Европейските електроенергийни борси пред нов стрес - световните цени на петрола заради войната в Украйна и конфликта Израел-Хамас

Производството на електроенергия започва да се връща бавно към обичайните за есенния сезон нива. На този фон европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ отразяват, както търсенето, така и тревогата, обзела пазарите на петрол и газ.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 45 777.44 GWh през 41-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните към момента на отразяване. За сравнение, през 40-та седмица то е достигало до обем от 46 816.75 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 41-та седмица  то е в обем от 40 997.50 GWh (41 602.34 GWh за 40-та седмица) във ранните вечерни часове на 15 октомври 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 41-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 43 273.84 GWh, а през 2021 г. – 48 234.84 GWh.

От това общо производство през 41-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 31.57 % или 12 942.54 GWh срещу 12 258.47 GWh (29.47 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2934.07 GWh или 7.16 %, а на каменните – 2285.46 GWh – 5.57 %. Природният газ държи дял от 16.51 % или 6770.42 GWh ( 6600.99 GWh или 15.87 % за 40-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 466.13 GWh или 25.53 % (10 920.26 GWh или 26.25 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 41-та седмица е в обем от 17 588.83 GWh или 42.90 % (18 423.61 GWh или 44.29 % през 40-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 7469.78 GWh (18.22 %), а офшорните – 1265.90 GWh (3.09 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 3425.85 GWh (8.36 %) срещу 4145.90 GWh (9.97 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 4.23 % и 5.02 %, както и на биомасата – 3.03 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 41-та седмица, Франция отново не отстъпва от лидерското място с обем от 1446.7 GWh, следвана от Чехия – 313.4 GWh. Сред износителите е и Полша с 94.4 GWh, както и Гърция – с 65.5 GWh.

Що се отнася до България, която до преди няколко месеца държеше трето място в Европа, експортът към публикуването отива в миналото – страната ни е осъществила внос от 6.5 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, вносът в ЕС се изчислява на 58.1 GWh. Най-значителният дял в това отношение се пада на Италия недостигът осъществен чрез внос се оценява на 1178.8 GWh.

По най-нисък интензитет на СО2, Франция остава лидер.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 41-та седмица първенството се пада на Германия с 63.5 %, следвана от Австрия – 57.5% , Швейцария с 53.8 на сто, Испания и Португалия – 40.5 и 40.3 % съответно % както и Гърция – 40.0 %. При всички останали страни този дял остава отново по-нисък. Така например в България е едва 19.2 %.

Средна борсова цена на електроенергията за  41-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 41-та  седмица за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 116.29 евро/MWh преди корекцията на данните ( за 40-та седмица – 92.12 евро/MWh според коригираните данни).

Стойността и на двете борси остава под тази в Гърция – 119.61 евро/MWh (97.65 евро/MWh за 40-та седмица след корекция).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена за 41-та седмица е, както следва: в Германия – 77.92 евро/MWh (74.20 евро/MWh  за  40-та седмица ), а за Франция –  84.00 евро/MWh (предишна – 78.76 евро/MWh).

В Унгария, стойността за 41-та седмица достига 115.61 евро/MWh (за 40-та седмица – 94.29 евро/MWh).

Средната борсова цена на електроенергията за 41-та седмица в страните от Иберийския полуостров (Португалия и Испания) върви в посока нагоре до 125.48 и 125.41 евро/MWh  (преди седмица -  105.53  и 105.23 евро/MWh съответно).

 В Италия средната борсова цена обаче нараства – между 144.79 и 145.47 евро/MWh за различните региони (за 40-та седмица – между 118.90 и 123.80 евро/MWh ).

Най- общо, през 41-та седмица средната борсова цена на европейските елeктроенергийни борси се очертава така – на западните пазари в диапазона 78 - 84  евро/MWh, в централните  91 – 104 - 115 евро/MWh, а в страните от Балканския регион – 116 - 119 евро/MWh.

Данните за настоящата борсова седмица са без корекции и по постъпили данни към момента на отразяване. В скоби са посочени коригираните данни за изминалата 40-та седмица.

Средна месечна и средна годишна цена към 15 октомври 2023 г.

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ към 15 октомври се връща към ръст, с изключение на Полша. Най-високо и нивото на италианската GME. Това се отразява и на изменението по отношение на средната годишна цена, което е минимално.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  в сегмента „ден напред“ към 15 октомври 2023 г. е 103.79 евро/MWh. За сравнение, към 8 октомври, или седмица по-рано стойността достигаше 93.71 евро/MWh.

