До 3 г. Румъния очаква да има нови 3000 MW мощности на зелена енергия

Румъния е една от страните, които са предприели много амбициозен план за декарбонизация, като в момента около 14 процента от енергията в страната се произвежда от въглища, а до 2026 г. се очаква този дял да спадне до около 0,3 на сто. Това обяви министърът на енергетиката Себастиан Бурдужа на специализирано събитие миналия месец, съобщиха румънски медии, цитирани от БТА.

"Само след няколко години ще бъдем без въглеродни емисии от гледна точка на въглищата", посочи министърът и припомни, че през 1989 г. в миньорския район Долината на Жиу е имало 55 000 миньори, а към днешна дата те са малко над 2000. По думите му тези цифри говорят сами по себе си за трансформацията.

Министърът на енергетиката говори при представянето на второто издание на т.нар. Кодекс на добрите практики за възобновяема енергия в Румъния. Това е проект на Румънската асоциация за вятърна енергия и на Румънската асоциация на фотоволтаичната промишленост, който има за цел да предостави цялостен преглед на румънския енергиен пазар, развитието на проекти за възобновяема енергия, законодателната рамка и възможностите за устойчиво финансиране.

Според оценките, включени във второто издание на Кодекса на добрите практики, през следващите две-три години Румъния може да очаква да бъдат пуснати в експлоатация около 3000-4000 мегавата (MW) зелена енергия.

Националните приоритети в областта на енергетиката са насочени към нови инвестиции, необходими за увеличаване на дела на възобновяемата енергия в енергийния микс, включително използване на потенциала на възобновяеми енергийни източници в Черно море, широкомащабно съхранение на електроенергия и използване на водород за декарбонизация на районите, които са трудни за електрофикация, посочи министърът на енергетиката Себастиан Бурдужа.

Според мониторингов доклад на Националната агенция за енергийно регулиране дяловете на различните видове ресурси в производствената структура на националната енергийна система са почти еднакви. Водноелектрическите централи осигуряват 22,11 процента от националното производство на енергия, газовите централи - 21,50 на сто, АЕЦ "Черна вода" - 21,43 процента, въглищните централи - 19,95 на сто, а възобновяемите енергийни източници - около 15 процента (13,35 на сто вятърни, 0,76 процента слънчеви и 0,41 процента биомаса). Данните показват състоянието на енергийния микс в края на 2022 г.

С оглед на новите цели на Европейската комисия в рамките на плана REPowerEU, а именно увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в общото брутно потребление на ниво ЕС от 40 процента на 45 на сто до 2030 г., Румъния е в процес на актуализиране на Националния интегриран план в сферата на енергията и климатичните промени и ще бъде предложена нова цел за енергията от възобновяеми източници, заяви министърът.

По думите му "първата стъпка е направена" чрез Националния план за възстановяване и устойчивост и интегрирания план за енергията и климатичните промени, като се предвижда делът на енергията от възобновяеми източници в Румъния да достигне 34 процента.

През септември страната официално представи в Брюксел намеренията си по плана RePowerEU на обща стойност над 1,4 млрд. евро. В плана са включени две нови реформи и шест нови инвестиции, които се отнасят до производството на зелена енергия, подобряване на енергийната ефективност на сградите и подобряване на квалификацията на работната сила в сферата на производство на зелена енергия. RePowerEU е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост.

Министерството на инвестициите и европейските проекти посочи, че геополитическата и икономическата ситуация в Европейския съюз, и по-специално в региона около Румъния, се е променила значително след приемането на Националния план за възстановяване и устойчивост през ноември 2021 г. Нахлуването на Русия в Украйна е променило макроикономическите перспективи след появата на нова криза с особени последици в енергийния сектор, но също и в хранително-вкусовия сектор, включително веригите за доставки и търговията. В отговор на тези трудности и смущения на енергийния пазар Европейската комисия инициира REPowerEU - план, който да направи Европа независима от руските изкопаеми горива до 2030 г. REPowerEU носи на Румъния ново финансиране в размер на 1 440 391 220 евро в ключовата област на енергийната сигурност, което позволява създаването на екосистеми за производство и съхранение на чиста енергия (водноелектрическа, фотоволтаична), посочва министерството.

В контекста на RePowerEU, за да постигне новите европейски цели Румъния се нуждае от 11,5 гигавата (GW) инсталиран капацитет за вятърна енергия, което е три пъти повече от съществуващия. Също така на национално ниво са необходими 11,1 GW инсталирани фотоволтаични мощности, от които 6,1 GW в решения за комунални цели и 5 GW в решения за некомунални цели, според последното проучване на Румънската асоциация за вятърна енергия и Румънската асоциация на фотоволтаичната промишленост.

В. "Зиарул финанчиар" пише, че до края на тази година ще бъдат пуснати в експлоатация 72 MW проекти за вятърна енергия, а почти 1000 MW проекти за слънчева енергия вече са в напреднал стадий на изграждане. До 2030 г. Румъния планира 10 000 MW нов капацитет в проекти за зелена енергия, както и проекти за ядрена и газова енергия.
Основният въпрос, свързан с всички тези намерения, е кой ще консумира енергията, посочва в. "Зиарул финанчиар".

Заместник-председателят на Румънската асоциация за вятърна енергия Ливиу Гаврила смята, че оползотворяването й може да стане, като се пренасочи част от потреблението към електроенергия.
"Енергоемките отрасли, транспортът трябва да се пренасочат към потребление на електроенергия", каза на същото събитие Ливиу Гаврила и допълни, че "ще има задължение, свързано с потреблението на зелена енергия". "Ако не потребявате зелена енергия, ще бъдете обложени с данък", даде пример той.

Изчисления на в. "Зиарул финанчиар", базирани на данни на Евростат, показват, че през 2021 г. само 25 процента от крайното потребление на енергия в ЕС е било покривано с електроенергия. В това отношение скандинавските страни се справят добре, като Норвегия има над 51 процента електрификация на икономиката си, докато Румъния - само 16 на сто.

От тези средни за Европа 25 процента през 2021 г., до 2050 г. делът на електроенергията в общото потребление на енергия трябва да достигне 58 процента, което ще изисква 5-7 пъти увеличение на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници през 2050 г. в сравнение с 2020 г., посочва "Зиарул финанчиар".

Новите европейски цели в сферата на зелената енергия увеличават потенциала за създаване на работни места в икономиката, е констатацията на Кодекса на добрите практики за ускоряване на инвестициите във възобновяема енергия в Румъния. При умерен сценарий Румъния се нуждае от 20 000 нови работни места за експлоатация на вятърни и фотоволтаични паркове до 2030 г., смятат експертите.