Експерти: Има варианти да се постигне декарбонизация на икономиката до 2050 г. и без да се покачва много цената на енергията

Бавният и колеблив подход на българското правителство към изпълнението на ангажиментите му по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) може да доведе до пропускане на ключова възможност за трансформиране на икономиката и привеждането й в съответствие с амбициозните цели на Европейския съюз (ЕС) за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Въпреки официалния ангажимент на България за изпълнение на Европейския зелен пакт, поредица от правителства отказват да започнат процеса по постепенното извеждане на въглищните електроцентрали от електроенергийната система. Вместо това България продължава да подкрепя икономически необосновани инвестиции в големи проекти, които обслужват единствено влиятелните мрежи за завладяване надържавната енергетика.

България е напълно способна да постигне климатична неутралност до 2050 г. без значително увеличение на цените на електроенергията и без строителството на нови ядрени мощности или централи, използващи природен газ. Това са сред основните изводи от задълбочен анализ на възможностите и ефектите от извеждането на въглищните централи от електроенергийната система до 2030 г. или най-късно до 2038 г., разработен от Центъра за изследване на демокрацията в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK). Анализът беше представен по време на кръгла маса на тема „Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност“, на 12 септември 2023 г.

Освен експертите от Центъра, в дискусията се включиха Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към Народното събрание на Република България, Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), Ласло Шабо, директор на Регионалния институт за изследване на енергийни политики (REKK) и Ив Летие, вицепрезидент, експерт по моделиране на европейските енергийни пазари на консултантската компания Compass Lexecon.

Представеното проучване е подкрепено от Европейската комисия и има за цел да потвърди и провери допусканията и заключенията на проекта на доклад, изработен от Министерството на енергетиката в рамките на Комисията по енергиен преход, част от Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към Министерски съвет. Докладът е в основата на Пътната карта за климатична неутралност на страната, а тя следва да бъде гръбнакът на дългосрочната стратегия за декарбонизация на страната и основна реформа в НПВУ. Без нейното изпълнение, България едва ли ще получи и вторият транш от изпълнението на Плана.

Изследването показва, че извеждането на въглищните централи не води до недостиг на електроенергия, а цените на електроенергията се стабилизират на по-ниски от днешните равнища, на около 80-90 евро/МВтч след 2025 г. Причината е, че по-малкото използване на въглищни електроцентрали (само 5% от 2030 г. в сценария с късно затваряне), означава, че цената на електроенергийния производствен микс се понижава.

Фигура 1. Електроенергиен микс по инсталирана мощност до 2050 г.

Източник: Центърът за изследване на демокрацията въз основа на резултатите от моделиране на РЕКК чрез
Европейския модел на развитието на електроенергийния пазар

Представеният анализ не показва и необходимост от запазване на ролята на въглищата нито на продуктовия, нито на пазара за резерв след 2030 г. Резултатите показват, че и при двата сценария електроцентралите на лигнитни въглища ще играят важна роля в електроенергийния микс до 2025 г., но към 2030 г. те вече ще бъдат само незначителни участници на продуктовия пазар, дори ако някои въглищни мощности останат в експлоатация до 2038 г. Причината за по-бързото затваряне на въглищните централи в българската електроенергийна система е високата цена на квотите за емисии на въглероден двуокис, която достига 100 евро/тон през 2025 г., и се покачва до 116 евро/тон през 2030 г. и 250 евро/тон през 2050 г.

Това означава, че производствената себестойност на електроенергията на електроцентралите на лигнитни въглища ще надвишава значително средните пазарни цени на електроенергията в региона. В резултат на това нито една от електроцентралите на лигнитни въглища няма да бъде икономически жизнеспособна, ако не съществуват механизми за пряка държавна подкрепа. Последните ще трябва да бъдат постепенно преустановени до 1 януари 2025 г. съгласно Директивата на ЕС за емисиите от промишлеността.

Основавайки се на структурата на пазара на електроенергия в Европейския съюз, анализът не прогнозира необходимостта от добавянето на ядрени мощности за производство на електроенергия. Подобно включване в електроенергийната система не е оправдано и от допусканията за оптимизация на разходите в модела, тъй като среднопретеглената цена на производство на електроенергия от ядрени централи е много по-висока от средната цена на пазара на едро. Нови ядрени електроцентрали не следва и да се планират преди 2040 г., когато България потенциално следва да предвиди инвестиции в замяната на двата съществуващи реактори в АЕЦ Козлодуй.

