България спешно трябва да адаптира законодателството си, за да се развива пазарът на биогорива и алтернативни енергоизточници

Заключения и коментари на модератора Славчо Нейков

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2253
article picture alt description

Източник: Георги Велев / 3eNews.

Славчо Нейков, енергиен експерт и модератор на събитието

 

България трябва спешно да започне работа за ускорено адаптиране на законовата и регулаторната рамка по отношение на биогоривата и нисковъглеродните горива. Това е основното заключение от провелата се на 6 юни кръгла маса на тема на тема „Европейската и националната перспектива пред възобновяемите  и нисковъглеродни горива“. Част от промяната в това отношение е и активна публична комуникация на предприеманите действия и резултатите от тях, както и съответна информационна и образователна кампания.

Събитието бе организирано от специалистът по енергийни политики Славчо Нейков със съдействието на 3eNews.

Общият брой на участниците надхвърли 65, в т.ч. представители на: държавни институции, на бизнес асоциации и търговски дружества, национални университети, неправителствени организации, както и много експерти.  В събитието взе участие и министърът на енергетиката г-н Росен Христов, който направи изказване и отговори на поставени от аудиторията въпроси.

Основните изводи от провелата се кръгла маса можете да ги видите тук.

1. Относно предмета и обхвата на обсъжданията

Основният акцент по време на Кръглата маса беше декарбонизацията на икономиката през призмата на специфичната тема за възобновяемите и нисковъглеродните горива. Тази тема беше обсъждана в контекста на европейската политика в това отношение и нейните национални измерения в България.

В посочения контекст бяха представени виждания относно развитието на стратегическата и нормативна рамка по темата както на европейско, така и на национално ниво.

Особено внимание беше отделено и на въпросите, свързани с ролята на научните изследвания по отношение развитието на възобновяемите и нисковъглеродни горива, както и респ. тяхното адекватно финансиране и развитие.

I. Обобщение на дискусиите.

2. За стратегическата рамка в европейски план

На европейско ниво голямата цел за въглеродно неутрален ЕС претърпя оперативни корекции на фона на енергийната криза през 2022 г. – това се отнася напр. не само до ролята на въглищата и ядрената енергетика, но и до принципния въпрос до каква степен свободната конкуренция на технологично неутрални решения ще има решаваща роля за постигането на тази голяма цел.

Един специфичен аспект в това отношение е свързан с обективния анализ до каква степен широко прокламираната електрификация на транспорта е решението за постигане на целяната въглеродна неутралност в това направление. Реално, има паралелни анализи, които сочат, че целта може да бъде постигната и на база нисковъглеродни течни горива, при това много по-бързо и на по-ниска цена.

Въвежда се Механизъм на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите , свързан с намаляване и отмяна на безплатни квоти на емисии от СО2, въведени с цел задържане на бизнеса с рамките на ЕС. Паралелно обаче цената на емисиите нарасна 3 пъти за последните 3 години и вероятно ще продължава да расте – това, свързано с премахването на безплатните квоти, реално ще повлияе пряко върху европейската и  националната икономики. Ето защо много страни вече работят активно за това как да подпомогнат индустриите си (напр. чрез развитие на зелен водород, CARBON CAPTURE STORAGE and CARBON CAPTURE UTILIZATION, специфична преработка на пластмасови отпадъци и биологични суровини, от които се получават въглеводородни фракции; батерии и др.).

Европейската рамка обаче като цяло се характеризира не само със задаване на общи параметри, но и с различна скорост на приложението им в отделните страни-членки. Ето защо националният подход е от особена важност.

В контекста на европейската рамка бяха представени данни за опита от други страни – членки на ЕС, които затвърдиха впечатлението както за съществуващите същностни различия между страните в контекста на натрупания опит, така и за особено важната роля на националните правителства за ефективна работа по темата.

3. За стратегическата рамка в национален план

На фона на изложеното в европейския аспект, в национален план съществуват редица принципни проблеми.

За съжаление, България няма стратегия по отношение както на това как да подходи при развитието на възобновяемите и нисковъглеродните горива, така и как да защити индустрията си на фона на посочените по-горе тенденции и промени в европейски контекст, свързани с налагане на нисковъглеродни цели. Основната причина в това направление е фактът, че при обсъждане на българския енергиен сектор темата за горивата по принцип продължава да стои извън цялостния контекст – на практика, продължава да доминира разбирането, че основните проблеми в българския енергиен сектор са такива, свързани основно с въглищата и ядрената енергетика. Поради тази причина въпросите, свързани с горивата въобще, по-скоро се преекспонират в политически, отколкото в експертен контекст. Това от своя страна води до подценяване на стратегическите въпроси, свързани с възобновяемите и нисковъглеродните горива, респ. до неадекватно финансиране и сериозни празнини в правната рамка, което води до отказ от инвестиции от страна на бизнеса. Допълнително, липсата на цялостна енергийна стратегия и съответно на ясна визия за енергийния микс продължава да се явява препятствие пред обективно, точно и своевременно третиране на въпросите, свързани с възобновяемите и нисковъглеродните горива.

Дори и в областите, които имат отношение към темата, и за които са предприети някакви стратегически стъпки, се оказа, че е необходима ревизия – така напр., както беше отбелязано по време на събитието, подготвяната в продължение на няколко години и приета през октомври 2022 г. национална стратегия за кръгова икономика вече е остаряла .

