Цените на европейските електроенергийни борси се движат бавно в посока към спад

По-слабо производство на електроенергия, водено от сериозно свиване на фосилните горива, в частност на газа, но и покачване в процентно отношение на ядрената енергия и ВЕИ  характеризират миналата седмица. На този фон европейските електроенергийни борси остават спокойни. Поне привидно. По всичко личи, че лятото на тази година, в което слънцето е особено силно и вече влияе върху търсенето, а енергийният преход е във възход ще даде достатъчно данни за преосмисляне на поведението на пазарните участници. И не само.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) във всички страни от Европа възлиза на 38 209.54 GWh през 30-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните. За сравнение, през 29-та седмица то е достигало до обем от 41 741.80 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни то е в обем от 39 500.55 GWh (43 264.22 GWh за 29-та седмица) във вечерните часове на 30 юли 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията. За сравнение, година по-рано, или през 30-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 44 625.31 GWh, а през 2021 г. – 46 195.91 GWh.

От това общо производство през 30-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 29.00 % или 11 455.91 GWh срещу 14 377.31 GWh (33.23 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2404.72 GWh или 6.09 %, а на каменните – 1786.69 GWh – 4.52 %. Природният газ държи дял от 15.96 % или 6303.14 GWh ( 8595.97 GWh или 19.87% за 29-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 448.94 GWh или 26.45 % (10 857.67 GWh или 25.10 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през посочената 30-та седмица е в обем от 17 595.70 GWh или 44.55 % (18 029.24 GWh или 41.67 % през 29-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 5352.33 GWh (13.55 %), а офшорните – 824.17 GWh (2.09 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 5166.12 GWh (13.08 %), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 4.22 % и 7.56 % съответно, както и на биомасата – 3.12 %.

Що се отнася до износа на електроенергия, през 30-та седмица лидер продължава да е Франция с обем от 1037.0 GWh, следвана от Швейцария с 494.0 GWh, Чехия – 277.2 GWh, Белгия – 181.0 GWh, Нидерландия – 165.3 GWh, Австрия – 124.4 GWh, Испания – 115.5 GWh и България със 104.8 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, вносът на ЕС е изчислен на 636.1 GWh. Освен това много висок е вносът на Германия – 1259.7 GWh.

По отношение на дела на ВЕИ в електрическия товар за 30-та седмица първенството се държи от Австрия и Швейцария с 103.1 % и 77.7 %, докато в България изчислението е за 24.8 на сто. Доста по-напред е Румъния – 44.1 %. В двете съседни страни Германия и Франция делът на ВЕИ в електрическия товар през 30-та седмица е достигал до само 34.7 % и съответно до 58.6 %. По отношение на Иберийския полуостров делът е както следва - Португалия – 46.4 % и Испания – 53.1 %.

Предвид интензитета на СО2 обаче Франция продължава да държи първото място поради високия дял на ядрените мощности, следвана от Австрия и Швейцария.

На този фон ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се променят в посока към спад. Понижението в края на месец юли вече е видимо и при средната годишна цена.

Средна борсова цена на електроенергията за  30-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 30-та  седмица за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 95.85  и 95.87 евро за MWh съответно (114.53 и 115.02 евро за MWh за предходната 29-ма седмица). Стойността остава по-ниска от тази в Гърция, изчислена на 110.75 евро за MWh (предходната – 124.92 евро за MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси тази стойност е, както следва – 84.03 евро за MWh в Германия (преди 84.90) и 82.23 евро за MWh във Франция (предходна седмица 80.69). По-висока е в Унгария – 94.57 евро за MWh( предишна 109.02 евро за MWh).

Най-високата средна борсова цена през 30-та седмица сред страните от обединения пазар на ЕС  отново се пада на  Полша – 119.42 евро за MWh ( миналата седмица 120.13 евро за MWh) и Италия – в диапазона от 114.92 до 102.20 евро за MWh за различните региони (124.87 – 114.07 евро за MWh преди). Що се отнася до средната борсова цена на страните от Иберийския полуостров, Португалия и Испания тя е от порядъка на 93.07 и 89.73 евро за MWh (преди седмица – 89.04 и 88.47 евро за MWh).

Най-ниската средна борсова цена за разглежданите европейски електроенергийни борси е в Нидерландия  – 79.08 евро за MWh (за 29-та седмица 78.45 евро за MWh).

Средна месечна и средна годишна цена към 30 юли 2023 г.

Средната месечна стойност на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ сравнение с предходната седмица е без съществена промяна.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM към 30 юли 96.75 и 96.84 евро за MWh ( към 23 юли - 97.7 и 97.82 евро за MWh съответно).

 Средната месечна стойност във Франция към посочената дата e 77.65 (77.01 преди седмица), а в Германия – 77.61 (преди - 76.55 евро за MWh).

В Австрия изчисленията към 30 юли т.г. са за 84.84 евро за MWh (85.59 евро за MWh към 23.07), а за Унгария – 94.98 евро за MWh(предходната седмица – 96.31 евро за MWh).

Няма особено движение и на Иберийския пазар. Постигнатата цена в Португалия e 93.8 евро за MWh срещу 94.08 евро/MWh седмица по-рано. Постигнатата стойност в Испания – 90.47 евро за MWh (90.74 евро за MWh към 23 юли).

На гръцката HENEX цената е 112.68 евро за MWh (предишна - 113.63 евро за MWh).

 На италианската GME през последвата седмица на месец юли стойността e 112. 09 евро за MWh (114.88 евро за MWh към 23.07). В Полша – 115.8 евро за MWh (към 23 юли – 114.95 евро за MWh.

В страните отвъд континенталната част като Великобритания средната месечна цена към посочения предпоследен ден  от месец юли e 80.62 евро за MWh (79.15 евро за MWh предишна седмица). Що се отнася до  Ирландия и Северна Ирландия – стойността е незначително по-висока -  96.26 евро за MWh спрямо 95.38 евро за MWh към 23 юли.

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ се връща в посока към спад, но и тук измененията са несъществени. Като цяло ценовите нива варират в много широк диапазон от 90 до 130 евро за MWh.

Стойността на двете електроенергийните борси в региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM се понижава незначително – от 107.96 евро за MWh към 23 юли до 107.48 евро за MWh към 30 юли, а на OPCOM - 107.82 евро за MWh преди седмица до 107.35 евро за MWh.

За гръцката HENEX към предпоследния ден от юли е 128.54 евро за MWh (седмица по-рано  129.19 евро за MWh), а за италианската GME – 132.59 евро за MWh (предишна - 133.61 евро за MWh).

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX тази стойност към посочената дата 30.07 е 113.18 евро за MWh (113.96  към 23 юли), а на електроенергийната борса във Франция – 106 евро за MWh (преди - 106.89 евро за MWh ) докато в Германия 100.13 евро за MWh –  ( преди - 100.78 евро за MWh).

Постигнатата средна годишна стойност в посочения сегмент на борсите в Португалия и Испания към предпоследния ден от месец юли е 90.29 и 88.59 евро за MWh (седмица по-рано 90.21 и 88.56 евро за MWh).

Във Великобритания е регистрирана цената от 119.19 евро за MWh ( предишна - 119.41 евро за MWh ), а на ирландските електроенергийни борси  – 129.79 евро за MWh (130.83 евро за MWh ).

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола завършиха за пета поредна седмица на плюс в резултат на оптимистичните прогнози на инвеститорите за силно търсене и спад на предложенията. Това от своя страна държи цените. Наблюдателите на пазара отчитат т.нар. „апетит към риск“ и обясняват това с надеждата, че централните банки са към края на периода на вдигане на лихвите и затягане на паричната политика. Очакването е изглежда доста оптимистично и според прогнозите ще се отрази положително на глобалния икономически ръст, а съответно и на търсенето на енергоносители. В тази игра значителна роля се пада на ОПЕК+ заради намаляването на добива, предварителното според твърденията намерение на Саудитска Арабия да продължи със съкращаването на производството и подобно поведение на Русия.

Петролът сорт Brent, който завърши през първия ден на седмицата с 82.74 долара за барел в последния ден от търговията успя да се повиши до 84.99 долара за барел – повишение с 2.7 %.

Междувременно анализаторите от Bank of America Corp. коментираха също, че покачването на цените е заради намалените доставки от страна на Русия и Саудитска Арабия. В коментарът пред TV Bloomberg бе посочено, че това се случва точно в момент, световните запаси от петрола са се свили до минимум, и по-точно до ниво, за което е нямало готовност.

