Промишлеността на термопомпите вече пуска корени из Източна Европа

Започна глобална надпревара за производството на милионите термопомпи, необходими за декарбонизиране на отоплението, като азиатските и източноевропейските страни взеха преднина. Почти цялото отопление в Европа трябва да бъде щадящо климата до 2050 г., за да се постигне целта на ЕС за декарбонизация – и термопомпите все повече се разглеждат като основния начин за постигане на това. Това е записано в специалния доклад на Euractiv Heat pumps: Gearing up for the boom years.

„Доколкото мога да видя, термопомпите сега отбелязват голямо развитие“, каза Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (IEA), който представи специален доклад за бъдещето на термопомпите миналата година.

ЕС иска допълнителни 10 милиона единици термопомпи, които да бъдат инсталирани до 2027 г., за да се намали зависимостта на блока от вноса на руския газ. Индустрията процъфтява, като световните сили се борят за пазарен дял в един от ключовите бъдещи чисти пазари.

„Това е много важен момент за производството на термопомпи и за правителствата в Европа, Северна Америка, Азия и извън тях“, каза Бирол. За традиционния европейски отоплителен сектор, в който работят почти два милиона души по веригата на доставки, това десетилетие бележи значителна промяна в концепцията.

През 2021 г. във веригата за стойност на термопомпата са заети 117 000 души, като около 37% (44 000) работят в производството, е записано в скорошен доклад на Европейската комисия. Тази верига на стойността произвежда около 73% от текущите нужди на ЕС от термопомпи.

Европейските политици приветстват тази тенденция. В края на краищата, термопомпите са един от петте бъдещи пазара на чисти технологии – заедно със слънчева енергия, вятър, батерии и електролизери – където Европа има сравнително голям пазарен дял.

За термопомпите в момента „около 35% от производствения капацитет е разположен в Китай, 25% в Съединените щати и малко под 20% в Европейския съюз“, е записано в доклада на МАЕ.

Агенцията изчислява, че производственият капацитет на термопомпи в ЕС ще надхвърли 55 гигавата до 2030 г., което се равнява на годишното производство на 8 милиона термопомпи с капацитет от 7 киловата – това е средният размер на нужната мощност за четиричленно домакинство. С този темп на производство на практика ще се надвишават целите за внедряване на технологии.

Необходимите инвестиции – около 5 милиарда евро за увеличаване на производствения капацитет – вече са обявени. „Няма да разпознаете европейската отоплителна индустрия до 2025 г.“, каза Томас Новак, генерален секретар на Европейската асоциация за термопомпи ( European Heat Pump Association (EHPA).

Къде е долината на термопомпите в Европа

В Европа страните от ЕС от Централна и Източна Европа вече имат комфортна преднина в производството, благодарение на евтината и квалифицирана работна ръка.

Наблюдателите вече виждат очертаващата се долина на термопомпи, която се формира в региона между Полша, Чехия и Словакия. Тук големи производители като Daikin в Бърно и Лодз, Viessmann в Легница, Bosch в Dobromierz, Panasonic в Пилзен, Vaillant в Сеница и Stiebel в Попрад в момента изграждат огромни предприятия на зелено.

Най-големият победител досега е Полша. Страната с население от 38 милиона души успя да привлече най-големия дял от потвърдените инвестиции в индустрията за термопомпи до момента – надхвърляйки цифрата за Германия, страна, която е два пъти по-голяма.

„Полша е страна с голям брой квалифицирани работници“, каза Хиромицу Ивасаки, вицепрезидент за Европа в Daikin, когато японският производител обяви инвестиция от €300 милиона за финансиране на нова фабрика в Лодз миналата година.

„Всички отоплителни продукти, продавани в ЕС, също се произвеждат в Европа“, добави той, цитирайки „стратегията за близост“ на Daikin като друга причина за разполагането на своите производства в този регион.

Привлекателността на Полша като място за производство на термопомпи се подхранва и от нарастващото вътрешно търсене.

Пазарът на термопомпи в Полша нарасна със 102% миналата година. Почти 200 000 термопомпи, продадени в Полша, поставят страната в съревнование с най-богатите страни в Европа, точно зад скандинавските страни, които имаха преднина още при внедряването на технологията.

Бумът в Азия

Тъй като голяма част от световната соларна и батерийна индустрия вече се намира в Китай, термопомпите са един от малкото пазари, на които Европа може да се конкурира. ЕК вижда „силна технологична преднина“ за компаниите от ЕС, особено за геотермалните и промишлените термопомпи, които имат капацитета да отопляват цели градове, когато са свързани към топлофикационни мрежи.

„Търсенето на централно отопление нараства“, обяснява Реймънд Деворвет, бизнес разработчик в MAN Energy Solutions, немска компания. Вече градове от Виена до Стокхолм въвеждат термопомпи като основен източник на топлина, споделя той пред BBC.

Някои хора от индустрията обаче са по-скептични относно „опита на производителите от ЕС с хладилни агенти, алтернативни на F-газовете“, което Комисията цитира като друга европейска сила. ЕС е в процес на забрана на широка гама F-газове, които са от основно значение за функционирането на много общи модели термопомпи – особено азиатските модели. Очаква се преминаването към пропан, който изпълнява същата функция без затоплящите климата F-газове, да облагодетелства европейските компании, много от които вече са започнали да произвеждат модели, базирани на пропан.

„Защо китайските компании не биха могли да преминат към естествени хладилни агенти след няколко години“, попита един вътрешен човек от индустрията. Компаниите като Dongyue Group и Sinochem са основни китайски играчи в производството на хладилни агенти.

Китайските компании вече правят набези на европейския пазар. „Вносът от Китай нараства през последните две години“, обясняват от ЕК, като отбелязат, че развитието е започнало от ниска база и така обясняват ръста в продажбите.

Тази оценка може да подценява дълготрайната тенденция преди пандемията от 2020 г. да ограничи вноса от Китай. През 2011 г. вносът на термопомпи от Китай се оценява на 48 милиона евро, нараствайки до 243 милиона евро през 2020 г., което е годишен темп на увеличение от 17%. Впоследствие тази цифра се вдигна двойно през 2021 г. Прогнозите за 2022 г. предполагат, че тази цифра се е удвоила още веднъж, като вносът, включително на компонентите за термопомпи, надхвърля 1 милиард евро.

Брюксел се надява, че ограничаването на F-газовете в полза на естествените хладилни агенти като пропан може да даде на европейските компании необходимото предимство пред техните азиатски конкуренти.

„Германските производители на отопление вече доставят алтернативите. Единственият недостатък, ако има такъв, може да бъде за японските и американските производители, които не са толкова напреднали в тази област“, каза Петер Лизе, десноцентристки евродепутат от Германия.