Драгомир Цанев, "ЕнЕфект": Да се удължи срокът за прием на проекти по втори етап на програмата за саниране

Съвсем наскоро в София се проведе пореден дебат от поредицата кръгли маси за устойчива енергия на тема „След Националния план за възстановяване и устойчивост: стратегическа визия и практически измерения на местно равнище“. Бизнес и държава разговаряха за ролята на енергийната ефективност в Зеления преход и ролята на общините в програмите за обновяване. Очаква се оценката на проектите по първи етап на програмата за обновяване на многофамилните жилищнии сгради да бъде обявена след местните избори. По нея се предвижда 100% грант. Вече е отворена и възможността за кандидатстване за 80% грант с 20% съфинансиране от страна на собствениците на жилища, но все още няма кандидати. Всички очакват резултатите от първия етап на програмата. Разговаряме с Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, според който срокът за кандидатстване за втори етап ще се свие твърде много, което поставя рискове пред пилотната схема за осигуряване на съфинансиране по мерките за саниране у нас.

Все пак положителното е, че хората могат вече да се обръщат към Областните информационни центрове за информация по програмите. Работи се по възможности за блендирано или смесено финансиране през Фонд на фондовете. Българската банка за развитие може да осигури обезпечения към търговските банки, за да отпускат атрактивни кредити. МРРБ и ЕСКО компании разработват и пилотна схема първоначалната инвестиция да се поема от частни компании, като гражданите изплащат заемите от спестяванията, които сградата реализира. Голяма част от хората финансират сами обновяването на домовете си и всеки политик, който помогне лесно това да се случи за повече хора, дори и с по-малко финансиране ще спечели, коментира Драгомир Цанев. Той за пореден път подчерта, че трябва да спре кампанийното финансиране на обновяването и за това липсва не толкова финансиране, колкото политическа воля.

Г-н Цанев, изпълнението на Плана за възстановяване, териториалните планове са изключително важни на местно ниво? Каква оценка беше направена в тази посока на кръглата маса на тема: „След Националния план за възстановяване и устойчивост: стратегическа визия и практически измерения на местно равнище“?

На кръглата маса за пореден път беше подчертана важната роля на местните власти за Зеления преход и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост. Жилищната политика и политиката по сградно обновяване са местни политики и без тяхното участие сериозни резултати не можем да очакваме. Ключова е ролята им да информират гражданите за възможностите за участие в програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради и се надявам да продължат да го правят и в новия етап на програмата, където финансирането е 80% и 20% е съфинансиране от страна на собствениците.

Не е ли показателно обаче, че няма все още подадени проекти за 20% съфинансиране по програмата?

Показателно е, разбира се. Две са основните причини за това. Основният източник на такива проекти се очаква да бъдат  Сдруженията на собственици, които са подали кандидатурите си още на първия етап за 100% финансиране. Голяма част от тях знаем, че няма да бъдат одобрени и е вероятно при сериозна работа от страна на институциите част от тях да кандидатстват за втория етап. Естествено преди това те ще изчакат окончателното обявяване на резултатите.

Другата причина е, че все още не съществуват някои от механизмите, които би следвало да помогнат на други сдружения да кандидатстват. От една страна няма финансова схема, която да подпомогне осигуряването на 20% съфинансиране. От друга страна информацията относно административните условия за подаване на апликации все още е твърде разпръсната и трудно може да се намери консултация дори от общините. Те нямат все още практиката, знанията да помогнат максимално на гражданите. Тук силно се надяваме да помогнат Областните информационни центрове, които всъщност ще осъществят реформата Обслужване на едно гише. Те може би не разполагат с необходимата юридическа и техническа експертиза, но поне що се отнася до административното обслужване на процеса, заедно с общините могат да помогнат на гражданите, вместо да ги отказват от кандидатстване.

Областните информационни центрове влизат ли вече в тази своя нова роля на местно ниво?

