Близо 3 милиона са „енергийно бедните“ българи
Снимка: Авторът.
България настоява за справедлив преход към нисковъглеродна енергетика
Високите цени на европейските електроенергийни пазари през 2022 година поставиха на изпитание икономиките на всички страни от Общността. Държавите предприеха специфични мерки за смекчаване на последиците от ръста на енергийните цени.
В България също беше задействан защитен план, като за бизнеса енергийните помощи бяха неколкократно продължавани, докато за битовите потребители специални мерки не се наложиха.
Настоящата ситуация на регулирания пазар на електроенергията, където цените се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране, би могла съществено да се промени след осъществяване на планираните реформи. Те предвиждат до края на 2025 г. да се направи плавен преход към пълна либерализация на пазара на електроенергия. Изчисленията на експерти сочат, че цените на свободния пазар ще бъдат непосилни за повечето домакинства.
С цел защита на битовите потребители 48-то Народно събрание прие отлагане с 3 години на пълната либерализация на електроенергийния пазар. В този срок спешно трябва да бъдат дефинирани понятието и критериите за „енергийна бедност“ и да се приеме механизъм за защита на уязвимите групи потребители.
Уважаема госпожо Пенева, до какъв етап достигна у нас процесът по формулиране на критериите за енергийна бедност?
В момента има разработен Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика в чл. 38д в раздел „Мерки за защита на крайните клиенти“, както и „Наредба за критериите, условията и реда на определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. Двата документа са разработени от работна група, съставена по заповед на бившия служебен министър-председател Гълъб Донев, с участници от няколко министерства – на енергетиката, на труда и социалната политика, на регионалното развитие, на електронното управление, и на финансите, а така също и Комисията за енергийно и водно регулиране, Националната агенция за приходите, Националното сдружение на общините в Република България, Националният статистически институт и Българската академия на науките.
Според дефиницията в тези документи, „домакинство в положение на енергийна бедност“ е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година до официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди.
Критериите, определени в Наредбата, за определяне на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия включат лица над 65 години, живеещи сами или с други лица в тази възрастова група, с разполагаем доход под официално обявената линия на бедност. В обхвата ѝ попадат лица с установени 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, с разполагаем доход под официално обявената линия на бедност и нуждаещи се от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия. Включени са и лица, които получават месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон.
Въпреки подробно разработената нормативна уредба, в законите и наредбата към тях, все още не е определен компетентен орган, който да се ангажира с администрирането на процеса по определянето на статут на домакинства, които са в положение на енергийна бедност и са със на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. За улесняване на този процес е предвидена информационна система, която да събира данни за разполагаемия доход на домакинствата, вида на сградите, които обитават, и тяхната енергийна ефективност, и по автоматичен път да определя техния статут, след въведена информация за цените на електроенергията за съответния период.
Какво налага въвеждането на ново понятие и как то ще помогне за преодоляване на проблема с енергийната бедност?
Приемането на официална дефиниция за енергийна бедност ще помогне въвеждането на ефективни механизми за съ-финансиране на дългосрочни мерки за намаляване на количеството потребена енергия от домакинствата, чрез инвестиции за повишаване на енергийната ефективност на обитаваните сгради и за ползване на източници на възобновяема енергия. В момента програмата за саниране на жилищата по Плана за възстановяване и устойчивост, както и предходните национални програми за жилищно обновяване, предлагат 100% грантово финансиране, което достига само до ограничен брой сгради. Всяка една програма обслужва приблизително 1000 сгради. С прилагането на дефиницията за енергийна бедност, този интензитет на помощта ще бъде само за енергийно бедни домакинства, докато останалите домакинства ще трябва да инвестират и собствен капитал за част от целия разход (2 или повече процента, в зависимост от дизайна на програмите), и по този начин един и същи финансов ресурс ще може да обхване повече сгради, примерно 1200, вместо 1000, при едни и същи други условия.
