Асен Василев: Параметрите на проекта за държавния бюджет са направени по макрорамката на служебния кабинет

Параметрите на проекта за държавния бюджет за тази година са направени по макрорамката на служебния кабинет, с цел да влезе бързо в Народното събрание. Това каза пред журналисти министърът на финансите Асен Василев, след като снощи Министерството на финансите (МФ) представи проекта на бюджет за 2023 година: на интерент стпанизата на МФ са публикувани законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 г., която представлява мотивите към законопроекта.

Той обясни, че бюджетът е направен така, че да има най-малко сътресения за гражданите и за бизнеса, като е разчетен с дефицит при начислена основа от 3 процента и на касова основа - 2,5 на сто. Разликата е от парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които се очакват от Брюксел, обясни Василев, цитиран в съобщение на Министерство на финансите до медиите.

Предвиждаме ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1,8 на сто за тази година, а за следващите години ръстът да се вдига на малко над 3 процента. Инфлацията тази година ще е 8,7 на сто и след това ще падне между 3 и 4 процента. Запазена е текущата рамка на данъчните ставки, единствено намалената ставка за природен газ се вдига на 20 процента, защото цените се успокоиха, добави финансовият министър.

В началото на представянето на бюджета министър Василев направи кратък коментар на бюджетната ситуация през 2023 г., като подчерта, че не е нормално държавата да приема бюджет в средата на годината – това прави приемането на бюджета, от една страна, по-лесно, защото се вижда какво се е случвало пред първите 6 месеца, но създава непредвидимост при фирмите и гражданите. „Една от основните цели на този бюджет е тази непредвидимост да бъде минимална и максимално да се доближим до очакванията на бизнеса и гражданите, като продължим политики, които са съществували или се очаква да продължат да съществуват“, каза още Василев.

Въпреки прецизирането на капиталовите разходи, в бюджета са заложени над 8 млрд. лв. капиталови инвестиции – това са проекти с направени обществени поръчки или такива със започнати дейности. Финансовият министър смята, че това е един оптимистичен поглед към капиталовата програма на държавата и изрази надежда, че тя ще се реализира, като отбеляза, че няма нефинансирани инвестиции или отпаднали проекти. Министърът каза още, че от години наред не се изпълнява капиталовата програма, заложена в бюджета, като това за него е в дългосрочен план е пагубно за държавата, защото необходимите инвестиции не се реализират. „Както миналата година, така и сега, всички капиталови инвестиции са подсигурени с финансиране. Силно се надяваме всички те най-накрая да започнат да се случват, защото това е пътят на България към по-високи доходи и към по-добра инфраструктура, и по-богата държава.“ – уточни Василев.

В сравнение с проектобюджета на служебния кабинет, приходната част е значително завишена, като това се дължи на два факта – направена е по-точна оценка какви ще бъдат приходите и ще има възстановяване на част от намалената събираемост на приходите, уточни Асен Василев. По отношение на приходите той изрази неразбиране от прогнозата на Агенция „Митници“, че в сравнение с миналата година, тази година 1,5 млрд. лв. няма да се съберат, като каза, че първото полугодие е вече изпуснато и каквото е минало през митниците е минало. „Като запазваме намалените данъчни ставки, имаме значително затягане на контрола от приходните администрации“, коментира министър Василев, като уточни, че тези мерки са обсъдени със заинтересованите страни от бизнеса.

Дългосрочните политики, отразени в проектобюджета, са свързани с това, минималната работна заплата да стане 50% от средната работна заплата, като това е финансово обезпечено в тригодишната бюджетна прогноза. Министърът изрази очакванията си, че до започването на подготовката за проектобюджета за 2024 г., ще има по-пълни разчети по политиките на правителството, с цел финансовото им обезпечение.

„Трите процента дефицит не са самоцел, защото видяхме, че и най-тежките кризи – ковид кризата, войната в Украйна, енергийната криза, политическата ни криза – не успяха да попречат на българските фирми да изработят БВП и да внесат данъци, така че да успеем да запазим 3% дефицит – 2021 г. завършихме с дефицит 3%, 2022 г. – с 2,9%, а тази година прогнозата също е за 3%“, каза още министърът на финансите. Неговият извод е, че може да се води отговорна политика, както и социална политика, без това да нарушава финансите на страната. Тя е възможна, защото получаваме изключително много средства от ЕС, които обезпечават капиталовите инвестиции – помощта от Европа за наваксване на българската икономика ни помага това да не се случва за сметка на социалната политика.    

За линията на бедност финансовият министър уточни, че тази година е 504 лв., като с увеличението на пенсиите от 1 юли 2023 г. минималната пенсия ще достигне 512-513 лв. – това означава, че ще имаме минимална пенсия, която ще е над линията на бедност. „Това не означава, че тези хора ще станат богати, а поне няма да бюджетираме в държавата да имаме милиони хора, които се под линията на бедност и това е едно от големите достойнства на този бюджет“ – уточни министър Василев.

На въпрос дали проектобюджетът отговаря на изискванията за членството ни еврозоната, министър Василев отговори, че в момента отговаряме на два от трите критерия - за дефицита и дълга, а за критерия, свързан с инфлацията – започваме да се доближаваме, но при инфлацията, както беше и при Хърватска, е въпрос на това кои държави ще бъдат извадени като изключения, и спрямо кои държави ще се види дали нашата страна отговаря на инфлационния критерий.

Във връзка с политиката за увеличаване на средствата за обезщетенията на втората година на майчинството от 710 на 780 лева, които са заложени в проектобюджета със задна дата – от 1 януари 2023 г., министър Василев коментира, че от гледна точка на Министерството на финансите средствата са бюджетирани и осигурени, а самият механизъм за получаването им е в ресора на МТСП.

Напълно е осигурено увеличението на пенсиите с 12 процента от 1 юли. Има пари учителските заплати да са 125 процента от средната работна заплата. Увеличават се парите и за други социални разходи, като повишаването на размера на минималната работна заплата от 710 на 780 лева, както и за разходите, свързани с линията на бедност, която става 504 лева месечно.

Осигурени са увеличения на парите за медицинските сестри и лекарите. Дават се пари за превенция и медико-диагностични дейности, за да няма ограничения в медицинските направления.

В областта на отбраната са заложени разходи от 1,88 процента от БВП за 2023 г. и от 2 на сто от БВП за догодина.

Съотношението дълг към БВП през 2021 година беше 22 процента, 21,8 на сто през 2022 година и в края на 2023 година отново ще е 22 процента, тоест големи промени не се очакват, каза министърът.

В бюджета има намаление на разходите за издръжка, спрямо този на служебния кабинет. Имаше високи разходи, свързани с цената на енергията, която обаче падна, посочи финансовият министър.

На лидерската среща вчера бюджетът не беше обсъждан – говорехме за работата на парламента, каза Асен Василев.

В проектобюджета е предвиден корпоративен данък за големите мултинационални компании до 15 процента. Това са малко компании, предимно ритейлъри и работещи в сферата на финансите. Допълнителните 5 процента корпоративен данък ще донесат приходи от около 250 милиона лева, допълни министърът.