Вятърната енергетика се сблъсква с проблеми, тъй като перките стават по-дълги от футболни игрища

169-те вятърни турбини, които се въртят на крайбрежието на Йоркшир са инженерен подвиг: всеки осеммегаватов модел, произведен от датския производител Orsted, може да захранва жилище в разстояние на 24 часа с един оборот на 81-метровите перки на турбината.

На десет мили на север конкуриращият разработчик на вятърни електроцентрали SEE вече вдига залога – предлага свои нови турбини, от които един оборот на 107-метровите перки ще може да осигурява електроенергия на жилище в разстояние на два дни.

Скокът на размера на турбините в морската вятърна индустрия, където перките може да надхвърлят височината на Рокфелеровият център в Ню Йорк и да осигурят електричество за милиони домове отразява ожесточената надпревара за мащабите, продължаваща повече от десетилетиe, пише в своя публикация Financial Times (FT).

Бързият темп на развитие, движен от разработчиците на вятърните електроцентрали и производителите на турбини помогна за намаляване на разходите и доказа, че секторът може да играе важна роля за декарбонизацията на енергийната система. Сега обаче критиците се опасяват, че надпреварата може да доведе повече до щети, отколкото до ползи, тъй като веригата на доставки с всички сили се опитва да навакса изоставането и повдига въпроси относно техническите рискове и рентабилността на производителите на турбини.

„Ускоряването на цикъла на разработка на новите модели вятърни турбини през последните години не е от полза“, казва Крисотф Зипф, говорител на WindEurope. „Необходимо е забавяне“, цитира изданието думите на експерта.

Много от ръководителите в сектора искат да се сложи край на епохата на увеличаването на турбините. Както  и да се направи стандартизация на модела на турбините, което се разглежда и като най-добрият начин да се помогне на разработчиците за постигане на целта за бърз ръст.

Въпреки че размера на турбините се обсъжда сериозно от сектора, много разработчици все още устояват трудно  на примамката на рекламираната по-висока ефективност. Производителите на турбини са изправени също така и пред продължаващата конкуренция за по-големи вятърни турбини, особено от страна на китайските компании.

Ранните модели от 1990-те години са с мощност един мегават, докато сега се разработват турбини с мощност от 18 мегавата, а и повече и то с перки с дължината на футболно поле, поддържани от кули, издигащи се на повече от 100 метра над повърхността на водата, посочва изданието.

По данни на Международната агенция за вятърна енергия, получаването на повече електроенергия от всяка турбина е помогнало да се  намалят разходите за енергия от вятъра с 60 процента  през десетилетието до 2021 г.

Бързите темпове на развитие от своя страна създават проблеми като например, за производителите на корабите инсталиращи турбините, а също така и за други части по веригата на доставки, които трябва да се адаптират към огромното увеличение на размера и теглото.

„Сега се говори за гондоли (част от турбина) с тегло между 800 и 1000 тона“, казва Андерс Нилсен, технически директор на водещия производител на турбини Vestas. „Трябва да се укрепи дока (за да се справят).“, обръща FT внимание на думите на Нилсен.

Според доклад на консултантите от WoodMackenzie, публикуван този месец, около половината от корабите, инсталиращи в света вятърни турбини ще излязат от експлоатация, тъй като не са съобразени за работа с новите модели турбини, а за замяната им са необходими инвестиции от около 13 млрд. долара.

Но собствениците на кораби вече се опариха, инвестирайки значителни средства в нови модели  само, за да открият, че те остаряват бързо, според Торгейр Рамстад, управляващ директор на отдела за инсталиране на офшорния корабостобственик Cyan Renewables.

„Ние (Cyan) сега ще строим само въз основа на дългосрочни договори с разработчици“, казва той.

Бързият темп на разработките означава, че се внедряват модели, преди съществуващите такива да могат да се проследят  като ефективност  в дългосрочен план. Това повдига въпроси дали са осмислени потенциалните проблеми, констатира изданието.

Компанията за застраховане на възобновяеми източници на енергия GCube заявява в майския си отчет, че вятърни мощности от над осем мегавата съобщават за проблеми по-често от по-малките им аналози.

Между другото финансовата ситуация в сектора се усложнява. За последните няколко години производителите на турбини понесоха огромни загуби, тъй като се опитват да пускат нови модели, задържайки цените на ниско ниво и борейки се с гаранционните ангажименти.

Разработчиците сега също са под натиск от инфлацията и високите лихвени проценти. Шведският разработчик Vattenfall спря нов проект в Северно море през юли, а Iberdrola и Shell също се оттеглят от сделки в САЩ.

Някои смятат, че забавянето на разработките на нови модели турбини, а вместо това съсредоточаване на вниманието към стандартизацията на съществуващите модели може да се превърне в най-добрият начин за растеж на сектора, а и за постигане на амбициозните цели за чиста енергия.

Йохен Айкхолт, изпълнителен директор на производителя на турбини Siemens Gamesa казва, че докато увеличаването е технически възможно, „много по-големи турбини ще изискват подходяща инфраструктура, която все още не съществува, включително пристанища и кораби“, се посочва в публикацията.

Siemens Gamesa се бори с техническите проблеми на своите наземни вятърни турбини, а също така и с увеличаването на мощността на вятърните. Айкхолт добавя, че „Приоритет трябва да бъде осигуряването на устойчиво и печелившо бъдеще на бизнеса и същевременно постигане на ръст на показателите по целия свят“.

Бен Бекуел, изпълнителен директор на Global Wind Energy Council, смята, че индустрията вече трябва да внедрява съществуващите модели в промишлен мащаб, заявявайки, че това ще позволи на компаниите да извлекат полза от инвестирането в модели сега.

Предвид жестоката конкуренция на пазара по-лесно е да се каже, отколкото да се акцентира върху съществуващите модели, пише още FT.

„Ако General Electric (пусне по-голям модел), Siemens Gamesa веднага ще отговори на това. И тогава Vestas ще бъде принуден да се изправи срещу двама“, каза Шаши Барла от консултантската компания Brinckmann.

Надпреварата за размерите сред китайските производители засилва конкурентния натиск. По думите на Барла, китайските производители на морски вятърни турбини може да започнат по-значително навлизане на морския пазар на Запада, тъй като разходите в САЩ и Европа растат.

Рамстад от Cyan вярва, че ограничаването на размера на турбините ще осигури стандартизация, предотвратявайки пренасищането на пазара. „Ние отчаяно се нуждаем от това електричество и начинът за бързо изграждане е индустриализация, оптимизация и стандартизация“, казва той, цитиран от FT.

В докладът  си Wood Mackenzie казва, че временно ограничение с продължителност от най-малко 10 години ще даде на доставчиците и инвеститорите увереност за нови инвестиции.

Със съкращения, по Financial Times