Предвид наличните средства за грантово финансиране и високият процент на жилища в енергиен клас E, F, G (над 92% от целия обитаем сграден фонд, според данни на МРРБ), се оказва, че недостигът за инвестиции в сградния сектор до 2030 г. е приблизително 80% (по изчисления на Световната банка).
Това означава, че без механизъм за енергийна бедност ние продължаваме да финансираме домакинствата без оглед на техните доходи и възможности за съ-финансиране, продължаваме неефективно да подпомагаме и средно доходните и високодоходни домакинства, за сметка на енергийно бедните домакинства. Европейската комисия и държавите-членки на ЕС, нетни донори на редица фондове, сред които и на бъдещия Социален климатичен фонд, не са съгласни с този начин на разпределяне на средства. В бъдещите фондове България няма да бъде допусната до финансиране, ако то не се прави с оглед на доходите на гражданите.
Тъй като тази дефиниция се разработва от доста време, кои са основните пречки пред формулирането и въвеждането ѝ в България?
По начало най-големият проблем е администрирането на този огромен брой енергийно бедни домакинства, които са близо половината в България. Имаше редица обсъждания на всички възможни варианти как да се минимизира този проблем, дали през структурите на Агенцията за социално подпомагане, или през общините. Последното решение на служителите в министерствата е това да се случва най-добре само в програмите, които имат финансиране за мерки за тази група, тъй като те имат местен характер, местен обхват и насоченост, и ограничен ресурс. Ползването на една обща информационна система от всички потенциални администратори на програми, се оказа добре прието решение на този проблем. Въпреки това, невъзможността дефиницията да бъде въведена все още е свързана с няколко пречки от друг характер.
Първата пречка е определянето на компетентен орган, който да администрира информационната система за статута на домакинствата, и да разработва стратегическата визия и политиките и инструментите за намаляване на енергийната бедност в България.
Втората пречка е липсата на яснота относно източниците на финансиране за мерките за защита и подкрепа и на двете групи – енергийно бедни домакинства и уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. България няма специален постоянен фонд за енергийна ефективност на домакинствата, който да задели компонент конкретно за енергийно бедните. Сега действащият Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ няма такава възможност. Досега правителствата са разчитали единствено на програми с ограничен ресурс, които приключват след изчерпването на ресурса, без продължителност и устойчивост на политиката.
Предстои създаване на Декарбонизиационен фонд през 2024 г., но няма яснота доколко този фонд ще има тези два компонента. Същевременно, има дългосрочна практика, националният бюджет да не позволява разширяването на групата бенефициенти на целеви помощи за отопление, и да има ограничен ръст основно в размера на краткосрочната помощ. Няма разработени варианти за частичното превръщане на краткосрочната помощ в дългосрочни мерки. Това се налага и от стремежа за постигане на бюджетен дефицит под 3%, свързан с кандидатурата на страната ни в еврозоната.
Не са разработени и въведени и всички останали възможности за финансиране на мерки за енергийно бедните – схемата за задължения на доставчици за енергия със специални стимули за подкрепа конкретно на тези домакинства, стимули за създаване и участие на нискодоходни домакинства в енергийни общности, безлихвени и нисколихвени кредити, и т.н.
Кога очаквате официално да бъде приета дефиницията за енергийна бедност в България?
Дефиницията за енергийна бедност трябва първо да бъде публикувана за едномесечно обществено обсъждане, след което да се обработят предложенията и коментарите по нея. За да бъде публикувана е необходимо новото правителство да определи компетентен орган за администриране на бъдещите дейности.
Едва след като е преминало успешно общественото обсъждане и са направени съответните изменения, дефиницията трябва да се входира за обсъждане и приемане в Народното събрание.
Очаквам най-рано това да се случи в края на септември тази година. Но предвид обстоятелството, че вече има сформиран редовен кабинет и при решимост от страна на премиера академик Николай Денков, общественото обсъждане би могло да се случи още през юли месец и дефиницията да бъде гласувана от Народното събрание по-рано.
Има ли вече разработен механизъм, по който да бъдат прилагани критериите за енергийната бедност в България?