Саудитска Арабия вероятно няма да увеличи драматично производството, за да избегне натрупването на запаси по време на икономически спад. Това оставя руския износ като разменна монета, която може допълнително да тласне цената на петрола над 90 долара за барел. В зависимост от това колко бързо правителството на САЩ попълва стратегическите си петролни резерви също може да обърне пазара.

На този фон руският петрол се търгува над тавана на цените. Както отбелязват наблюдателите на пазара, правителството на САЩ има намерение „меко“ да предупреди играчите от петролния сектор, че руският петрол трябва да се купува под 60 долара за барел. Рискът е, че строга намеса на администрацията и то в момент на високи цени може още повече да се отрази на пазара. Сега играчите са в очакване на новите сигнали през настъпващата седмица, която съвпада с повсеместните августовски отпуски и пътувания, в които пазарът ще бъде изправен пред високо търсене.

Пазарът на природен газ остава нервен, според наблюдението на участниците. Независимо от спада на цените. От началото на миналата седмица, 24 юли когато цените за месец напред по индекса TTF на борсата ICE завършиха на ниво от 30.55 евро за  MWh до края на търговията в петък (28 юли) стойността спадна до 25.84 евро за MWh или с 15.4 %. Това в частност се дължи на високите запаси в европейските подземни газохранилища, които са запълнени средно до 85.01 % (959.6088 TWh) и на изключително вялото потребление. По-рано от BloombergNEF изчислиха, че за предходната седмица (17-23.07) вносът на LNG в света е спаднал със 7%, но експортът е нараснал с 6% до 7,7 млн. тона. Обемът на LNG на танкерите в морето от не по-малко от 10 дни е скочил с 32% на седмична база, или с 27% над аналогичния годишен период. При това положение на пазара на LNG, както се констатира има излишък. Други наблюдатели пък отчетоха, че руските доставки на LNG се запазват, включително и за Европа.

Като цяло цените на газа, въпреки спада не са никак ниски. В сравнение с нивото от 144.77 евро за MWh на 1 август миналата година спадът е шокиращ. Ако се върнем към същата дата отпреди две години или на 2 август 2021 г. то цените за много високи – 18.10 евро за MWh.

Що се отнася до цената на емисиите, която реагира най-съществено на движението на синьото гориво и при нея се наблюдава движение в посока надолу. За отбелязване е, че предвид движението на пазара на газ, цената по индекса ICE EUA остава по-висока, въпреки спада. Най-общо през по-голяма част от миналата седмица цената на СО2 остана над 90 евро за тон и спадът в последния ден от търговията до 87.69 евро за тон е по-нисък от очакваното.

Тенденции

Изводът, че енергийният преход тече по-бързо от очакваното е известен. Твърдението, че оказва като цяло влияние върху икономиката, но и върху енергийните пазари, също. Високото производство на слънчева енергия оказва влияние върху почасовите пазарни цени, които се променят, а с това и поведението на потребителите, което най-ясно се вижда през ценовите нива на европейските електроенергийни борси. В бъдеще към фотоволтаичното производство ще се добави съхранението, което е частичен опит за балансиране. Производството на зелен водород и гъвкавостта на търсенето са следващите предизвикателства. Безспорно промяната на профила на търсене ще търси пътища и възможности за адаптиране към цените. Но това не е всичко.

Напоследък на енергийните пазари се регистрират нови тенденции, които тепърва ще изиграят ролята си в този шеметен енергиен преход. Става въпрос за свиването на амбициите за чиста енергия на големите европейски интегрирани нефтогазови компании, които не така отдавна се втурнаха към проекти за чиста енергия. Сега се оказва, че тези проекти са с ниска възвръщаемост. Това се случва на фона на намаляването на цените за възобновяема енергия и въпросът е дали при този спад ще се запази и интереса на разработчиците на ВЕИ проекти. Това може от своя страна да предизвика и промяна в политиката на финансиращите институции. При промяна на ценовите прогнози финансовите институции ще трябва да започнат преразглеждане на проектите.

Вероятно в бъдеще финансовите институции и разработчиците ще трябва да разширят кръгозора си и да осъзнаят това, което експертите отдавна твърдят – енергийният преход няма как да се случи без базова енергия.