Допълнително беше припомнено, че по принцип ситуацията в сектора на производството и търговията с нефтопродукти е изключително проблематична и несигурна, което пречи на развитието му; това от своя страна представлява сериозен проблем за енергийната сигурност на национално ниво. Реално, настойчивата европейска политика за нулеви емисии и в европейски, и в български контекст води до прекалено политизиране на обсъжданията, при което становищата на експертите нерядко се пренебрегват. Това се отнася и до принципния натиск за замяна на конвенционалните горива без посочване на алтернатива, която е обоснована от времева  и финансова гледна точка.

Допълнително, липсата на стратегическа визия влияе не само върху институционалните компетенции, но преди всичко върху развитието на правната рамка, а това прави инвестирането в нови технологии необосновано от гледна точка на бизнеса.

 За правната рамка

По време на обсъждането бяха припомнени основните европейски нормативни актове, както и нормативната база на национално ниво. В това отношение следва да се отчитат изискванията на Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. за насърчаване на използването на биогорива или други възобновяеми горива за транспорт (Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт)  . Беше припомнен и фактът, че срокът за транспониране на ВЕИ директивата от 2018 г. (Директива ЕС 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници) в българското законодателство беше 30 юни 2021 г.

Частични стъпки на ниво „закон“  са предприети с изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници , но законовите норми имат безусловна нужда от развитие и детайлизация с прилагане на добрите европейски практики правещи инвестициите в биогорива икономически обосновани за производителите.

 Такава актуализация на законодателството обаче трябва да е резултат на широко обществено обсъждане и отчитане преди всичко на експертните становища на пряко засегнатите лица, особено от бизнеса.

5. За ролята на горивата с минерален произход

Въпреки амбициозните цели за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. и пълна въглеродна неутралност към 2050 г., на европейско ниво се отчита фактът, че и към 2050 г. съществен дял от авиационните и корабните горива ще продължат да бъдат с минерален произход. На този фон възникват серия от въпроси в европейски план, вкл. и за източника на тези горива, ако европейската нефтопреработвателна индустрия бъде ликвидирана – допълнителни въпроси са тези за цените, за засилване на енергийната зависимост от доставчици извън ЕС и т.н. Не по-маловажен е въпросът такъв подход няма ли да доведе реално до увеличаване на емисиите, вкл. и с оглед транспортирането на горивата до ЕС.

Ето защо подходът към нефтопреработвателната индустрия изисква ясни отговори и на европейско, и на национално ниво преди да се пристъпи към ограничителни мерки. От такава гледна точка националните правителства, вкл. и българското, имат особено важна роля да инициират промени в нормативната и концептуална база на европейско ниво, която да отчитат националните специфики и да съответства на националните интереси.

Горните констатации се подсилват и от въвеждането от юни 2023 г. на т.нар. въглероден данък при вноса чрез Механизъм на ЕС  за корекция на въглеродните емисии на границите (Carbon Border Adjustment Mechanism (Регламент 2023/956), налаган спрямо стоки, внасяни от страни, които не прилагат европейските мерки за намаляване на емисиите. Основният въпрос в тази връзка е какъв ще е ефектът от подобен данък – дали това на практика няма да доведе до увеличаване на цените в резултат на намаляване на конкуренцията  и респ. как това ще се отрази на българската икономика.

В заключение следва да се посочи, че на национално ниво подходът към горивата с минерален произход не следва да бъде стихиен, а следва да е резултат на добре обмислена и формулирана национална политика в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

6. Необходимост от подпомагане производството на нисковъглеродните течни горива и използвани подходи.

Безспорно, декарбонизацията на транспортните горива следва да бъде извършена с отчитане и на социалните и икономическите фактори, свързани с такъв преход, с оглед преди всичко на социално-икономическата поносимост на прехода и конкурентността на българската икономика.

В тази връзка е важно да бъде обезпечена възможност за изготвяне на експертизи от страна на специалисти от научните среди, индустрията и бизнеса, които да разчитат и на адекватно финансиране в краткосрочен и средносрочен план. Експертното мнение е, че минералните горива ще останат основните транспортни горива за не малък период от време и би трябвало да се мисли как да бъде намален въглеродният им интензитет. Паралелно с това следва да се развива научната дейност с оглед търсене на други икономически изгодни и социално приемливи решения.

На тази база, компетентните държавни институции очаквано следва да се консултират с научните среди, индустрията  и бизнеса преди да пристъпват към управленски решения, вкл. и към нормативни промени, по темата.

II. РЕЗЮМЕ

Модераторът подчерта, че независимо от относителната отдалеченост на някои решения по темата за възобновяемите и нисковъглеродните горива, диалогът между държавните институции, индустрията, бизнеса и научните среди следва да бъде рязко засилен. Паралелно с това държавата следва да обезпечи и адекватно финансиране за интензивни научни изследвания по темата.

Чрез създаване на адекватен механизъм за регулярна комуникация следва да се търси не само формулирането на национална позиция, но и стъпки към дългосрочни технологични решения, както и развитие и усъвършенстване на законодателната рамка. При всички случаи обаче решенията и стъпките в съответните направления следва да имат преди всичко икономическа и експертна обосновка.

Предвид сроковете поставяни от в тази област е необходимо държавните институции, съвместно с бизнеса и експертната общност, спешно да започнат работа за ускорено адаптиране на законовата и регулаторната рамка по отношение на биогоривата и нисковъглеродните горива.

Част от промяната в това отношение е и активна публична комуникация на предприеманите действия и резултатите от тях, както и съответна информационна и образователна кампания.

Участниците се обединиха около становището, че е необходимо да се продължи с организирането и провеждането на подобни дискусионни формати по темата.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща