торовете е с 85 процента над средните нива за 2015 – 2019 години.

Преди последния конфликт в Близкия изток, цените на селскостопанските стоки спаднаха с 3 процента през третото тримесечие, главно поради понижението на цената на храните (основният компонент на индекса). Спадът от 3 процента се дължи основно на понижението на цената на зърното от 7 процента.  Неподновяването на Инициатива за черноморско зърно, забраната за износ от Индия на ориз басмати и предстоящия Ел Ниньо предизвикат нестабилност в цените на селскостопанските продукти, но достатъчните доставки поддържаха цените в лек низходящ тренд, сочат данните от документа.

На този фон цените на селскостопанските стоки от септември нарастват с почти 4 процента от началото на конфликта, отчитат в същото време анализаторите. Вътрешната хранителна инфлация остава на двуцифрено ниво в четири от десет държави с ниски доходи и в една трета от страни със среден и висок доход, добавяйки към тежестта на продоволствената несигурност.

Хранителната несигурност нараства от няколко години, а към август тази година са засегнати над 210 милиона души, живеещи в страни, изправени пред конфликти и насилие, се посочва в доклада. Анализаторите отчитат, че по-специално последният конфликт в Близкия изток изостря продоволствената несигурност в региона, като 53 процента от населението в Газа вече е изправено пред такава. Изводът е, че ескалацията може да влоши продоволствената несигурност на глобално ниво, особено ако цените на храните скочат.

По отношение на цените на металите, в доклада се отчита понижението им с 1 процент от начало на конфликта. Цените на златото обаче, които обикновено се движат в тандем с геополитическите загриженост - са се увеличили с 8 процента. Ескалация на конфликта ще тласне цените на металите главно нагоре по индиректен начин. Продължителни спирания на енергийните пазари може да повиши производствените разходи за енергоемки метали като алуминий и цинк. Повишеният геополитически риск може да доведе до много по-високи цени на златото, тъй като инвеститорите се насочват към убежище на активи, констатират още експертите от Световната банка.