Кои големи градове в света ще преминат на „зелена“ енергия до 2050 година

На 3 май държавната власт на Ню Йорк прие закон, който изисква обществените доставчици на електроенергия да преминат към 100% възобновяема енергия до 2030 г. Това означава, че шест газови централи, които генерират около 20% от електроенергията на най-големия американски град, ще спрат работа.

От 20-и до 22 юни над 130 панелисти от 10 държави ще участват в конференцията Green Week, организирана от Dir.bg и 3E-News за трета поредна година.

Днес в света има няколко стотин малки градове, които се захранват изцяло от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), включително Аспен и Бърлингтън (САЩ), Квебек (Канада), повечето градове в Коста Рика, Норвегия, Исландия и други страни, където делът на възобновяемата енергия надхвърля 95% от общата произведена енергия. Най-големият град с чиста енергия е Сидни с над 5.3 милиона души. Властите на австралийския мегаполис успяха да постигнат впечатляващите почти 100% през 2020 г., въпреки факта, че страната произвежда огромно количество евтини въглища.

Ето и осемте много големи градове в света, които искат да са откажат от „мръсна“ енергия до 2050 година:

1. Мюнхен, Германия

Столицата на Бавария има за цел да завърши прехода към възобновяема енергия до 2025 г., като напълно премахне изкопаемите горива за производство на топлина. Властите в Мюнхен извършват мащабна работа от 2014 г., когато отделиха повече от 9 милиарда евро за изграждане на възобновяеми енергийни източници. Оттогава в региона са се появили около 60 слънчеви, вятърни и водноелектрически централи, а делът на чистата енергия в енергийния баланс на мегаполиса е достигнала 90%.

Градските власти, обаче, срещнаха трудности при покриването на останалите 10% от производството с ВЕИ. Факт е, че търсенето на енергия непрекъснато нараства поради развитието на пазара на електрически превозни средства, като в същото време земята за изграждане на нови електроцентрали реално приключи. Поради това Мюнхен трябва да инвестира в "зелени" мощности в чужбина, по-специално в скандинавските страни. Но и там възникват проблеми - например норвежците протестират срещу нови вятърни паркове, които безпокоят елените и нарушават традиционния начин на живот на саамите - коренно население на северната част на Скандинавския полуостров, известна още като Лапландия.

2. Сан-Франциско, САЩ

След спечелването на изборите за пръв път през 2008 годна за кмет на Сан Франциско и след това през 2019 година за губернатор на Калифорния Гавин Нюсъм си е поставил за цел да приведе Сан Франциско към възобновяеми източници до 2030 г. За тази цел е планирано разработването на нови проекти в областта на слънчевата, вятърната, геотермалната и водната енергия.

Администрацията на Сан Франциско е разработила няколко програми, насочени към намаляване на зависимостта на бизнеса от конвенционалните горива. Например CleanPowerSF позволява на бизнеса бързо да премине към зелена енергия, като не ползва мрежата в града, която включва електричество от източници на газ (14%) и други невъзобновяеми източници (4%). В момента по-голямата част от производството на електроенергия е от ВЕИ (64%) и атомни електроцентрали (18%).

Всички обществени сгради в Сан Франциско преминаха изцяло към закупуване на зелена енергия през 2019 г.

3. Окланд, Новая Зеландия

През пролетта на 2022 г. новозеландските власти обявиха намерението си да прехвърлят не само столицата си Окланд, но и останалата част от страната към ВЕИ. Предвижда се енергийният преход да приключи до 2030 г. Днес делът на "чистите" източници в енергийния баланс на островната държава достига 76%. Други 16% идват от производството на газ, докато въглищата генерират около 5% от електроенергията и топлината. Останалите 3% идват от различни екологични източници като биогорива.

За да постигне целта, министър-председателят на Нова Зеландия Джасинда Ардърн обяви старта на няколко големи правителствени проекта на обща стойност над 100 милиона долара, включително създаването на Ara Ake Corporation за разработване на екологични технологии и изграждането на мрежа за зареждане с водород.

4. Атланта, САЩ

Властта в града представи план за пълен преход към възобновяема енергия до 2035 г. преди четири години. По това време делът на "чистите" източници в енергийния баланс на Атланта беше само 6%, докато въглищата и природният газ представляваха повече от 62%, ядрената енергия - 27%, останалите 5% бяха генерирани от водноелектрически централи . Според градската управа, развитието на възобновяемата енергия е възпрепятствано от законодателни ограничения, ниска обществена информираност за ползите от „зелената“ енергия, както и липсата на финансиране.

