Линията на бедност да се увеличи с 22 лева до 526 лева предлага правителството
Бизнесът подкрепи предложението на кабинета, но синдикатите изразиха възражения по време на Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)
Заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, от ляво надясно: зам.-министърът на труда и социалната политика Гинка Машова, секретарят на НСТС Васка Шушнева и вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел.
Снимка: БТА
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди предложението на правителството размерът на линията на бедност от 2024 г. да бъде 526 лв. Спрямо 2023 г. линията на бедност ще нарасне с 22 лв. или 4.4% от сегашните 504 лева, обяви зам.-министърът на труда и социалната политика Гинка Машова, цитирана от БТА. Това беше една от седемте точки за разглеждане от „тристранката“. Другите шест са изменения на данъчни законопроекти.
По думите на Машова, с това увеличение социалните помощи по Закона за социалното подпомагане ще нараснат догодина, както финансовата подкрепа по реда на Закона за хората с увреждания, финансовите помощи и средства за превенция, реинтеграция, отглеждане на дете при роднини и близки и в приемни семейства по Закона за закрила на детето. Ще се разшири и обхватът на хората, получаващи социална пенсия за старост.
Бизнесът подкрепи предложението за 526 лв., но синдикатите изразиха възражения.
За 2024 г. се предвижда да бъде оказана финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания средно на месец на над 672 000 души с трайни увреждания над 18-годишна възраст, каза още Машова. По Закона за социално подпомагане подкрепа ще бъде оказана на 123 508 души, добави тя.
Одобряваме така предложената линия на бедност, тъй като освен всичко друго тя произтича и от методология на Евростат, която е хармонизирана в целия Европейски съюз, отбеляза Георги Клисурски, заместник-министър на финансите.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха принципна подкрепа за бъдещия размер на линията за бедност за 2024 г. Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) също подкрепят предложението.
Не подкрепяме така предложения проект на постановление, каза директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на Конфедерацията Любослав Костов. Трябва да се промени методиката, като отново се вкара малката потребителска кошница, посочи той. Костов каза, че трябва да се прецизира методиката, като се "дефинират минималните потребности, които да гарантират определен социален минимум на лице от домакинството".
Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа" каза, че конфедерацията по принцип подкрепя ръста на линията на бедност, но предлага няколко промени, сред които и на методиката за определяне на линията на бедност. По думите му трябва да се направи така, че размерът да обхване максимален брой хора и домакинства, които живеят под прага на жизнения минимум.
Двата синдиката настояват да се промени методиката за определянето ѝ, за да се включи и инфлацията. Експертните сметки на КНСБ и КТ „Подкрепа“ сочат, че по този начин линията на бедност за догодина трябва да бъде между 646 и 714 лева.
Заседанието на НСТС се председателства от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. В дневния ред са включени и предложения за изменения на шест данъчни закона.