За съжаление няма такъв механизъм. Освен приемане на официалната дефиниция, е необходимо да се създаде информационна система, която освен да събира, обработва данни и предоставя информация за статут на домакинствата, да може и да събира информация за финансираните мерки, и да служи и за бъдещо целеполагане на мерките и по-ефективно планиране.
Необходимо е също така да се разработи карта на енергийната бедност, която да се синхронизира с бъдещите планове за саниране, за декарбонизация на отоплението и със Социалния климатичен план. Това трябва да е основата за разпределяне на финансиране от бъдещи фондове и инструменти.
Предоставянето на административна и техническа подкрепа на енергийно бедните домакинства трябва да бъде предвидено във всяка една бъдеща програма, предвид че няма да се създава специална администрация за тези цели.
Според Вашите проучвания каква част от българското население ще попадне в обхвата на понятието „енергийно бедни“?
Близо 2,83 милиона души са били с доход под 722 лв. през 2021г., което е приблизителната оценка за броя на лицата със средномесечен разполагаем доход след разход за енергия на средностатистическо домакинство в България.
Това е приблизително 40% от населението при цени на енергия в периода до 1 юли 2022 г. Дефиницията за енергийна бедност в предложения вид съдържа компонент за количество енергия и цена енергия, което означава, че с покачването на цените на енергийните ресурси, ще расте и доходният критерий, а оттам и процентът на енергийно бедните домакинства в страната.
Според изчисления на БАН от 2021 г., всеки ръст в цените на енергията с 10% увеличава обхвата на населението в енергийна бедност с до 1%, или допълнителни до 40 хил. души. При двойно увеличение на цените това означава ръст в обхвата на енергийно бедните с 10%. Можем да предположим, че ако през 2021 г. потенциалният дял на енергийно бедните е бил 40%, то през 2022 г. този процент се е качил до поне 45%, поради факта, че много домакинства се отопляват с твърдо гориво, при което имаше двоен скок в цените в рамките на една година.
Каква е корелацията между понятията енергийната бедност и енергийната ефективност?
Принципно енергийно бедните домакинства имат по-ниска енергийна ефективност, защото нямат възможност да инвестират в мерки за повишаването й. Те трудно могат да заплатят текущия разход за енергия и още по-трудно да инвестират в нискоразходни мерки като дори подмяна на отоплителната система или електрическо оборудване, а какво остава за високо разходните дългосрочни мерки за дълбоко обновяване.
Ниската енергийна ефективност е както следствие от енергийната бедност, така и причина за нея, тъй като обуславя нужда от по-големи количества енергия за постигане на един и същ комфорт, при равни други обстоятелства. Затова и спестяванията на енергия, както и намалените емисии от мерки, направени при енергийно бедни домакинства, са по-големи.
Кои са доказалите се във времето средства и начини за намаляване броя на домакинствата, които попадат в обхвата на понятието „енергийно бедни“?
За страни с високи нива на енергийна бедност като Испания и Португалия, това е създаването на Стратегия за намаляване на енергийната бедност. И двете страни имат такива стратегии от 2021 г. и 2019 г., съответно, които координират мерките, всяка от които има за отговорници различни ресорни министерства. Мерките в техните стратегии са разработени в четири основни оси – енергийна ефективност на сградите, достъпност на енергийните услуги (и чрез инсталиране на ВЕИ системи и участие в енергийни общности), намаляване на тежестта на потреблението чрез ценова подкрепа и инструменти, и засилване на информацията за добри практики, програми и схеми.
Целият процес е съпътстван от добре изработени оценки на социално въздействие на политиките за енергетика и климат, количествена оценка на енергийните потребности и ежегоден мониторинг на постигнатите резултати.
Необходимо е ясно и адекватно целеполагане, включване на дългосрочни високоразходни мерки за обновяване на сградите, но също така и нискоразходни мерки като частично саниране, подмяна на дограма, закупуване на изолационни материали, подмяна на електроуреди и отоплителни системи, инсталиране на ВЕИ системи.
Важно е да има ясно разпределение на мерките за многофамилни сгради и за индивидуални къщи, да има яснота относно мерките за социални жилища, за райони с висока концентрация на енергийно бедни, и за райони в отдалечени населени места.
Какъв е европейският опит за справяне с този проблем?
Освен посочените стратегии за намаляване на енергийната бедност, много добър опит има всяка една друга страна с дейността на различни по име фондове или постоянни програми за енергийна ефективност на домакинствата.
Примери има много, така например в Словения има Екофонд, във Франция решението е Програмата „Живей по-добре“, в Полша е обособен специален компонент в Термомодернизационния фонд, а в Чехия в Модернизационния фонд. В Австрия съществуват схеми за задължения за енергийна ефективност с повишен коефициент от спестяванията от енергийно бедни домакинства в размер на 1.5, а в Ирландия е заложена специална цел на доставчиците за достигане на определен процент спестявания от енергийно бедните домакинства. В съседна Румъния работят по Програма за саниране на енергийно бедни домакинства. Подпомагането под формата на ваучери за енергия с възможност за увеличена стойност при използването на ваучера при инвестиране в дългосрочни мерки съществува във Франция и Австрия. Гърция е заложила на Специална сметка за справедливия преход на домакинствата в райони, произвеждащи лигнитни въглища, чрез инсталиране на фотоволтаици и създаване на енергийни общности.
Освен създаването на специални фондове и цяла палитра от финансови инструменти в подкрепа на енергийно бедните домакинства, другите страни засилват и административния капацитет за обслужване на тази група граждани. Всички гишета за обслужване на едно гише в Хърватия, например, предвиждат да имат и дейност, свързана с енергийно бедните домакинства. Австрия планира да засили капацитета на своята мрежа административни услуги за енергийна ефективност, като въведе допълващи инструменти за подкрепа. Франция също включи допълнителни пакети на услуги за местна интервенция за енергия в последния си план за енергетика и климат.
Разработват се и са налични различни схеми за замяна на нафтови котли и газови бойлери, за въвеждане на термопомпи. Правят се специални компоненти на жилищно подпомагане за възрастни хора, развиват се и редица мерки за краткосрочно подпомагане за сметките, освен за дългосрочни мерки. Сред краткосрочните мерки се въвеждат и разсрочване на плащанията за уязвими клиенти на енергия (обикновено електроенергия и газ) – вече и в Румъния, фиксирана тарифа на електроенергия за определено количество (Полша) и социални тарифи на електроенергия и газ в Испания, Португалия, и т.н.
Как борбата с енергийната бедност ще подпомогне постигането на целите за декарбонизация?
И в момента тече процес на инсталиране на соларни панели и колектори от домакинствата, които имат възможност за такава инвестиция. Този процес е бавен и труден. В него участват хора с добри финансови възможности, които все пак са ограничен брой в България, и представляват малък дял от населението. Ако финансовите ресурси за инвестиции във ВЕИ системи се насочват само за енергийно бедни домакинства, които нямат възможност самостоятелно да инвестират, това би създало изцяло нов пазар за тези услуги.
Нова ниша. Един нов сегмент, който в момента е изключен и няма достъп до финансиране, поради изискването за първоначално закупуване и инсталиране по последната схема на Министерство на енергетиката. По този начин целенасочената борба с енергийната бедност ще ускори и улесни постигането на целите за декарбонизация.
__________________________________________________________________________________________
Д-р Теодора Пенева е икономист, главен асистент в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките с близо 20 години изследователски опит в научните и корпоративните изследвания. През 2010 г. започва работа в енергийния сектор в България и работи по проекти с бизнес, общински и битови потребители. Тя е също така експерт в Обсерваторията за енергийна бедност на ЕС, заместник-председател на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка към Министерския съвет, и експерт към неправителствени и синдикални организации в областта на енергийната бедност у нас. Участва активно в междуведомствени работни групи за разработката на нормативната уредба, свързана с дефинирането и администрирането на енергийната бедност у нас.