Изградените офшорни вятърни мощности в Европа за първата половина на годината достигат 2,2 GW

Инвестициите в офшорна вятърна енергия се възстановяват, но все още са необходими значителни усилия по веригата на доставки

Енергетика / Зелен преход , Свят
3E news
1092
article picture alt description

Офшорни вятърни мощности в Saint Brieuc, снимката е предоставена на windeurope от Ибердрола

Европа е изградила 2,1 GW нова офшорна вятърна енергия през първата половина на 2023 г. Взетите окончателни инвестиционни решения са за още 5 GW след закъсненията през миналата година, става ясно от съобщение на европейската асоциация за вятърна енергетика. Най-важното е, че офшорната вятърна енергия и логистичната верига се нуждаят спешно от нови инвестиции, а Законът за промишлеността в сегашната си форма няма как да ги осигури. Друг проблем и дизайнът на търговете. Правителствата трябва да позволят индексиране на разходите и да избягват неограничено отрицателно наддаване, посочват от асоциацията windeurope.

Инсталираните мощности на нова офшорна вятърна енергия през първата половина на 2023 г. е 2,1 GW. С това общият офшорен вятърен капацитет достига 32 GW. Над половината от мощностите се дължат на Нидерландия, а другата част от тях на Германия и Норвегия.

Въпреки всичко, те остават под нивото, необходимо за постигане на енергийните и климатичните цели на Европа, посочват експертите като отчитат отложените през 2022 г. инвестиции заради регулаторната несигурност в резултат на внезапни намеси на правителствата на пазарите на енергия. Европа има какво да наваксва, посочват от windeurope.

От асоциацията припомнят, че ЕС би трябвало да изгражда средно 11 GW на година офшорни мощности от сега до 2030 г. Винаги е било ясно, че през втората половина на десетилетието ще бъдат построени повече такива. Настоящият темп от 1,4 GW през първото полугодие на 2023 г. в ЕС обаче все още е под нормата, изчисляват експертите.

Според тях Европа трябва да разшири своята верига за доставки за офшорна вятърна енергетика, за да подкрепи големият ръст. В същото време констатацията е, че необходимите инвестиции във фабрики, работна сила и инфраструктура също не се случват достатъчно бързо. Вече има затруднения в производството на основи за офшорни вятърни турбини и в наличността на монтажни кораби. Нужни са и нови заводи за турбини и кабели. Плюс 9 милиарда евро инвестиции в пристанищна инфраструктура, а също така и от големи инвестиции в нови връзки към мрежата.

В допълнение от асоциацията отбелязват, че Европа трябва да коригира своите нормативните си  разпоредби (напр. разрешителни и пазарен дизайн), така че бизнесът да бъде достатъчно аргументиран за подобни значителни вложения. Освен това ще е необходима и обществена подкрепа, посочват от windeurope и за пореден път коментират, че Индустриалният план на Европа зелената сделка и Законът за промишлеността, NIZA не отговарят на изискванията. ЕС трябва да сложи на масата финансиране, което ще помогне за разширяване на веригата за доставки. Не става въпрос само за финансиране на иновации. Препоръката на асоциацията към националните правителства е да се възползват максимално съществуващата гъвкавост на правилата на ЕС за държавна помощ, така че да подкрепят инвестициите и обръщат внимание на правилата за провеждане на търгове.

В тази връзка експертите призовават за възможност за индексиране на цените, така че да могат да покриват инфлацията между търга и действителното осигуряване на оборудването. Разходите за офшорни вятърни турбини са се увеличили с до 40% през последните две години. Ако правителствата не признаят това, те ще загубят проекти, така, както Обединеното кралство загуби офшорния вятърен проект Boreas на Vattenfall, посочват от windeurope. Освен това, се напомня, че правителствата не трябва да се поддават на изкушението на „неограничено отрицателно наддаване“.

От 12 GW офшорна вятърна енергия, пусната досега през тази година, 60% са за проекти с неограничено отрицателно наддаване. Но сумите, които разработчиците предлагат да платят, са огромни – над 1,5 милиарда евро на GW в Германия. Това увеличава значително разходите за изграждане на даден вятърен парк и разработчиците ще трябва да прехвърлят тези разходи върху потребителите на електроенергия и/или веригата за доставки, а и двете вече изпитват трудности, коментират експертите.

От асоциацията напомнят, че през миналата 2022 година не е имало нито една нова инвестиция в големи офшорни вятърни инсталации в Европа. Окончателните инвестиционни решения (FID) бяха забавени, тъй като инфлацията добави към разходите по проектите и инвеститорите бяха уплашени от правителствените намеси на пазарите на електроенергия. Тази година нещата се подобриха. Шест големи проекта достигнаха FID на обща стойност 15 милиарда евро и 5 GW нов капацитет. Но някои инвестиции остават забавени и много инвеститори продължават да се колебаят.

Един от новите офшорни вятърни паркове, завършен тази година, е плаващият Hywind Tampen в Норвегия. С 95 MW това е най-големият плаващ вятърен парк в света, с което общия плаващ вятърен парк в Европа достига до 208 MW.

Франция отдава на търг плаващ вятърен парк с мощност 250 MW край Бретан и планира други търгове през следващата година. Няколко гигавата плаващи вятърни паркове сега се разработват и в Обединеното кралство и в Южна Европа. Португалия подготвя първите си търгове за плаващи вятърни мощности.

Плаващ вятър парк дава възможност на страните с по-дълбоки морета (водна дълбочина над 60 метра) да започнат да използват вятър от брега. Европа може да бъде уверена, че ще разполага с 3-4 GW плаваща вятърна енергия в експлоатация до 2030 г. Според windwurope, ако правителствата подкрепят своите цели за разширяване на мощностите с правилни политики, поред експертите ЕС може да се надява, че дотогава ще има мощности от 10 GW плаващи вятърни мощности.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща