Ограничения за круизните кораби обмислят пристанища в Европа
Пристанищни градове в Европа обмислят все повече налагането на забрани или ограничения върху круизните кораби заради вредното им влияние върху здравето и околната среда.
218-те круизни кораба, които са пътували из Европа през миналата година, са отделили над четири пъти повече серни оксиди от всички коли на континента взети заедно, според неправителствената организация Transport & Environment (T&E), предаде Darik Business Review.
Серният диоксид причинява дихателни и сърдечносъдови проблеми, а замърсяването с него е ключов компонент от киселинния дъжд.
На 30 юли шест круизни кораба са акостирали в Барселона, като, според T&E, това е европейският град, който е най-засегнат от круизната индустрия. Това означава, че между 10 000 и 30 000 пасажери са се изсипали по основните улици на града.
Колко полезни са тези посетители за туристическата индустрия на един град е много спорна тема. Круизните компании казват, че по време на седемдневно пътешествие пътниците харчат средно 760 евро в отделните дестинации.
Дидак Наваро, активист от организацията Ecologistas en Acció, обаче твърди, че повечето пасажери “правят бърза разходка, след което се връщат на кораба, за да се хранят и спят”.
По данни на Cruise Lines International Association (Clia), която обхваща 95% от световната круизна индустрия, 93% от океанските круизни лайнери са построени в Европа, предаде още изданието. Основните корабостроителници се намират в Италия, Германия, Франция и Финландия.
Средиземноморието е вторият най-голям пазар за круизната индустрия след Карибския басейн. Същите кораби плават и в двата региона, редувайки високите сезони на двете места.
Колкото повече туристи има на борда на един круизен кораб, толкова повече енергия е необходима и толкова повече отпадъци се генерират. С нарастването на популярността на круизните пътувания се увеличиха и проблемите, които те водят със себе си.
В доклад от 2017 г. се заключава, че в началото на 90-те години круизният туризъм е бил предимно привилегия на елита. Успоредно с успеха на круизния туризъм, расте и мащабът на неговото екологично, социално и икономическо влияние.
Протестиращи посрещат круизните кораби с демонстрации в средиземноморските пристанища, като Палма де Майорка. Магдалина Рамис от местната организация Grup Balear d’Ornitologia i Defensa de la Naturalesa казва, че големите публични инвестиции през последното десетилетие с цел привличане на круизни кораби са комерсиализирали града.
Рамис също така се притеснява от замърсяването. “Пристанището е точно пред града. Когато круизните кораби акостират тук, те оставят двигателите си да работят. Някои кораби дори разполагат с инсинератори или шредери, докато други изсипват отпадъците си директно в морето.”
Круизните компании обикновено рециклират или горят отпадъците. От Royal Caribbean казват, че изпращат хранителните отпадъци за пулверизиране, след което те се изхвърлят в морето, но не по-близо от 12 морски мили (22 км) от сушата.
Една четвърт от всички отпадъци в океаните идва от круизните кораби, според публикувано наскоро проучване. Близо 90% от тези отпадъци се изхвърлят законно във водата.
Шумът от круизните кораби също е замърсител. Доклад от 2019 г. установява, че шумът може да прогони и риби, и морски хищници.
“Най-шумните подводни зони в Средиземно море се припокриват с няколко защитени региона и със зони, които са важни за чувствителни към шум видове морски бозайници. Светлините от круизните кораби нощем пък могат да създават “локални проблеми с миграцията на зоопланктон, главоноги и риби”.
Миналата година 50 000 души подписаха петиция срещу круизните кораби в Марсилия.
“Южна Франция е инвестирала около 35 млн. долара данъчни постъпления за електрифициране на доковете на круизните компании. Самите компании обаче би трябвало да плащат за това – те не плащат данъци нито тук, нито където и да било”, казва Реми Ив от организацията Stop Croisières, цитиран от изданието.
Най-простият механизъм, чрез който компаниите от корабоплавателната индустрия избягват плащането на данъци, не е нов и е напълно законен. Техните кораби обикновено са регистрирани в друга държава и плават под нейния флаг, който е различен от този на компанията собственик.
Тези механизми обаче стават все по-сложни с времето и повечето круизни компании обикновено са оплетени в мрежа от офшорни фирми, регистрирани основно в данъчни убежища.
От MSC обявиха, че предприемат мерки за намаляване на вредните емисии. “Като марката с повече кораби в Европа от нашите конкуренти, отдавна сме осъзнали важността на намаляването на емисиите на европейските пристанища и където и да развиваме дейност по света,” заявява говорител на компанията.
Според компанията, използването на втечнен природен газ (LNG) “на практика елиминира серните оксиди с 99% и намалява емисиите на парникови газове с до 20%, в сравнение с традиционните горива, използвани в корабоплавателната индустрия”.
Констанс Дайсктра от T&E обаче казва, че “това своеобразно предимство се неутрализира от течовете на метан на борда в резултат от непълното изгаряне в двигателите на кораба.”
Според нея, един круизен кораб, използващ LNG, отделя за година същото количество метан, колкото 10 500 говеда. Метанът е значително по-вреден за климата от въглеродния диоксид.
Круизните кораби, които не използват LNG, често използва традиционно корабно гориво, а някои са оборудвани със системи за пречистване на отработените газове, известни като скрубери, които обаче замърсяват морската вода, казва Дайкстра.
Саша Гил, вицепрезидент на Clia, посочва, че докладът на T&E използва “стойности по подразбиране” и че индустрията ползва LNG, защото е широко достъпен, “въпреки че не е най-евтината опция”.
Гил твърди, че круизните компании вече инвестират “в двигатели и технологии, които могат да използват различни видове горива, така че да са подготвени в дългосрочен план за преминаването към алтернативни горива”.
На някои места са въведени и частични решения. Емисиите могат да са с до 24% по-ниски, ако корабите намалят скоростта си. Електрическите връзки на пристанищата доведоха до по-малко замърсяване на въздуха и намаляване на емисиите на парникови газове в Хамбург, Рощок и Кил.
Венеция беше третото най-замърсено круизно пристанище в Европа през 2019 г., но благодарение на наложената през 2021 г. забрана за големи круизни кораби, градът е намали серните емисии с 80%.