Беше свикан съвет от експерти за реформиране на енергийната индустрия в Атланта. Той наблюдава напредъка на мащабна програма - властите премахват съществуващите бариери пред изграждането на нови съоръжения за възобновяема енергия, издават "зелени" облигации, за да подкрепят енергийните компании и масово намаляват данъците за тях.

5. Ванкувър, Канада

Амбициозният план на града за преминаване към възобновяема енергия включва пълно премахване на изкопаемите горива до 2050 г. За да постигнат това, държавните служители ще трябва да направят тектонични промени в производството - днес газът и петролните продукти представляват 69% от цялата енергия. Останалата част идва от водноелектрическа енергия (27%) и биогорива (3%), като вятърът и слънчевата енергия представляват по-малко от 1%.

За да постигне целта, Ванкувър планира да увеличи гъстотата на жилищата и да създаде нови мрежи, захранвани от топлинна енергия чрез канализационни тръби, както и чрез индустриални процеси. Сега частните къщи съставляват около 80% от цялото градско жилищно застрояване, а властите очакват до 2050 г. техният дял да намалее до 10-15%, задължавайки собствениците на останалите сгради самостоятелно да ги прехвърлят към слънчева и вятърна електроенергия в допълнение към енергията от общинската мрежа.

6. Стокхолм, Швеция

Шведската столица изпреварва собствените си програми в областта на устойчивото развитие. Първоначално градът планираше постепенно да спре изкопаемите горива до средата на 21 век, но след това премести тази цел за 2040 г. Към момента на стартиране на зелената трансформация през 2014 г. конвенционалните източници представляват около 30% от цялото генерирано електричество. Основата на "мръсното" поколение бяха котлите на въглища и газ, както и инсталациите за изгаряне на отпадъци. До 2018 г. техният дял е спаднал до 25%, докато възобновяемата енергия представлява 54% от общото производство на енергия, други 9% са осигурени от ядрените централи, а останалите 12% са генерирани чрез използване на топлина от промишлени и други енергоемки процеси .

Планът за зелен преход на Стокхолм включва преобразуване на остарелите котли в града към биогориво, постепенно премахване на автомобилите с двигатели с вътрешно горене, замяна на електроцентрали, работещи с въглища, с вятърна енергия, комбинирана със съхранение на енергия, и преминаване от изгаряне към рециклиране, за да се компенсира загубата на енергия чрез модернизиране на електрическите мрежи и повишаване на енергийния клас на сградите.

7. Франкфурт, Германия

Властите на германската финансова столица решиха да започват пренасочването на града към използване на възобновяема енергия още през 2012 г., представяйки план. Според него, преходът трябва да приключи до средата на века. В същото време сега повече от половината от потреблението на енергия във Франкфурт е топлинна енергия, която е 88% генерирана от „мръсни“ източници: делът на газа е 70%, други 18% се осигуряват от други видове гориво, включително изгаряне на боклук. Останалите 12% идват от ВЕИ и изкопаеми горива.

По този начин основните задачи на Франкфурт бяха преоборудването на газовите котли и систематичното намаляване на потреблението на електроенергия - до 2050 г. се планира да бъде намалено наполовина от нивото през 2012 г. Очаква се около 50% от цялата необходима на града енергия да се генерира в неговите граници благодарение на слънчеви електроцентрали, а другата половина ще се произвежда в околните райони.

8. Йокохама, Япония

Най-големият пристанищен град в Страната на изгряващото слънце реши да премине към възобновяема енергия сравнително наскоро - съкратена стратегия за енергиен преход се появи едва през 2020 г. Властите на мегаполиса не разкриват подробности, като се съсредоточават върху факта, че тя трябва да бъде завършена до 2050 г., а производството на топлинна енергия и транспортният сектор ще бъдат преориентирани към водород и биогорива. Текущият дял на възобновяемите енергийни източници в енергийния баланс на Йокохама, както и приоритетните вектори за развитие на "зеленото" производство също не се разкриват. Известно е само, че повече от 90% от енергията се планира да бъде закупена от източници извън града, вкл. в морето.

В същото време в Япония енергията, генерирана от инсталации за изгаряне на отпадъци, все още се класифицира като възобновяема енергия. Така в края на 2020 г. властите на страната обявиха, че сградата на кметството на Йокохама е напълно прехвърлена на „чисти“ източници, докато в действителност се захранва от местния инсинератор.

Обзорът е публикуван първо на dir.bg.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.