Областните информационни центрове са разположение в 27-те областни града. Те вече преминаха обучения, проведени от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. От тях ще се очаква да предоставят информация за всички програми, от които може да се възползват гражданите - както за обновяване, така и за индивидуалните инсталации за възобновяеми енергийни източници. Въпросът е дали гражданите знаят, че могат да потърсят тази информация там, което би трябвало да е предмет на по-активна комуникационна кампания от страна на изпълнителната власт.

Бизнесът и хората очакват от дълго време решение как точно да се осигури съфинансиране, има ли актуална информация как Фонд на фондовете, Българска банка за развитие, търговските банки ще помагат в този процес?

Това са най-важните новини от конференцията. Фонд на фондовете и Българска банка за развитие работят по модерни примери за финансиране, т.н блендирано финансиране. То е комбинация от грант и преференциален кредит, като такива продукти скоро ще се предлагат от Фонд на фондовете по различни програми. Все още обаче програмите за обновяване на многофамилни сгради не цел на тези продукти.

Работи се и по гаранционна схема, която намалява риска за търговските банки, които искат да предоставят кредити за осигуряване на самоучастието на домакинства в програми за енергийна ефективност и ВЕИ. Тази схема вече е активна, що се отнася до програмата за индивидуални ВЕИ инсталации (фотоволтаични и термосоларни системи), като в момента се водят разговори с търговските банки за структуриране на конкретни продукти. . Подобен инструмент е напълно приложим и при обновяването на многофамилните сгради, но все още за съжаление не виждаме реализация. Специално гаранционна схема от Българска банка за развитие би могла да бъде най-пряката писта за подпомагане на Сдруженията на собственици да участват в програмата за обновяване за осигуряване на 20% съфинансиране. От друга страна, нови модели на финансиране се обсъждат с участието на МРРБ, с участието на някои от най-активните общини и доставчиците на ЕСКО услуги. Очакванията са, че ще се приложат ЕСКО схеми, така че трета страна, с участието на  общината или изпълнителите на монтажните дейности, да финансира самоучастието на гражданите и постепенно да възстановява ресурса чрез реализираните спестявания. Това ще бъде пилотна схема. Предимството, че гражданите няма да извадят нито един лев преди завършването на проекта по обновяване. Но трябва да си признаем, че не може от една схема, която тепърва се тества, да очакваме да отговори на всички нужди и да се приложи за всички сгради, които се очаква да бъдат обновен по етап 2 от програмата.

Ще се изготви ли списък с такива фирми, регистър, от който хората да избират компаниите, които да им предоставят такава услуга, за да не бъдат подведени?

Концепцията за Оne stop shop или Обслужване на едно гише би могла да бъде изключително полезна от гледна точка на това, че може да предостави проверена информация на гражданите и сдруженията, които се нуждаят от подкрепа. Ще има регистър на ЕСКО фирмите, ще има регистър на фасилити мениджърите и надяваме се в бъдеще и за специализираните посредници по програмите за сградно обновяване, които ще преминават необходимото обучение и ще предоставят качествена услуга. Това е необходимо, защото Сдруженията на собствениците в момента са натоварени с несвойствени задачи. Не може да се очаква да е в компетенциите на едно Сдружение на собствениците и неговите членове да управляват целия инвестиционен процес по обновяване на многофамилните жилищни сгради. Решението е прозрачна информация, налична по места, и възможност за директна консултация със специалисти независимо дали са в общината, Областните информационни центрове или пък в публично-частни партньорства с частни доставчици. Необходима е постоянна информационна кампания, която да отсее проверената информация от възможни злоупотреби. За съжаление виждаме още в предходния етап на програмата част от доставчиците на технически консултации не успяха да се справят с ангажиментите си.

Това ще създаде ли проблем при оценка на проектите от първия етап на програмата?

