Каква е равносметката от заседанието на „тристранката“

Социалните партньори, с изключение на КНСБ, подкрепиха принципно Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г. Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел на брифинг след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Тя направи равносметка на продължилото повече от обикновеното заседание на „тристранката“, поради 7-те нормативни документи, които социалните партньори обсъждаха.

НСТС подкрепи предложените проекти на закони за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и Закона за акцизите и данъчните складове, информира още вицепремиерът, цитирана от БТА.

Останалите проекти от общия пакет от шест данъчни закони, съответно: Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху доходите на физическите лица, Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закон за допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, социалните партньори подкрепиха част от мерките и възразиха срещу други, каза също Габриел.

По думите на вицепремиера, са направени редица предложения, които ще разгледа Министерство на финансите.

Като цяло има подкрепа за основните мерки, които са свързани с повишаване на събираемостта, посочи финансовият министър Асен Василев. Той добави, че има мерки, които „подлежат на прецизиране“, за да се избегне натоварването на бизнеса „с допълнителни тежести в процеса на подаване на декларациите“.

Министър Василев коментира ставката на ДДС за ресторантьорския бранш. Още преди публикуването на данъчните закони ясно казахме, че залагаме връщането на 20-процентна ставка за ресторантьорите. По думите му единственият шанс да остане 9-процентната ставка е, ако има мерки за изсветляване на бранша. Като такива мерки той посочи въвеждане на минимални прагове на осигуряване, „които са по-високи от минималната работна заплата по длъжности“. Този разговор продължава, ще имаме срещи следващата седмица, до момента, до който пакетът данъчни закони не бъде внесен в парламента, което трябва да се случи до около 6 ноември, каза той.

КТ „Подкрепа“ подкрепя по принцип предложените изменения, които целят изсветляване на икономиката и по-добра събираемост, каза Атанас Кацарчев, главен икономист на синдикалната организация. Подкрепихме по принцип и увеличението на линията на бедност, но тук считаме, че тя има възможност да се актуализира, тъй като методиката работи с данни от преди три години и тя не отчита реалностите към днешна дата, каза той. Относно предложението на финансовото министерство за приравняване на гражданските към трудовите договори Кацарчев каза, че това ощетява част от хората. Считаме, че там също трябва да се намери адекватно решение, каза Кацарчев.

Българска стопанска камара подкрепи размера на линията на бедност от 526 лв. за 2024 г., тъй като нейното изчисляване се основава на механизъм, който приехме преди две години и е изцяло съобразен с правилата на Европейския съюз, каза Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК).

По-рано по време на дискусията представители на работодателските организации и синдикатите изразиха резерви към предложението на Министерството на финансирате за въвеждането на финансов стимул за граждани, които подадат информация във връзка с „укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества“. Идеята е залегнала в проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Добрин Иванов посочи, че Асоциацията на индустриални капитал в България (АИКБ) не подкрепя предложението. Смятаме, че подобна мярка е трудно приложима в българските условия, каза той. Иванов посочи, че Националната агенция по приходите няма капацитет за проверка на всички сигнали относно нередности.

От БСК отбелязаха, че липсва анализ за ефективността на предложената мярка. Ако този стимул бъде въведен, следва да има защита за лицата, срещу които се подават сигнали, считат от организацията. Тази мярка би имала негативен ефект за бизнеса и потенциални изкривявания в отношенията между конкурентите, изразиха мнение от Конфедерацията на работодателите и индустриалните в България (КРИБ).

От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) посочиха, че приветстват инициативите за повишаване на събираемостта на данъците. От организацията имат съмнения относно ефективността на тази мярка. От КРИБ посочиха, че в предоставеното писмено становище са изразили своите резерви за предложението.

Синдикалните организации КНСБ и КТ „Подкрепа“ не подкрепиха направените предложения в ДОПК, каза в заключение Мария Габриел./БТА