VaasaETT: Сметките за ток във всички столици на ЕС през септември 2023 г. спрямо година по-рано са спаднали с 24%, а за газ – с 38 на сто

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между януари 2009 г. и септември 2023 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Изследването, което се публикува всеки месец показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци през септември 2023 г. за крайни потребители в европейските столици. То обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария. Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците спрямо съответното национално битово потребление на електроенергия или газ.

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI , който изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., към момента е 202 пункта (EUR-15).

Що се отнася за цените на газа, в изследването отново се припомня, че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на синьото гориво, удвоявайки га през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Впоследствие  неговата стойността отново се удвои през октомври 2022 г. и достигна 350 пункта. От VaasaETT изчисляват, че през август т.г. е на ниво от 176 пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както на електроенергия, така и на газ се наблюдават следните промени: спрямо година по-рано или от септември 2022 г. сметките за ток във всички столици на ЕС са спаднали с 24%, а сметките за газ – с 38 на сто.

В зависимост от това къде в разглежданите 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 1 септември цената, която плаща, може да варира в съотношение от почти 6. Ако  се включи Киев, цената е в съотношение над 11. За пореден път изследването отчита, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Лондон и Дъблин, следвани от Рим, Прага и Берлин, сочи изследването. Киев (отчита се състоянието на война) е с най-евтина електроенергия, следван от  Осло, Белград и Будапеща.

В номинално изражение цената в столиците на Източна Европа (ЦИЕ) клони към по-ниска от средната. Прага и Рига са единствените столици от страните от ЦИЕ, в които стойността на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец септември, са следните:

• 10% увеличение на цената в Брюксел, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Ръст на цените с 5% в Копенхаген и Хелзинки, поради повишаване на енергийните им компоненти;

• Скок на цените с 5% в Любляна, поради поскъпване на компонента на енергийните данъци, след като някои такси се върнаха към предишната си стойност;

• 3% увеличение на цената в Берлин, поради повишение на енергийния компонент;

• 3% поскъпване на цените в Мадрид;

• Увеличение на цените с 2% в Никозия, Талин и Вилнюс, поради поскъпване на енергийните им компоненти;

• 1% повишение на цената в Париж, поради нарастване на енергийния компонент;

• 20% намаление на цената в Осло, поради спад на енергийния компонент;

• 3% понижение на цената в Прага, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 2% спад на цената в Амстердам, поради понижение на енергийния компонент;

• Намаляване на цените с 2% в Атина, поради поевтиняване на енергията и енергийните данъци;

• 2% понижение на цената в Рига, поради спад на енергийния компонент;

• 1% намаление на цените в Рим и Стокхолм, поради спад на енергийните им компоненти.

Цената на електроенергията за крайните потребители през септември запазва общата си стабилност, която се наблюдава след първото тримесечие на 2023 г., като показва средно 1% увеличение в цяла Европа в сравнение с нивата от предходния месец. Повечето от разглежданите столици отчитат стабилни цени спрямо август, докато други претърпяха незначителни промени в цените, посочват изследователите. Най-съществени са случаите с 20% намаление на цените в Осло и 10% увеличение на цените в Брюксел. В момента цените на електроенергията са средно значително по-ниски в сравнение с нивата от преди година, а запасите от газ са близо до най-високото си ниво в очакване на предстоящия зимен период.

Покачването на цените от 10%, което се наблюдава през месец септември в Брюксел, се дължи главно на увеличаването на търсенето както на белгийския пазар, така и на този в съседна Франция, която внася електроенергия от Белгия. Освен това продължаващата от лятото гореща вълна и поддръжката на атомните електроцентрали през този период доведоха до по-високи цени на електроенергията, които се отразяват върху сметките на крайните потребители.

В Копенхаген и Хелзинки увеличението с 5% на цените за крайни потребители през септември се дължи на повишението на техните спот пазари на електроенергия. И двата пазара показаха колебания в цените през последните месеци, но сметките на крайните потребители все още са около половината от това, което бяха преди една година.

Неотдавнашната нестабилност се дължи на различни причини, свързани с метеорологичните условия, които влияят върху производството на ВЕИ и поддръжката на електроцентралите и инфраструктурата, която обикновено се осъществява до края на лятото.

В Любляна през месец септември се наблюдава ръст на цените от 5% поради увеличение на вноската, плащана от потребителите на производителите от ВЕИ и когенерациите. Този специфичен ценови компонент първоначално беше освободен, по-късно намален, считано от февруари 2022 г., като част от временните мерки, въведени в Словения за подкрепа на крайните потребители по време на енергийната криза. През септември вноската за ВЕИ и когенерациите беше възстановена до типичните нива отпреди кризата.

От друга страна, значителният спад от 20% в цените на дребно за крайните потребители в Осло, наблюдаван за втори пореден месец  е свързан със спот пазара на електроенергия. По-конкретно, силните дъждове, дължащ се на бурите, разразили се през август, доведе до напълване на хидроенергийните съоръжения за съхранение като достигна до рекордно високи нива. Това доведе до значително производство на електроенергия от водноелектрически централи, което се отрази напоследък и в отрицателни цени на електроенергията. Средната месечна спот цена в Осло в момента е на ниво, което не е наблюдавано от ноември 2020 г., докато цената за крайния потребител е спаднала с повече от 40% само за 2 месеца.

