Край на кризата на ценовите колебания или защо изглежда невъзможен спад на цените на европейските електроенергийни борси

Европейските електроенергийни борси през изминалата седмица си казаха тежката дума за събитията в света и на пазарите. Ценовите нива се повишиха и само запазващото се по-топло време на този етап, както и позициите на изчакване държат стойността все още малко по-ниска. Като цяло опасенията за ръст на цените на европейските електроенергийни борси изглежда са преобладаващи.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 47 277.77 GWh през 42-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните към момента на отразяване. За сравнение, през 41-та седмица то е достигало до обем от 47 896.60 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 42-та седмица  то е в обем от 42 323.28 GWh (42 813.30 GWh за 41-та седмица) във ранните вечерни часове на 22 октомври 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 42-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 44 063.25 GWh, а през 2021 г. – 49 025.19 GWh.

От това общо производство през 42-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 29.35 % или 12 420.07 GWh срещу 13 463.29 GWh (31.45 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 3309.76 GWh или 7.82 %, а на каменните – 2474.23 GWh – 5.85 %. Природният газ държи дял от 13.32 % или 5637.03 GWh ( 6995.72 GWh или 16.34 % за 41-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 806.19 GWh или 25.53 % (10 963.76 GWh или 25.61 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 42-та седмица е в обем от 18 097.02 GWh или 45.12 % (18 386.25 GWh или 42.95 % през 41-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 9347.85 GWh (22.09 %), а офшорните – 1361.94 GWh (3.22 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 2424.53 GWh (5.73 %) срещу 3477.22 GWh (8.12 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 4.77 % и 5.47 %, както и на биомасата – 2.95 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 42-та седмица, Франция отново е водеща с обем от 1728.0 GWh, следвана от Чехия – 297.5 GWh. Сред износителите е и Словакия с 52.2 GWh, както и Сърбия – 18.3 GWh и Гърция – с 37.1 GWh.

Що се отнася до България, тя продължава да отстъпва от дългогодишната лидерска позиция -  страната ни е осъществила внос от 15.5  GWh.

Като цяло към подготовката на данните, ЕС  този път е на плюс с осъществен експорт от 143.4 GWh.

По най-нисък интензитет на СО2, Франция е водеща.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 42-та седмица първото място се пада на Португалия с 81.2 %, следвана от Испания с 65.5 и Германия с 55.1 %. При всички останали страни този дял остава доста по-нисък. Така например за България той е 18.0 %.

Средна борсова цена на електроенергията за  42-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 42-та  седмица за IBEX (БНЕБ) се изчислява на 113.21 и 111.76 евро/MWh преди корекция на данните ( за 41-та седмица – 116.29 евро/MWh според коригираните данни). По-ниска е на румънската OPCOM – 111.76 евро/MWh.

Стойността на гръцката HENEX е близо до отчетената на българската IBEX – 113.43 евро/MWh (за 41-та седмица – 119.61 евро/MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена за 42-та седмица е, както следва: в Германия – 94.45 евро/MWh (77.92 евро/MWh за  41-та седмица ), а за Франция – 82.97 евро/MWh (84.00 евро/MWh преди).

В Унгария, стойността за 42-та седмица е 105.86 евро/MWh ( за 41-ва седмица - 115.61 евро/MWh).

Средната борсова цена на електроенергията за 42-та седмица в страните от Иберийския полуостров (Португалия и Испания) намалява значително – до 78.14 и 78.45 евро/MWH – ( предишна - върви в посока нагоре до 125.48 и 125.41 евро/MWh).

В Италия средната борсова цена нараства за 42-та седмица – между 149.28 и 147.72 евро/MWh за различните региони (за 41-вата седмица - 144.79 и 145.47 евро/MWh ).

Много силно е покачването на средната борсова цена през 42-та седмица за Полша – от 85.99 евро/MWh през 41-та седмица до 106.58 евро/MWh през 42-та.

Най- общо, през сравняваната 42-ра седмица средната борсова цена на европейските елeктроенергийни борси се очертава така – на западните пазари в диапазона 83 - 95  евро/MWh, в централните  99 – 105 евро/MWh, а в страните от Балканския регион – 112 - 113 евро/MWh.

Данните за настоящата борсова седмица са без корекции и по постъпили данни към момента на отразяване. В скоби са посочени коригираните данни за изминалата 41-та седмица.

Средна месечна и средна годишна цена към 22 октомври 2023 г.

Средната месечна цена на повечето от европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ към 22 октомври нараства и то за поредна седмица. Най-високо остава нивото на италианската GME, а най-ниско на френския пазар. Това се отразява и на изменението по отношение на средната годишна цена, макар че остава разнопосочно и на този етап незначително. Редно е да припомним, че като цяло средната месечна цена на борсите от обединения електроенергиен пазар към началото на октомври успя да спадне под 100 евро/MWh.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  в сегмента „ден напред“ към 22 октомври 2023 г. е 107.02 и 106.58 евро/ MWh съотвено. За сравнение, към 15 октомври, или седмица по-рано стойността достигаше до 103.79 евро/MWh.