Разбира се, че това създаде проблем. Когато пазарът се изкриви по такъв начин от една огромна публична инвестиция, за която капацитетът на бизнеса не достига, има две директни отражения. От една страна цената на услугата се повишава драстично, за енергийните обследвания увеличението беше до четири пъти. От друга страна качеството пада, като услугите се изпълняват максимално бързо, за да се удовлетворят максимално много клиенти. Това се отрази негативно върху работата на общините, които в последния момент трябваше да връщат обследвания за корекции, оттам на работата на оценителите, които пък в момента връщат обследвания на общините за корекции. Това неминуемо забавя процеса, а за съжаление имаше и още по-негативни ситуации, в които доставчици на услуги не успяха да изпълнят сроковете, с които се бяха ангажирали, и така някои Сдружения на собствениците останаха извън кандидатстването по първия етап. Затова винаги твърдим, че тези програми не трябва да са кампанийни, а да са предвидими и последователни без прекъсване във времето, за да може бизнесът и самите сдружения да се адаптират към условията на програмите, да се повиши конкурентостта и качеството на услугите.

Кога се очаква Министерството да излезе с резултати и оценка на проектите?

Резултатите от първия етап ще бъдат известни след местните избори и това до известна степен е нормално, тъй като може да си представим разочарованието на голяма част от Сдруженията на собствениците, които няма да получат финансиране. Това няма как да не рефлектира върху отношението към местните власти, които и сега са на предна линия, посрещат и обслужват всички въпроси и желания. Те поемат всички негативи от понякога недалновидните национални политики или неоразмерените програми за финансиране. Затова е справедливо да не бъдат наказвани активните общини, които са привлекли най-много кандидати, но ще получат и най-много негативи, защото най-много хора ще отпаднат и няма да получат финансиране.

Това ни поставя в един много критичен момент, защото реално времето от обявяване на резултатите до крайния срок за кандидатстване по втория етап от програмата ще е много малко. Разчитаме именно на тези отпаднали Сдружения на собственици да се организират и да се включат във втория етап, който отново е изключително атрактивен от гледна точка на ползите, които се предоставят. Но времето е много малко, трябва да се преодолее разочарованието, да се организират нови събрания, да се вземат решения по надлежния ред, да се осигури съфинансирането. Затова тези два месеца, които ще останат до 16 януари 2024 г. не са достатъчни. Искрено се надяваме този период да бъде изтеглен във времето. Това е обект на преговори с Европейската комисия, но би било добре да не изпускаме тази възможност. Един провал на този втори етап поради липсата на финансови инструменти, краткият срок за кандидатстване и липсата на подкрепа на местно равнище, би дал негативен сигнал за бъдещи инвестиции в тази сфера. Представете си, когато следващ път държавата поиска международни средства, европейско финансиране за програми за обновяване, в които неминуемо трябва да има елемент на съфинансиране, каква ще е реакцията на международните партньори, при положение че не сме успели да се справим дори с обем на грантовия компонент от 80%. Не трябва да допускаме такъв провал. Трябва да направим всичко възможно нещата да се случат, проектите да бъдат привлечени и после изпълнени по начин, по който гарантира, че се случват правилно.

Какво ще представлява гаранционната схема на ББР, тя активна ли е вече и може ли да се използва като гаранция при кредит от търговските банки?

Самата гаранционна схема на Българската банка за развитие вече е активна. В момента се водят консултации със заинтересованите търговски банки за структуриране на конкретни кредитни продукти. Тя представлява една публична гаранция за вземанията на търговските банки по тези кредити, която минимизира риска и теоретично дава възможност на търговските банки да предоставят много по-изгодни условия на потребителите в сравнение с типичните потребителски кредити. Това е един от най-разумните продукти, за да се стигне до най-широк кръг от потребители. Знаете, че нито държавата, нито общините разполагат с толкова точки на продажби колкото големите търговски банки, а там, на място, в офисите им, би могла да се получи допълнителна информация, консултация за заинтересованите граждани. Другото много хубаво нещо в тази схема е, че тя не изисква обезпечение на кредитите. Дори домакинства, които са в по-затруднено положение и нямат ресурса да предложат типичното обезпечение, биха могли да се възползват. Това дава един социален облик на тази схема и преодолява най-често срещаната критика към програмата за малки ВЕИ, че всъщност за да се възползваш от нея, трябва да извадиш от спестявания 20 000 лева, което много малко домакинства, особено в по-малки населени места, могат да си позволят. Това теоретично е правилният подход. Всичко зависи от конкретните условия, които търговските банки ще предоставят. Неведнъж се е случвало тези условия да не са толкова добри, колкото изглеждат нещата на пръв поглед. Надяваме се този продукт да заработи реално до няколко месеца.

