БСК и химическата промишленост подготвят законови промени за по-доброто управление на пластмасовите отпадъци

Прилагането на законодателството за отпадъците от пластмасови продукти за еднократна употреба бе тема на срещи с бизнеса в Ст. Загора и В. Търново

Климат / Климат / Екология
3E news
699
article picture alt description

Източник: Българска стопанска камара.

Срещи по проблемите на пластмасовите продукти за еднократна употреба проведе  Българската стопанска камара в Стара Загора и Велико Търново, на 22 и 23 юни т.г., в рамките на проект „Оценка на ефективността и ефикасността на прилагането на законодателството за управление на отпадъци от определени пластмасови продукти за еднократна употреба (ППЕУ) и предложения за подобряване“, изпълняван в партньорство с Българската камара на химическата промишленост (БКХП) и финансиран от ОП „Добро управление“.

По време на срещите бяха представени резултатите до момента от проучване сред фирми в България, чрез което се анализират характеристиките на икономическата дейност на засегнатите лица, използваните видове опаковки от различни типове пластмаси, както и участието им в организации по оползотворяване с оглед изпълнението на задълженията по прилагане на разширената отговорност на производителите (РОП), съгласно Закона за управление на отпадъците и рамковата Директива на ЕС. Бяха обсъдени и проблемите при прилагането на изискванията на Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (ННВОППВОС), както и предложения за промяна на нормативната уредба в посока на подобряването ѝ, за практическото изпълнение на законодателните изисквания и контрол.

Експертите на БСК запознаха участниците в срещите с публикувания наскоро проект на европейски Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки.

Илияна Павлова – директор "Околна среда" в БСК, запозна участниците в срещите с резултатите от проучването, в което са обхванати предприятия, които произвеждат пластмасови опаковки, както и такива, които произвеждат или продават опаковани стоки, общини, неправителствени организации и предприятия за разделно събиране и за оползотворяване на отпадъци.

Проучването показва, че най-често използваният продукт, подлежащ на ограничения, са пластмасовите чаши за напитки (при около 30% от отговорилите), следвани от съдовете за храна, предназначена за незабавна консумация или консумация от съда (20%). Прилаганите мерки за намаляване на ППЕУ са насочени към осигуряване на място за събиране (8%) и друго (25%). Не са ползвани възможностите за замяна или използване на съдове на клиента. Опаковките за многократна употреба създават предизвикателства в това отношение, тъй като контейнерите, които клиентите носят, може да не отговарят на същите стандарти като изискванията на компаниите. Едва 3% от отговорилите предоставят използваните ППЕУ срещу заплащане. Считано от 1 януари 2023 г., потребителите следва да заплащат цена за тези продукти, определена от Наредбата, която се увеличава постепенно до 2027 г.

По отношение на т.нар. Разширена отговорност на производителите (РОП), повече от половината от засегнатите лица, участвали в проучването, прилагат изискванията. От 10 до 20% от анкетираните са задължени да прилагат част или всички изисквания на РОП.  30% от тях информират потребителите за алтернативи за многократно използване, системи за повторно използване и варианти за управление на отпадъците от ППЕУ, 40% информират потребителите за най-добрите практики за добро управление на отпадъците а 35% информират потребителите си за въздействието на замърсяването и на други неправилни начини за въздействието им върху околната среда.

Определени ППЕУ, пуснати на пазара, трябва да носят видима, ясно четлива и незаличима маркировка, поставена на тяхната опаковка или на самия продукт. Такива продукти са: санитарни изделия, мокри кърпички, тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия, както и чаши за напитки. В анкетата над 20% от участниците са засегнати от тези изисквания, като например, вносителите на тютюневи изделия вече прилагат изискванията за маркировка, докато за останалите изделия все още не са постигнати тези изисквания. Около 40% от участниците са посочили вариантите за управление на отпадъците във връзка с йерархията на отпадъците. Между 20 и 30% използват информационни табели, за да информират крайния потребител относно единичната цена на посочените пластмасови продукти, за вредното въздействие на ППЕУ, алтернативите и необходимостта от трайно намаляване на използването им.

Партньорите по проекта (БСК и БСХП) активно проучиха и европейската практика по отношение на ППЕУ и съставиха специален доклад, който обхваща прилагането на Директивата за ППЕУ в страните-членки на ЕС, приетите национални законодателни актове, пазарните ограничения (забрани) в Европа за конкретни продукти и опаковки за еднократна употреба, опциите за повторна употреба и безплатни опаковки, националните планове и стратегии за намаляване на потреблението, етикетиране, разширена отговорност на производителя, поглед върху ЕПР за тютюневите изделия и, не на последно място - ситуацията в България с препоръки за подобрение. Докладът скоро ще бъде достъпен в страниците на партньорите, както и в сайта на проекта https://plasticlaw.bia-bg.com/ и facebook https://www.facebook.com/plasticlaw.

БСК и БКХП ще инициират срещи с представители на МОСВ и Министерството на икономиката, на които да бъдат обсъдени предложения за нормативни промени и по-ефективно прилагане на Наредбата.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Климат / Екология:

Предишна
Следваща