Европейските електроенергийни борси в очакване на развитието на голямата икономическа авантюра

Европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ отчетоха доста интересна седмица и силен стремеж за движение на цените в посока надолу. Причината – изключително мекото време и силното участие на вятъра. На този фон производството, а и търсенето на електроенергия се свиват, а това е особено забележително по отношение на фосилните горива. Тези фактори все пак са недостатъчни, а и изненадите на времето в първите дни на вече стартиралият отоплителен сезон не могат да бъдат предугадени. Ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ ще продължат да говорят и за геополитическите изненади и реакциите на водещите икономики на фона на нарастване на дълговото бреме.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 48 488 GWh през 44-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните към момента на отразяване. За сравнение, през 43-та седмица то е достигало до обем от 50 728 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 44-та седмица  то е в обем от 43 345 GWh (45 013 GWh за 43-та седмица) във ранните вечерни часове на 5 ноември 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 44-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 44 050 GWh, а през 2021 г. – 50 174 GWh.

От това общо производство през 44-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 21.52 % или 9328 GWh срещу 13 967 GWh (31.03 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2447 GWh или 5.65 %, а на каменните – 1982 GWh – 4.57 %. Природният газ държи дял от 8.75 % или 3791 GWh ( 5959 GWh или 13.24 % за 43-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 399 GWh или 23.99 % (11 342 GWh или 25.20 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 44-та седмица е в обем от 23 618 GWh или 54.49 % (19 704 GWh или 43.77 % през 43-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 12 015 GWh (27.72 %), а офшорните – 1596 GWh (3.68 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 1929 GWh (4.45 %) срещу 2069 GWh (4.60 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 6.06 % и 8.77 %, както и на биомасата – 2.93 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 44-та седмица, Франция остава лидер с обем от 1701.4 GWh, следвана от Чехия – 159.3 GWh, следвана от Швейцария със 151.2 GWh.

На този фон България отново е сред страните вносители. Осъщественият импорт е от порядъка на 32.8 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, ЕС остава на плюс с осъществен експорт от 781.9 GWh.

По най-нисък интензитет на СО2, Франция остава водеща, следвана от Португалия.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 44-та седмица първото място се пада на Португалия със 108.4 %, следвана Австрия с 88.3%, Испания -76.1%, 71.7% - Хърватия и 69.3% - Германия. При всички останали страни този дял остава доста по-нисък. Така например за България той е само 16.7 %.

Средна борсова цена на електроенергията за  44-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 44-та  седмица за IBEX (БНЕБ) се изчислява на 85.24 евро/MWh преди корекция на данните ( за 43-та седмица – 110.71 евро/MWh според коригираните данни). По-ниска е на румънската OPCOM – 79.54 ( предишна седмица - 110.17 евро/MWh).

Стойността на гръцката HENEX е 90.71 евро/MWh (за 43-та седмица – 120.03 евро/MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена за 44-та седмица е, както следва: в Германия – 61.69 евро/MWh (101.45 евро/MWh за  43-та седмица ), а за Франция – 56.90 евро/MWh (88.95 евро/MWh преди).

В Унгария, стойността за 44-та седмица е 69.73 евро/MWh ( за 43-ва седмица – 109.08 евро/MWh).

Средната борсова цена на електроенергията за 44-та седмица в страните от Пиренейски полуостров (Португалия и Испания) намалява значително – до 21.72 и 23.02 евро/MWH – ( предишна – 55.80 и 56.12 евро/MWh).

В Италия средната борсова цена намалява през 44-та седмица – до между 91.62 и 101.13 евро/MWh за различните региони (за 43-вата седмица – 129.66 – 136.40 евро/MWh ).

Много силно е понижението на средната борсова цена и за Полша – от 113.31 евро/MWh през 43-та седмица до 72.38 евро/MWh през 44-та.

Най- общо, през сравняваната 44-та седмица средната борсова цена на европейските елeктроенергийни борси се очертава така – на западните пазари в диапазона 57 - 64  евро/MWh, в централните  70 – 74 евро/MWh, а в страните от Балканския регион – 80 - 90 евро/MWh.