Говорим да няма кампанийност при отпусканото финансиране за обновяване на жилищните сгради, има ли разбиране това да се промени и държавата да отделя ежегодно ресурс за енергийна ефективност?

Разбиране има. Въпросът е до каква степен конюнктурните обстоятелства и обективните възможности на финансовата система го позволяват. Нямам притеснения по отношение наличието на финансов ресурс.  Много източници предоставят финансиране за подобен вид политики, а ползите за обществото и държавния бюджет са достатъчни, за да направят този ресурс привлекателен. По-скоро притеснението е, че на база неразбиране на важността на темата и опасения от негативно политическо отражение заради намаляването на гранта се възпрепятства вземането на подобно политическо решение.  За всички политически партии, очевидно този ребус е много трудно решим.

Според нас тази оценка е неправилна. Хората обичат домовете си и всеки, който им помогне дори и с малко да ги направят по-добри, по-привлекателни, по-здравословни ще спечели. Данните от преброяването показват, че два пъти се е увеличил делът на хората, които са подменили дограмата си, монтирали са изолация на индивидуалните си жилища без нито една стотинка грант и държавна помощ. Хората разбират важността на тази тема. Оттук нататък вече е въпрос на воля да се предостави такъв ресурс, който ще помогне и на всички останали да направят същото. В крайна сметка ще се подобри качеството на живот и облика на градовете, да не говорим за всички икономически и финансови ползи, които ще доведе това.

Ще има ли допълнително финансиране за енергийна ефективност в програмата Региони в развитие?

Програмата Региони в развитие предоставя също целеви  ресурс за енергийна ефективност на различни типове сгради. Тези сгради трябва да са включени в индивидуалните планове, които общините подготвят. В този смисъл не зависи само от инициативата на Сдруженията на собствениците. Зависи също от местните власти и необходимостта от приоритизиране на определени райони в техните общини. Тук стимулът за общините е много силен, това е един от малкото ресурси, които спомагат за реално облагородяване на градската среда, много от тези общини, въпреки че програмата е по-сложна от това, което познават, вече са се активизирали.

Всички искаме да видим сериозен ефект върху облика на общините, но парите са крайно недостатъчни и в никакъв случай не може да очакваме тези допълнителни около 200 милиона лева за мерки за енергийна ефективност да са достатъчни.

За еднофамилните жилища ще има ли средства за енергийно обновяване?

Еднофамилните жилища също биха могли да бъдат включени в тези интегрирани проекти за развитие на общините. Но става дума за едно градско планиране, което зависи от инициативата на общината. Специфичното в този програмен период е, че тези проекти трябва да се реализират в режим на сътрудничество с различни институции с частен бизнес, НПО, университети, с граждани. Нормално е да очакваме, че активността няма да дойде от гражданите, а би трябвало да дойде от местните власти. Те в по-голяма част  би следвало да са определили приоритетните региони за инвестиции в своите общини и да представят ясно визията на своите граждани. Отделно от това, би следвало да има специализирана програма за обновяване на еднофамилните сгради, която да е с минимални административни и финансови тежести, за да избегнем неуспеха, на който станахме свидетели през предния програмен период. Възможни са и ваучерни схеми, и прилагане на стандартизирани мерки и компоненти, но е важно, заедно с атрактивните финансови условия, да се намери и начин за облекчено удостоверяване на резултатите, което се оказа един от основните проблеми до този момент.