На гръцката HENEX средната месечна цена също се връща към по-високото ниво от 107.74 евро/MWh  (98.19 евро за MWh преди седмица).

Ценовите нива в посочения сегмент, се променят в посока нагори и на западните борси, но доста по-слабо. Във Франция  средната месечна стойност към 15 октомври е 83.81 евро/MWh ( седмица по-рано или към 8 октомври – 81.54 евро/MWh). 

На съседната електроенергийна борса в Германия посочената стойност в „ден напред“ се променя слабо, увеличавайки се до 79.54 евро/MWh (предишната седмица – 78.83 евро/MWh).

По-съществено е покачването на борсата в Австрия като към 15 октомври средната месечна цена достига 97.96 евро/MWh срещу 91.19 евро/MWh, отчетени седмица по-рано. В съседна Унгария тази стойност в сегмента „ден напред“ към средата на октомври е 104.58 евро/MWh. За сравнение преди седмица беше на ниво от 95.23 евро/MWh.

За пореден отчетен период цената на електроенергийната борса в Полша намалява, макари и незначително -  от 84.1 евро/MWh на 8 октомври до 83.93 евро/MWh към средата на настоящия месец.

Към ръст се връща средната месечна цена на италианската GME като към 15 октомври тя достига 133.29 евро/MWh (седмица по-рано – 118.75 евро/MWh).

Повишават се и цените в сегмента „ден напред“ на Иберийския пазар. Постигнатата средна месечна цена на електроенергията на борсата в Португалия към 15 октомври нараства до 115.75 евро/MWh от отчетеното ниво от 106.35 евро/MWh към 8 октомври. В Испания стойността е близка – 115.72 евро/MWh, след като през миналата седмица бе на ниво от 105.95 евро/MWh.

В страните отвъд континенталната част цените на електроенергийните борси в сегмента „ден напред“  също вървят в посока нагоре. Така за Великобритания средната месечна цена към 15 октомври нараства до 91.74 евро/MWh при 84.72 евро/MWh преди седмица.

Стойността на двете Ирландски борси също е по-висока – към средата на октомври достига 120.15 евро/MWh, след като преди седмица бе на ниво от 103.38 евро/MWh.

При средната годишна цена в сегмента „ден напред“ изменението е незначително и доста различно за всяка от енергийните борси.

Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM продължава да държи нивото от 106 евро/MWh, но все пак спрямо предходната седмица нараства. В частност към средата на месец октомври – на IBEX тя е на ниво от 106.02 евро/MWh (седмица по-рано – 105.75 евро/MWh). На румънската OPCOM средната годишна цена също расте до 106.11 евро/MWh (преди седмица – 105.84 евро/MWh).

Изменението на гръцката HENEX е несъществено, но е в посока надолу – до 122.56 евро/MWh от 122.63 евро/MWh към 8 октомври.

Според данните, на унгарската HUPX средното годишно ниво в посочения сегмент към 15 октомви се променя леко – до 110.36 евро/MWh от 110.21 евро/MWh преди седмица.

Незначително е и изменението на електроенергийната борса във Франция, но към понижение – до 101.35 евро/MWh от 101.71 евро/MWh към 8 октомври.

В Германия спадът също не е съществен – до 98.43 евро/MWh от 98.87 евро/MWh към 8 октомври.

Средната годишна цена на италианската GME в сегмента „ден напред“  нараства до 128.65 евро/MWh ( 128.07 евро/MWh преди седмица).

На електроенергийните борси на Иберийския пазар ценовите нива също се променят в посока нагоре, но също слабо. Така в Португалия средната годишна цена в посочения сегмент към 15 октомври достига до 93.95 евро/MWh (преди седмица – 93.11 евро/MWh), а в Испания – 92.42 евро/MWh (предишна – 91.53 евро/MWh).

На електроенергийните борси извън континента средната годишна цена в сегмента „ден напред“ намалява слабо и Великобритания към 15  октомври намалява до 111.73 евро/MWh (към 8 октомври – 112.17 евро/MWh). В Ирландия и Северна Ирландия стойността съответно е 124.86 евро/MWh (седмица по-рано – 124.44 евро/MWh).

Петрол, газ, СО2

Геополитическите рискове отново са водещи и в основата на повишаването, както на цените на петрола, така и на природния газ, и емисиите. Нападението на ХАМАС над Израел и остава най-тревожното събитие за пазарите, които оценяват като пагубни последствията. Първоначалната реакция на петролния пазар да игнорира събитията в Близкия изток имаше успех за известно време.

