Всяка община над 45 000 души в ЕС ще трябва да разработи план за отопление и охлаждане

За да изпълним целите, които сме си поставили за 55% намаляване на емисиите до 2050 г., всяко едно от четири домакинства трябва да промени начина си на отопление.

Енергетика , Климат / Зелен преход
Рая Лечева
1840
article picture alt description

Всяка община над 45 000 души трябва да разработи план за отопление и охлаждане, каза Андрас Такас, Euroheat and Power при представянето на темата за декарбонизация на топлофикационните мрежи в Европейския съюз по време на едноседмичната конференция "Чиста енергия за хората" на екологично сдружение "За Земята", която се организира за шеста поредна година.

Основно изискване на директивата за енергийни характеристики на сградите е всички общини над 45 000 души в Европа да изготвят местни планове за отопление и охлаждане, обясни Такас. Местните власти трябва да разгледат как стоят нещата, къде могат да бъдат направени изчисления, да проучват техническите възможности да бъдат направени промени в начина на отопление на домакинствата. Това ще помогне да се използва максимално наличната инфраструктура без да се строи нещо ново и да осигурим по евтин начин енергийната сигурност, посочи специалистът.

Всички финансови източници в Европа не се използват пълноценно. Необходими са сериозни инвестиции и политическа амбиция, за да се използват средствата от Плана за възстановяване, от Фонда за модернизация, насочен специално за страните с по-големи предизвикателства от Централна и Източна Европа, включително и България. Предвидени средства за подобни проекти има и по Фонда за справедлив преход и инвестиционни мерки към Европейската инвестиционна банка. Ще има много вложения и те трябва да се използват и да има ясна информация. Във Франция например има специален фонд за инвестиции, който отговаря за всичко и всеки може да получи цялата информация за възможности за финансиране на едно място, но в повечето страни не е така, каза Такас.

Планът на Европа за декарбонизация и зелен преход е много амбициозен. Стремим се да бъдем климатично неутрални, да намерим екологични решения, но и да не зависим от един източник на енергия. 40% от енергията се потребява при сградния фонд, затова именно в устойчиви решения за сградите търсим нови възможности и варианти. Преди шест години никой не говореше за алтернативи за отопление и охлаждане, съобщи Генади Кондарев от екологично сдружение "За Земята". 

На събитието бе припомнено, че Германия планира да приключи с ядрената си енергетика и да не използва въглищни електроцентрали до 2030 г. Ключът към промяна в начина, по който се отопляваме, се крие във възобновяемите източници на енергия. Но за реализиране на нови решения е нужно използване на повече технологични възможности, които да познаваме по-добре.

Все още 65% от европейските домакинства използват изкопаеми горива за отопление,

все по-малко въглища, но главно природен газ, дърва и пелети. Докато останалите начини на отопление са сравнително с нисък дял. Това сподели при представянето на политики за изграждане на устойчив и справедлив пазар на термопомпи Дънкан Гиб oт изследователската организация Regulatory Assictance Project (RAP).

За да изпълним целите, които сме си поставили за 55% намаляване на емисиите до 2050 г., всяко едно от четири домакинства трябва да промени начина си на отопление. И това да се случи до 2030 г., подчерта той.

Сега една от най-обсъжданите нови решения са термопомпите. Популярните примери за това са хладилниците и климатиците. Най-често използваните термопомпи са от типа въздух-въздух, но според вида на топлообменниците термопомпите могат да са още въздух-вода, вода-земя и въздух-земя. Те работят двупосочно с два топлообменника, като по този начин могат да затоплят или изстудяват средата, която трябва да се климатизира. Те са основният начин да бъде заменено отоплението на въглища, печки на дърва или газ, за да се премине към декарбонизация на домакинствата. При целите на ЕС се планира една от основните алтернативи на отопление до 2050 г. да са термопомпите. Германия вече активно работи в тази посока и заменя старите печки и бойлери на газ с нови и енергоефективни термопомпи. 

Термопомпите могат да се използват не само в къщи или еднофамилни жилища. Първоначалната инвестиция наистина е висока, но пък спестяванията на енергия може в някои случаи да са три пъти по-ниски спрямо например използването на газ. Те могат да се използват в многофамилни жилища също, но е необходима подмяна на тръбите и начина, по който работят централните системи за отопление, каквито са топлофикациите. Проблемите със шума са технологично решими също.

Електроенергията, която задвижва от термопомпите, също може да бъде много изгодна и частично да идва от слънчевата енергия. Идеалният вариант е в комбинация с батерии, но там инвестицията също не е малка.

Основната пречка остава първоначалното вложение в термопомпа, която е много висока, а за пазар като България все още много малко домакинства могат да си позволят този лукс. За да се използва подобна термопомпа е важно и сградата да има добри енергийни характеристики като например да е добре изолирана и да е с подменена дограма. Иначе ефективността на термопомпата пада.