Докладът разглежда и широк набор от конкретни мерки за постигане на климатична неутралност. На първо място, необходимо да се даде ясна заявка за постепенното преустановяване на производството на електроенергия от въглища преди 2030 г. и определяне на ясни срокове за трансформиране на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните европейски и национални инструменти. Плановете за предоговаряне на ангажиментите по НПВУ за намаляване на емисиите на парникови газове в енергийния сектор с 40 % до 2026 г. с Европейската комисия следва да бъдат отменени с оглед изпълнението на целите на Европейския зелен пакт.

Фигура 2. Очаквани цени на електроенергията в Югоизточна Европа между 2030 и 2050 г.
(евро/МВтч)

Източник: Центърът за изследване на демокрацията въз основа на резултатите от моделиране на РЕКК чрез Европейския модел на развитието на електроенергийния пазар.

От ключово значение е да се прекратят субсидиите за въглищните централи и да не се гарантира нова схема за подпомагане след 1 януари, 2025 г., когато всички субсидии за централи с емисионен интензитет от над 550 грама на кВтч произведена електроенергия (т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища) биха представлявали нерегламентирана държавна помощ според европейското конкурентно право.

Необходимо е и оопределянето на ясен график за трансформация на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните програми за техническа помощ, както и на Механизма за справедлив преход, REPowerEU и Фонда за модернизация. Средствата да се насочат за икономическо преструктуриране, преквалификация на работниците, интелигентна специализация на иновативни индустрии и внедряване на технологии за възобновяема енергия и съхранение.

Следва и да се насърчават всички възможни мерки за повишаване на енергийната ефективност, като това трябва да бъде основен приоритет в енергийната стратегия на страната. Намаляването на енергийната консумация ще намали зависимостта от внос на енергийни източници и ще увеличи устойчивостта на електрическите и газовите мрежи.

Анализът показва, че не е икономически оправдан прекомерният фокус върху изграждането на скъпо-струващи мощности за съхранение на електроенергия чрез батерии, тъй като те не следва да са необходими за балансиране на електроенергийната система преди пълното спиране използването на въглища и природен газ. Решението за внедряване на системи за съхранение на енергия следва да се основава на индивидуална оценка на нуждите от балансиране на отделните ВЕИ електроцентрали или (предимно) промишлени потребители.

Трябва и да се разгърне на огромния потенциал на България за офшорна вятърна енергия чрез приемане на благоприятна регулаторна рамка и морски пространствени планове, координиране със съседните черноморски държави на дейностите по проучване и разработване на офшорни паркове.

Необходимо е и да се разработят инструменти за финансиране на развитието на интелигентни мрежи, които биха осигурили по-доброто интегриране на голям брой електроцентрали, използващи възобновяеми енергийни източници, в електроенергийната система и по-добро управление на нуждите от балансиране, което и представлява важна техническа предпоставка за управление на тенденциите в търсенето.

Следва да бъде разработена нова енергийна стратегия, основаваща се на подробен анализ на данни и с механизъм за непрекъснато актуализиране (напр. два пъти годишно), който се основава на всеобхватния процес на включване на заинтересованите страни в рамките на КЕП, насърчава обмена на експертни знания, подобрява координацията на политиките и осигурява прозрачност и легитимност на изготвянето и актуализирането на други основни стратегически документи.

По време на дискусията, Делян Добрев подчерта, че в момента се разглеждат в Комисията по енергетика към Народното събрание, ключови законодателни текстове, свързани с отключването на ВЕИ инвестициите в България. Сред приоритетите са ускоряването на процеса по присъединяване към мрежата и отключването на потенциалa за офшорна вятърна енергия.

Никола Газдов отбеляза, че допусканията за въвеждане на нови ВЕИ мощности могат да бъдат още по-амбициозни предвид тенденциите на пазара. Той отбеляза, че още в следващите 12 месеца България ще постигне целите от 3.5 ГВт нови мощности до 2025г. Ив Летие постави фокус върху сигурността на доставките като основен елемент от моделирането в рамките на КЕП и заяви, че необходимите инвестиции в съхранение ще се материализират преди 2030 г. Ласло Шабо успокои, че декарбонизацията на електроенергията няма да подкопае позицията на България като нетен износител в Югоизточна Европа.

Всички говорители и участници се обединиха около нуждата за подобряване на енергийната ефективност, отключването на потенциала на България за децентрализация на производството на ВЕИ електроенергия и създаването на по-ясна и предвидима законодателна рамка, в която енергийните граждани да са в центъра на енергийния преход.