Освен това, беше коригирана мярката за временна подкрепа, която е в сила от декември 2021 г. ( за субсидиране на потребителите, ако спот цената надвиши определен лимит). От септември нататък субсидията ще се изчислява въз основа на почасовата спот цена, вместо средната месечна стойност, осигурявайки по-голяма защита по време на пиковите часове.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира различията между страните по отношение на общото ценово ниво. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се показват във връзка с разходите за други стоки и услуги.

Най-ниските коригирани цени на електроенергията за бита са в Осло, Валета, Будапеща и Хелзинки, а най-високите в момента са в Прага, Рига и Рим. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с  други части на Европа.

Това обаче не е така през септември; Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че за европейските столици, средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 56% от цената на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението - 24%, енергийните данъци - 5%, а  ДДС -15% .

Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява едва 14% от цената на електроенергията за крайния потребител и за пореден път е най-ниското ниво сред всички изследвани градове. Напротив, Лисабон е с най-висок енергиен процент, достигайки 80% от цената за крайния потребител през септември 2023 г. , сочи изследването, в което се припомнят и особеностите за потребителите в Амстeрдам, Люксембург, Вилнюс и Дъблин.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни. Фиксираната цена често е по-ниска, тъй като позволява на доставчика по-слаба лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важно за избора за повечето клиенти. Поне на по-развитите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна. Фиксираните цени, когато са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), сега са склонни да бъдат по-високи от променливите цени, в някои случаи са с много голям марж, посочват авторите на проучването.

Ситуацията към септември 2023 г. по отношение на 15-те основни европейските страни показва, че при всички тях средната цена за фиксирани цени е била 33,10 евроцента за Квтч (33.10 c€/kwh). За променливи цени е била (30,15 c€/kWh). Естествено, за тези пазари, където са налични и двете,  фиксираните цени са много различни от променливите, а средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари. Такъв е случаят в Атина, където повечето клиенти имат променливи договори и следователно променливата цена е по-представителна за типичната цена за плащане.

Ако променливите цени се коригират към PPS, вероятно ще има и по-ясна картина за относителното значение на най-популярните цени през септември 2023 г., отбелязват от VaasaETT.

Цени на газ за бита

По отношение на  цената на природния газ, плащана от битовите клиенти в 28 европейски столици към 1 септември 2023 г., най-високата цена се пада на жителите на Стокхолм, които плащат почти 3 пъти над средната европейска цена за краен потребител, следвани от тези на Берн , която е втората най-скъпа столица. Това авторите на проучването свързват с естеството на шведския газов пазар и в частност малкият му размер.

Амстердам към момента на проучването е третата най-скъпа столица.

Цената в Стокхолм е почти 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и над 14 пъти по-висока, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от ЦИЕ. Любляна и Прага са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на природния газ е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец септември, са следните:

• 14% увеличение на цените в Брюксел, поради повишение на данъците за енергия и компонента за разпределение;

• 8% ръст на цената в Атина, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 4% нарастване на цената в Копенхаген, поради скок на енергийния компонент;

• 3% увеличение на цените в Берлин и София, поради ръст на енергийните компоненти;

• 4% намаление на цената в Париж, поради понижение на енергийния компонент;

• спад на цените с 1% във Виена, поради намаляване на енергията и енергийният компонент;

• Намаляване на цените с 1% в Амстердам, Рим и Талин, поради понижението на енергията и компонентите.

През септември цената на природния газ за крайните потребители продължи общата си стабилност, която се наблюдава средно в цяла Европа от юни, след последователните спадове на цените на газовия пазар преди това. Цените на дребно се запазват на същите нива в повечето столици. В около 1/3 от тях се наблюдава известна промяна в цените, като най-съществено е увеличението от 14% в Брюксел.

Понастоящем съоръженията за съхранение на газ продължават да остават на високи нива, преди началото на отоплителния период, който изглежда се забавя поради топлото време. Това води до обща стабилност в търговията на дребно с природен газ на пазарите в цяла Европа. Референтният индекс TTF отново се колебаеше около границата от 35 евро за МВтч (35 €/MWh), както през август, а нестабилността на цените напомня за зависимостта на европейския газов пазар от глобалния пазар на LNG, се посочва още в доклада на VaasaET.

Увеличението от 14 % в Брюксел през септември, то авторите на изследването обясняват на по-високите основно фиксирани тарифи, обявени от доставчиците през септември, едновременно със специалния федерален акциз за природния газ. В допълнение, от октомври цените на газа в Белгия ще се изчисляват на базата на единен газов индекс (ZTP), който се очаква да даде повече яснота на пазара, според мениджъра на газовата мрежа в лицето на Fiuxys. Индексът ZTP е средно по-нисък в сравнение с индекса TTF през предходната година.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS имат много различен резултат от действителните цени. През месец септември тази година Будапеща, Загреб и Талин са най-евтините градове, коригирани към PPS.

Проучването показва, че средно енергията (спорната компонента на цената)  представлява 56% от цената за крайния потребител на природния газ, разпределението -  21%, енергийните данъци - 9%, а ДДС - 15% за европейските столици. Съответно се припомня, че в Нидерландия енергийните данъци се използват за стимулиране на поведението на потребителите за използване на електричество вместо природен газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 56% от цената за крайния потребител, както за електричество, така и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 44% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС. 

Настоящата енергийна криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС. Енергийният дял на крайния потребител в цената на електроенергията беше 44% през август 2021 г., след това се покачи на 64% година по-късно и в момента възлиза на 56%.

По същия начин, на пазара на природен газ, енергийният процент от цената за крайния потребител беше 48% през септември 2021 г., преди да достигне 71% през септември 2022 г. и 56% този месец. На места където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават авторите на проучването.