Най-висока остава цената на борсите в Ирландия – 120.24 евро/MWh (през предходната 43-та – 136.97 евро/MWh).

Данните за 44-та борсова седмица са без корекции и по постъпили данни към момента на отразяване. В скоби са посочени коригираните данни за предходната 43-та седмица.

Средна месечна и средна годишна цена към 5 ноември 2023 г.

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през миналата седмица (30 октомври – 5 ноември)  намалява съществено. По-слаб е спадът при средната годишна цена.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  в сегмента „ден напред“ към 5 ноември 2023 г. 79.54 и 74.93 евро/MWh. Редно е да припомним, че две седмици по-рано цените гонеха нива от над 100 евро/MWh.

На гръцката HENEX средната месечна цена намалява до 86.12 евро/MWh.

Много по-ниски са ценовите нива в този сегмент на западните електроенергийни борси. Така например, във Франция месечната стойност във Франция към 5 ноември е 45.21 евро/MWh, а в Германия – 51 евро/MWh.

В този диапазон са и цените на борсите в Швейцария, (52.82 евро/MWh) Австрия (53.4 евро/MWh), Чехия (52.49 евро/MWh). В Унгария цената в сегмента „ден напред“ към посочената дата е малко по-висока – 61.89 евро/MWh.

Дори на италианската GME средната месечна цена в този сегмент е доста ниска – 88.34 евро/MWh.

Рекордът по ниски цени се пада на Иберийския пазар (Португалия и Испания), където средната месечна цена към 5 ноември е едва 12.73 евро/MWh.

Точно противоположна е ситуацията в страните отвъд континенталната част, където ценовите нива на електроенергийните борси в сегмента „ден напред“  остават доста по-високи. Така за Великобритания средната месечна цена към 5 ноември достига 93.78 евро/MWh. Още по-висока е стойността на двете Ирландски борси – 113.85 евро/MWh.

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ също върви в посока към понижение, но доста по-слабо, а като цяло стойностите остават в диапазона до 128 евро/MWh.

Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM се придвижват до 105.57 и 105.61 евро/MWh съответно. Доскоро нивото бе от порядъка на 106 евро/MWh.

Средната годишна цена на гръцката HENEX към петия ден на ноември е 121.49 евро/MWh.

Според данните, на унгарската HUPX посочената стойност в сегмента „ден напред“ е по-ниска, но и близо до наблюдаваното наскоро ниво – 109.18 евро/MWh. 

По-забележимо е изменението, наблюдавано на електроенергийните борси във Франция, където средната годишна цена към началото на предпоследния месец от годината спада до 99.47 евро/MWh, както и в Германия – 97.39 евро/MWh.

Средната годишна цена на италианската GME в сегмента „ден напред“  не се променя значително, въпреки че спад има – 128.19 евро/MWh.

Промяната в посока надолу е по-видима на електроенергийните борси на Пиренейския полуостров, където годишната цена спада до 90.84 евро/MWh в Португалия и 89.44 евро/MWh в Испания.

На електроенергийните борси отвъд континента средната годишна цена в сегмента „ден напред“ остава в диапазона от последните дни на октомври. Така  на борсата във Великобритания към 5 ноември тази стойност е на ниво от 110.88 евро/MWh, а в Ирландия и Северна Ирландия  – 124.96 евро/MWh.

Петрол, газ, СО2

Затишие, липса на резки движения и привидна липса на действия. Така може да се окачестви състоянието на петролния пазар през изминалата седмица. Цените на петрола показаха любопитна картина – спад в началото на седмицата, възстановяване на движението в посока нагоре в резултат на решенията на Федералният резерв и Централната банка на Англия да не повишават лихвените проценти и последващо връщане към по-ниските нива.Цената на петрола сорт Brent, която в понеделник успя да достигне 86.35 долара за барел, само два дни по-късно падна до 84.36 долара за барел, върна се на ниво от 86.85 долара за барел на втори ноември, но завърши отново на доста по-ниското ниво от 84.89 долара за барел. Резултатът е именно заради вглеждането в действията на банките от една страна, както и търсенето на правилен прочит на войната Русия-Украйна и конфликтът Израел-ХАМАС.

Не без значение са и факторите, от които се води пазара, въпреки оставането им на втори план. САЩ отчете рекорден ръст на производството на петрол и кондензат - 13,1 милиона барела на ден през август, надхвърляйки предишния рекорд от 13,0 милиона барела на ден от ноември 2019 г. На този фон обаче назряват призиви за разследване на мегасделката Exxon-Pioneer и Chevron-Hess, заради опасения, че това може да доведе до повишение на цените на дребно за клиентите.

Пазарът се вглежда и в данните на консултантската компания Vortexa, според която октомври е месецът на силен износ на суров петрол от САЩ  и очакването за спад на вноса, заради предстоящи ремонти на рафинериите в Мексиканския залив.

Миналата седмица Съединените щати обявиха широкообхватно, но не пълно премахване на санкциите върху петролния и газовия сектор на Венецуела, ограничени засега до период от шест месеца. Това по същество позволява на PdV на Венецуела да възобнови износа за САЩ и други дестинации. По-рано тази година Chevron получи разрешение да възобнови дейността си в съвместното си предприятие с PdV, а европейските рафинерии Repsol и Eni да получават суров петрол в замяна на дълг. С геополитическите сътресения в Близкия изток и Русия и наближаващите вътрешни избори властите на САЩ очевидно искат да отключат близък до тях източник на доставки, следва от данните на анализаторите, а те обръщат внимание и на изявленията на Иран за нарастващо производство.

Слабата китайска икономика е другият фактор, но е важно също така и обсъждането за участието й в руските проекти за добив. Китайската държавна петролна компания CNPC (HKG:0857) съобщи, че води преговори с руските Роснефт, Газпром и Новатек за съвместно разработване на петролни и газови находища, както и за разширяване на възможностите и в частност изграждането на нов газопровод от Сахалин.

Това разместване на пластовете изглежда от една страна очаквано именно предвид двата военни конфликта, които продължават да разтърсват световните политически и капиталови елити.

Тези фактори частично се прехвърлят и върху газовия пазар в допълнение към вече съществуващите. Като цяло цените на газа се върнаха към нивото под 50 евро за MWh. Цените на газа по индекса TTF, които в понеделник стигнаха нивото от 53.03 евро/MWh в петъчната следобедна търговия завършиха при 48.05 евро/MWh. В основата на този силен спад се оказаха прогнозите за меко време, запълнените газохранилища на Европа и новината за частично възобновяване на газовите доставки от израелските находища за Египет. Мекото време ограничи производството на електроенергия от газ, а както личи от данните европейските вятърни мощности се оказаха доста силни.

Цените на СО2 също се понижиха. Стойността по индекса ICE EUA остана под задържалата се достатъчно дълго цена от 80 евро/тон. Това се дължи също на мекото време, но и на стагниращата икономика въпреки възстановяването от едногодишно дъно.

Референтният EUA договор от 23 декември, който в понеделник, 30 октомври бе на ниво от 78.54 евро/тон спадна до 77.4 евро/тон, достигайки най-ниското си ниво от една година.  Наблюдателите приемат това като сигнал за подкрепа на търговията, който обаче изглежда не получи подкрепа на фона на лошите икономически данни.

Тенденции

Икономическата картина е нееднозначна – обемите на строителство и производство в еврозоната намаляват, а инфлацията остава над целевото ниво. Най-голямата икономика на Европа, тази на Германия продължава да е на ръба на рецесия. Нещо повече тя се разпространява. Политическите действия за раздаване на пари под формата на различни програми продължават да изкривяват картината, а в частност и пазарите. В тези условия и при настоящите високи лихви дълговото ниво ще расте и вече формира не особено приветливи очаквания. Не е ясно как при тези условия икономиката ще расте и то така, че да бъде избегната рецесията, независимо дали ще е мека или не. Да се бори това със социални мерки от рода на по-кратка работна седмица е също вид раздаване на пари и прикриване на проблеми. На този фон производителите на електроенергия ще трябва да проявяват още по-максимални усилия за балансиране на и без това променената картина, а европейските електроенергийни борси ще бъдат изправени пред ново предизвикателство. Казано накратко, на старта е огромна авантюра, а какво ще провокира предстои да разберем.