На гръцката HENEX средната месечна цена също нараства - от 107.74 евро/MWh  преди седмица или към 15 октомври до 109.91 евро/MWh към двадесет и втория ден от посочения месец.

Ценовите нива в този тъй важен сегмент, се променят в посока нагоре и на  западните борси, с изключение на Франция, където средната месечна стойност намалява слабо – до 82.8 евро/MWh към 22 октомври (седмица по-рано 83.81 евро/MWh).

На съседната й електроенергийна борса в Германия посочената стойност в „ден напред“ се променя в посока към повишения – до 83.7 евро/MWhв сравнение с регистрираните към средата на месеца 79.54 евро/MWh.

Стойността нараства и на електроенергийната борса в Австрия и към двадесет и втория ден на десетия месец достига 99.01 евро/MWh (преди седмица – 97.96 евро/MWh). В съседната й Унгария цената „ден напред“ към сравняваната дата от октомври е също по-висока – 105.15 евро/MWh (предишна - 104.58 евро/MWh).

Към повишение се връща цената на електроенергийната борса в Полша – 91.35 евро/MWh, при положение, че към средата на настоящия месец спадна или преди седмица бе на ниво от 83.93 евро/MWh.

Ново увеличение в сегмента „ден напред“ се наблюдава и на италианската GME като към 22 октомври средната месечна цена достига до 136.79 евро/MWh (седмица по-рано - 133.29 евро/MWh).

На този фон цените в сегмента „ден напред“ на Иберийския пазар намаляват значително. Постигнатата средна месечна цена на електроенергията на борсата в Португалия и Испания е 103.6 евро/MWh. Само седмица по-рано цената надхвърляше 117.7 евро/MWh.

Не такава е ситуацията в страните отвъд континенталната част, където нивата на електроенергийните борси в сегмента „ден напред“  продължават да  вървят в посока нагоре. Разбира се, повишението е слабо. Така за Великобритания средната месечна цена към 22 октомври расте до 92.36 евро/MWh (91.74 евро/MWh преди седмица).

Стойността на двете Ирландски борси също е по-висока и към 22 октомври достига 121.2 евро/MWh ( предишна 120.15 евро/MWh).

При средната годишна цена в сегмента „ден напред“ изменението остава слабо, но и различно за всяка от енергийните борси.

Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM продължава да остава на нивото от 106 евро/MWh, но отново се променя в посока към повишение, макар и незначително. В частност към предпоследната седмица на месец октомври – на IBEX тя е на ниво от 106.22 евро/MWh ( преди седмица или към 15-ти октомври - 106.02 евро/MWh). На румънската OPCOM средната годишна цена също расте до 106.27 евро/MWh ( предишна - 106.11 евро/MWh).

Изменението на гръцката HENEX е в посока надолу – до 122.38 евро/MWh (122.56 евро/MWh към 15 октомври).

Според данните, на унгарската HUPX средното годишно ниво в посочения сегмент към 22 октомври също е по-ниско – 110.27 евро/MWh от 110.36 евро/MWh определени към средата на месеца.

Незначително е и изменението на електроенергийната борса във Франция, но пак към понижение –  до 100.86 евро/MWh в сравнение със 101.35 евро/MWh седмица по-рано.

В Германия спадът също е слаб – до 98.3 евро/MWh от 98.43 евро/MWh от 98.87 евро/MWh към 15 октомври.

Средната годишна цена на италианската GME в сегмента „ден напред“  се променя в посока към повишение -  до 129.03 евро/MWh (седмица по-рано - 128.65 евро/MWh).

На електроенергийните борси на Иберийския пазар ценовите нива този път намаляват, макар и слабо. Така в Португалия средната годишна цена в посочения сегмент към 22 октомври е на ниво от 93.53 евро/MWh (преди седмица – 93.95 евро/MWh), а в Испания – 92.04 евро/MWh (предишна – 92.42 евро/MWh).

На електроенергийните борси отвъд континента средната годишна цена в сегмента „ден напред“ се променя незначително -  на борсата във Великобритания към 22 октомври намалява до 110.7 евро/MWh ( седмица по-рано - 111.73 евро/MWh).  В Ирландия и Северна Ирландия стойността съответно е  почти без промяна – 124.83 евро/MWh от 124.86 евро/MWh седмица по-рано.

Петрол, газ, СО2

Петролният пазар през изминалата седмица остана силно волативен, а опасенията за разширяване на военния конфликт в Близкия изток вече се прехвърлят и върху цените на природния газ.  

Разхлабването на санкциите от страна на САЩ срещу Венецуела,  затягането им по отношение на Иран и намерението на запълване на американските стратегически запаси през изминалата седмица изиграха значителна роля по отношение на ценовите нива. Петролът сорт Brent през миналата седмица се покачи с 2.8 % - от 89.65 долара за барел в понеделник до 92.16 долара за барел при затваряне на търговията в последния работен ден.

