Може ли Туркменистан да задоволи нуждите от газ на Европа? Ключът се крие в нов газопровод и… Иран

Огромните газови запаси на Туркменистан предизвикват значителен интерес от страна на потенциални вносители на синьо гориво. Това се случва особено след съобщението на Ашхабад в края на юли, че страната е отворена за изграждането на тръбопровод, който да пренася своя газ през Каспийско море и до Европа. Най-значим досега е интересът, проявен от Унгария, която на 20 август подписа рамково споразумение за доставка на газ с Туркменистан, по време на държавното посещение в Будапеща на туркменския президент Сердар Бердимухамедов.

В Будапеща за срещи с унгарския лидер Виктор Орбан бяха и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който беше там, за да наблюдава подписването на споразумение за доставка на газ между турската държавна компания за внос, износ и транзит на газ Botas и унгарската държавна енергийна компания MVM. Договорът е за 300 милиона куб. метра годишно газ. Държавна петролна компания SOCAR вече доставя на MVM 1 милиард кубически метра годишно азербайджански газ. Заради това на подписването присъства и президента на Азербайджан Илхам Алиев.

За Унгария и ЕС тези три споразумения са значими, тъй като сигнализират, че централноевропейската държава се готви за бъдеще без гарантирани доставки на газ от Русия, която в момента е основният доставчик на Унгария и с която Будапеща продължава да поддържа сърдечни отношения, коментира изданието OilPrice, цитирайки Eurasianet.

Въпреки това потоците от руски газ, които пристигат през Украйна, се очаква да спрат до края на 2024 г., като Киев даде сигнал за нежеланието си да поднови съществуващото транзитно споразумение с Москва – разбираем ход предвид продължаващата инвазия на Русия.

За Туркменистан споразумението е най-конкретното доказателство досега, че Европа е сериозна относно получаването на газ от огромните резерви на Туркменистан вместо руския газ, чийто внос по тръбопроводи е почти спрян след нахлуването на Русия в Украйна.

Колко туркменски газ ще внася Унгария, как ще се доставя газът и кога ще започнат доставките все още не е ясно.

Тъй като все още няма разработен тръбопровод за пренос на газ от Туркменистан през Каспийско море, единственият отворен маршрут в момента ще бъде чрез тристранната сделка за размяна на газ между Туркменистан, Иран и Азербайджан, договорена за първи път в края на 2021 г. и наскоро разширена.

Съгласно това споразумение Туркменистан изпраща свой собствен газ до Североизточен Иран, който след това транзитира същия обем от собствения си газ към Азербайджан, позволявайки на Баку да посрещне собственото си нарастващо търсене на газ и съществуващите споразумения за износ на газ. Това същевременно освобождава допълнителни обеми азербайджански газ нататък за транзит към Европа.

Въпреки че е тромав, тристранният суап работи успешно от януари миналата година и наскоро беше разширен от 4,5 милиона кубически метра на ден на 8 милиона кубични метра на ден с планове за допълнителното му разширяване до 10 милиона кубични метра на ден.

Газът, продаван от Туркменистан, може да се транзитира от Азербайджан, като се използва свободен капацитет в трите тръбопровода, които съставляват Южния газов коридор, който в момента пренася азербайджански газ до Грузия, Турция, а оттам и към Европа.

През юли миналата година Азербайджан подписа меморандум за разбирателство с Европейския съюз, според който се задължи да удвои обема газ, който изпраща за Европа, до "поне 20 милиарда кубически метра на година" до 2027 г.

Въпреки това все още не е ясно дали Азербайджан ще успее да удвои собственото си производство на газ дотогава, като споразумението за размяна между Туркменистан и Иран в момента е най-вероятният източник на газ, който да запълни всяка празнина.

Иран се очертава да бъде и пътят към друг гладен за газ пазар, който се интересува от внос на туркменски газ, а именно Ирак. Богатата на петрол държава от Близкия изток също има големи собствени запаси от газ, но десетилетия политическа нестабилност и високата цена за разработване на находищата досега възпрепятстваха инвестициите, необходими за пускането им на пазара.

От няколко години Багдад внася газ от Иран за производство на електричество, но поддържането на стабилни доставки е трудно поради трудностите при прехвърлянето на плащания, причинени от продължаващите санкции на САЩ срещу Ислямската република, както и периодичните проблеми на Иран да посрещне вътрешното търсене.

Предварителното споразумение между Багдад и Ашхабад, подписано на 24 август, се очаква да бъде последвано до края на тази година с официално споразумение, уточняващо обемите и транзитните подробности, които се очаква да включват някаква форма на бартерно споразумение. Чрез него ще се избегне необходимостта от прехвърляне на пари до Техеран.

Турция и Азербайджан са ключови за доставянето на туркменски газ на пазара

Суаповите сделки за пренос на газ през Иран са икономически осъществими за малките количества синьо гориво, които се очаква да бъдат включени в споразуменията с Унгария и Ирак.

Но със запасите от газ, оценени на между 10 и 14 трилиона кубически метра, основният фокус на интерес към Туркменистан остава неговият потенциал да замени руския газ, който почти спря да тече към Европа.

Всеки значителен транзит на газ от Туркменистан ще изисква разработването на изцяло нова тръбопроводна инфраструктура, пресичаща Каспийско море и преминаваща през Азербайджан, Грузия, Турция и Балканите, за да се свърже със съществуващата централноевропейска тръбопроводна мрежа. А тази газова мрежа, без руски газ, има необходимия свободен капацитет.

Азербайджан вече изрази интереса си да приеме такава транзитна линия, но предупреди, че не желае да поеме никакви разходи.

Турция също често сигнализира за интерес към транзита на туркменски газ за Европа.

През май Анкара издаде нов 10-годишен лиценз за внос на държавната Боташ. Той е за доставка на до 16 милиарда кубически метра на година туркменски газ по договор, подписан в края на 90-те години. Той така и не бе приложен поради липса на тръбопровод.

Дали развитието на такъв тръбопровод е на дневен ред и зависи доколко Европа проявява интерес към него. А вече има сигнали в тази посока.

Разбира се, присъствието на президента на Туркменистан Сердар Бердимухамедов, президента на Турция Тайип Ердоган и президента на Азербайджан Илхам Алиев, всички в Будапеща по едно и също време предоставиха възможност за разговори на високо ниво.

Възможност, отбелязана от унгарския президент Виктор Орбан, който, говорейки за своите посетители, публикува в социалната мрежа X: „Това е, което аз наричам свързаност“.