САЩ също така изпълниха заканата си за санкции срещу отклонението на доставчиците от тавана на цените на петрола и през миналата седмица упражниха правото си на санкции срещу две компании с твърдението, че са продавали над определения таван от Г7 от 60 долара за барел. Лекото отпускане на юздите на Иран по отношение на доставките на петрол на свободните пазари също приключи. САЩ са категорични – санкциите срещу Иран ще се засилят, особено ако обещаното от тях разследване потвърди първоначалните слухове, че Техеран е участвал в нападението на ХАМАС над Израел.

С това на практика администрацията на американския президент Джо Байдън през седмица се оказа в полето на играчите, подкрепящи цените на петрола.

Въпреки че цените на петрола се понижиха след рязък скок в началото на седмицата, действията на САЩ насочени към засилване на санкциите срещу Иран, както и  срещу Русия, повишиха цените. В резултат петролът сорт Brent, който на 9 октомври, понеделник бе на ниво от 88.15 долара за барел, а два дни по-късно падна до 85.92 долара за барел, приключи седмицата със скок - до 90.89 долара за барел.

Допълнителен импулс на пазара даде и последния доклад на ОПЕК, според който търсенето на петрол ще остане устойчиво. Подкрепа оказа и последния месечен отчет на МАЕ, който отчита появилия се дефицит.

Всичко това засилва напрежението на пазара, а геополитическата несигурност прави играчите нервни. Опасенията по повод търсенето, а вече и заради запасите продължава да оказва натиск върху пазара на петрол в ситуация на икономическа несигурност, която се засилва и става все по-опасна.

Пазарът на природен газ също се оказа под влияние на Израелско-палестинския конфликт. Цените на синьото гориво по индекса TTF на борсата ICE се повишиха през миналата седмица с 22.82 %. В понеделник, 9 октомври европейските цени на газа бяха на ниво от 43.95 евро/MWh, а при затварянето на последната сесия се покачиха до 53.98 евро/MWh.

Геополитическото напрежение е пореден удар върху и без това изключително волативния европейски газов пазар. Стабилността напусна пазара веднага след нахлуването на Русия в Украйна и имаше някакви надежди за връщане към по-спокойни дни след отчитане на високите запаси в европейските газохранилища. Нападението на палестинската групировка над Израел прекърши надеждите основно поради страха, че се задава пореден регионален конфликт. Израелското правителство прекрати работата на находището Tamar, което според експертите означава, че това ще затрудни износа на газ за Египет по свързващия тръбопровод. Това ще рефлектира върху износа на египетски газ за световните пазари и почти невъзможното му възстановяване впоследствие.

Наблюдателите допускат спиране и на другото голямо газово находище на Израел, Левиатан близо до Ливан, ако конфликтът в Близкия изток се засили, каза той. На този фон ситуацията в частност в Северна Европа остава притеснителна заради течът, открит в неделя в 77-километров газопровод (Balticconector ), който минава през Балтийско море между Финландия и Естония, може да е причинен от саботаж.

Поредните заплахи за стачка на австралийските работници в заводите за втечнен природен газ, управлявани от американската компания Chevron, също изиграха роля.

На този фон цената на емисиите, която доста дълго остана на ниво около 80 долара за тон също скочи. Стойността по договорите на ICE EUA от 81.28 долара за тон в понеделник, при затваряне на търговията в петък достигна до 85.45 долара за тон.

Тенденции

Инфлация, високи цени на енергията, високи лихвени проценти. И вече не един, а два сериозни военни конфликта, които правят ситуацията опасна. Рецесията през 2023 г. досега не се случи, но светът остана на ръба.

В случай, че конфликтът в Близкия изток се задълбочи и се разшири с намеса на Иран и Ливан, това ще доведе до ръст на цените на петрола, риск за доставките от Персийския залив и незавиден икономически ефект. Особено ако конфликтът прерасне в сблъсък между Израел и Иран. Скок над настоящите нива на петрола от своя страна ще провокира стагфлация и огромна дилема за централните банки, прогнозира известният професор Нуриел Рубини.    

Цените на енергията са ключов двигател на инфлацията, така че покачващите се цени на суровия петрол могат допълнително да се отразят на лихвените проценти, коментират в допълнение други експерти. Тази, определяна от тях като много „опасна комбинация“ може да има огромни последици. При всички случаи ще предизвика политическа реакция, а националните държави ще трябва да направят избор. Не е задължително той да е краен. Вече сме свидетели на свят, в който няма чиста пазарна конкуренция, а битка на две политически системи, получили от икономистите название като индустриална икономика със силно държавно участие и рентиерска такава.

Развитието предстои.