Отпускането на санкциите срещу Венецуела за срок от 6 месеца през миналата седмица в комбинация със затягането на мерките срещу Иран се отрази в посока на спад на цената на петрола, или по-скоро в задържане на нарастването й. Прави впечатление обаче, че новите мерки на министерство на финансите на САЩ срещу Иран не се насочени конкретно към петролния пазар. Санкциите са персонални - срещу 11 лица и 8 компании заради производството на ракети и дронове. Докато тези две мерки изиграха ролята на задържащ фактор, старта на попълването на стратегическите резерви от петрол от страна на САЩ изигра обратната роля.

Все пак петролният пазар, отчитайки тези мерки следи отблизо развитието на конфликта в Близкия изток. Навлизането на израелските отбранителни сили на територията на Газа при всички случаи ще вдигне цената. Ако в началото на месец октомври наблюдателите бяха почти категорични, че трицифрената цена на петрола се отлага, сега са на обратното мнение. Като цяло пазарът е в период на изчакване, следейки внимателно и реакцията на централните банки, които все още не са се отказали от още едно поскъпване на лихвите до края на годината. Никой обаче не може да предскаже последствията.

Опасенията от разширяването на конфликта в Близкия изток се прехвърлиха и върху петролния пазар. Цените на газа по индекса TTF на борсата ICE се повишиха с 5.47 % - от 48.16 евро/MWh на 16 октомври, понеделник  до 51.11 евро/MWh при затваряне на търговията в петък. Затварянето на газовото находище Tamar в Израел ще доведе до редица проблеми и в частност с ограничаване на газовите доставки за Европа от Египет. Експертите от RystadEnergy изчислиха временното спиране на работата на находището на загуба от няколко години и на няколко милиарда долара. Проблем е също така, че цялата тревожна ситуация се развива на прага на зимния сезон. Засега температурите на въздуха остават благоприятни, а високото ниво на запасите в газохранилищата звучи успокоително за политиците. Не и за анализаторите, които виждат малко по-надалеч. Проблемът, според тях е, че доставките на LNG не могат да заместят тръбопроводния газ от Русия. Така че Европа е в очакване на зимните предизвикателства. В съчетание с цялостната картина, включваща и финансовите действия, ситуацията не изглежда никак спокойна. Очакването е ценовите нива на газа да  останат нестабилни, а рискът от повишение преобладава.

На този фон цените на емисиите остават малко над 80 евро/тон. В понеделник цената по индекса ICE RUA успя да се покачи до 83.35 евро/тон, а в края на седмицата спадна до 81.41 евро/тон. Задържането на ценовите нива е не само заради вълненията, покрай цялостната картина около газовите и петролни пазара или енергийния преход, а заради много по-атрактивното за вложение злато от една страна и от друга, заради ограничаването на рисковете.

Тенденции

Европа е на прага на зимата. Засега температурите на въздуха са на страната на потребителите, но не и на страната на производителите. Геополитиката обаче остава водеща и то в период на засилен енергиен преход и на фона на постигнатото съгласие за новия дизайн на европейския електроенергиен пазар. Преговорите по него предстоят, а сблъсъка между моделите на Германия и Франция се очаква да се развие и на ниво европейски парламент. В периода на изчакване на утвърждаването на модела европейските електроенергийни борси ще работят, като и досега в подготовка за промени, но все повече ще бъдат подлагани на натиск – от една страна от променящата се глобална картина, която засилва или свива търсенето в зависимост от законодателни стъпки и политически приумици.

Геополитиката и европейските вълнения за бъдещия електроенергиен пазар на този етап не вълнуват родните политици. Парламентаристите у нас  остават доволни от стъпките, заложени в измененията на двата гласувани наскоро енергийни закона и едва ли ще се съгласят с някои от мотивите на президента за вето.

Движенията на петролния пазар явно също нямат никакво значение и решението за дерогацията на „Лукойл“ ще бъде взета под натиск, но без да е направено моделиране на пазара. Поне такова не съществува досега. Подобно решение, без да се моделира и газовия пазар бе взето и по отношение таксите за транзита на газ. В Европа, а и във Великобритания има достатъчно независими консултантски компании, които биха очертали минусите или плюсовете, рисковете за и без това изтънялата икономика на страната, и при това без емоции, и извън политически пристрастия. Това пък може да е ориентир за избори, когато и да са те, както и насоки за управление.  За съжаление българският парламент е скъпернически настроен към независими експертизи. Или пък може би недостатъчно смел, да не кажем страхлив.

Известно е, че цените могат да растат и да спадат. Промените в пазарния баланс, както учат анализаторите на пазарите, могат да причинят съществени движения на цените заради отнемането на правото на еластичност на търсенето и предлагането.

Пазарният риск винаги е двупосочен – или води до спад, или до скок на ценовите нива. Засега тенденцията е към ръст на цената, подкрепена от натискане на парламентарните копчета. Всъщност това може да е краят на кризата на ценовите колебания ?