Във всички държави се наблюдава увеличение на продажбите на термопомпи. В Италия са продадени 500 000 за изминалата година, което е ръст от 37%. В Чехия и Белгия продажбите са се увеличили два пъти, а Полша отбелязва ръст от 120% за една година като изпреварва дори Германия, коментира Гиб. По принцип има дебат за използването им при много студено време и при минус 20 градуса, но дори и в по Северните страни има ръст на продажбите на термопомпи. За България такава оценка липсва, защото няма браншова асоциация, която да разполага с актуална и достоверна информация какво се случва на нашия пазар. В страни като Германия бурният темп на развитие на търсенето обаче създава друг проблем с липсата на достатъчно кадри, които да могат да инсталират термопомпите по най-добрия начин, обясни специалистът.

Потребителите трябва да бъдат убеждавани за ползите, да бъдат развенчавани поетапно всички митове, термопомпите отдавна не са толкова шумни. Естествено, нужно е да се подобрят и технологиите: да се прави дългосрочно планиране и да се подпомагат най-уязвимите семейства. Целта е не просто да забраним пазара на изкопаеми горива или да създадем такъв на термопомпи, а да дадем по-екологични възможности за избор на потребителите. Оценките показват, че са нужни 8 трилиона долара за инвестиции в термопомпи от общо 197 трилиона в смяна на начина на отопление в световен мащаб.

Необходими са сериозни информационни кампании за ползите от тези съоръжения. Така например Швеция изразходва половината от бюджета си за информационни кампании. Важно е да има достъпни източници за финансиране, планиране и политическа воля. У нас например само преди дни Министерството на околната среда и водите анонсира, че пилотно ще бъдат финансирани по-високо ефективни термопомпи, които ще бъдат за енергийно бедни домакинства. А знаем, че дефиниция за енергийна бедност у нас все още няма.

И ако в някои страни отоплението е на газови котли в еднофамилни или многофамилни жилища, в други говорим за централно отопление на големи блокове. Подготвяне на сградите за нискотемпературно отопление е една изключително важна тема, за която повече говори Сем Оксенаар от RAP.

В Испания например 80% от хората живеят в многофамилни жилища, така е и в голяма част от българските градове. Все пак в градовете живее близо 70% от населението на Европа. В такива случаи всички собственици трябва да са съгласни за смяна на начина на отопление, например за инсталиране на термопомпи. В Испания няма място за инсталиране на термопомпи и се търсят решения за слагането им на покрива или на други общи части на сградата. А индустрията има важната роля да направи решения за по-лесно инсталиране, за да се намали труда. В Нидерландия се ползват хибридни решения за електрификация, не се инсталират големи термопомпи и се работи паралелно със старите системи. Най-важно е в този процес да се стремим да преминем незабавно към възобновяеми източници на енергия. Ако не можем да си позволим едно решение, все пак да търсим други по-екологични варианти.

Недостатък при хибридните решения е все пак да не забравяме, че всяка технология, освен първоначални инвестиции, има и разходи за поддръжка. Но е нормално е да се търсят междинни решения, не може да си позволим да сме зависими от една технология, обясни Сем Оксенаар.

Потенциал в намаляване на захранващия поток в газови котли, топлофикации, термопомпи

Какво още сподели експертът? В момента в централизираните системи най-често захранващия поток (топлата вода, бел. ред.) е с около 70 градуса температура. Всъщност в някои страни дори се движи между 90 и 120 градуса по Целзий. Ако температурата на захранващия поток се намали, ще подобрим ефективността, дори при тези, които работят на изкопаеми горива, смята той. Ако се намали температурата на получаваната топлинна енергия, ще се осигури по-ефективно използване на излишната топлина. Процесът на кондензация започва на 50 градуса, което е достатъчно за отопление. Но често фабричните настройки на газовите котли са за отопление от 80 градуса, хората нямат информация и не са се интересували, че може да бъде по-малко. Това е добре и за тръбите, които при по-висока температура корозират много по-бързо. Това важи и при инсталирането на термопомпи. Има обаче санитарни изисквания, според които доставената топла вода не трябва да бъде под 60 - 65 градуса по Целзии, като това се прави и в България.

Същото е при топлофикациите - ако намаляват температурата под 60 градуса дори в най-студени дни, има по-голяма ефективност. При тях загубите при доставка на топла вода може да са 30% и дори повече. Загубите по трасето се намаляват особено при системи, които не са добре изолирани и обновени, както се случва в столичната "Топлофикация София" например. Подобни системи в лошо състояние могат да се видят и други държави в Централна и Източна Европа. Може да се използват и пластмасови тръби или по-ефективни материали. Според специалистите трябва да се подобрят ограждащите механизми на сградата, да се намаляват разходите за енергия, да се намали влизащото количество топлоенергия, а носителят да бъде настроен към по-ниски градуси.

В Нидерландия са заложени конкретни стандарти, които указват каква да е температурата на захранваща топлоенергия. Други страни залагат на информираност и комуникационни кампании. В основата е да се направи анализ и оценка на домовете във всяка община. Това не е задължителен стандарт, но дава на членовете на домакинствата информация кога ще бъде за тях най-добре да преминат от газов котел към нови решения включително термопомпа. Изключително важно е да се подобри и отчитането на консумираната енергия в сградите.

Не се въвежда задължение за по-ниски температури на входящата топла вода, но се дават ясни стъпки и правила, които всяко домакинство да следва, за да получи по-ниска захранваща температура. Това не води до нарастване на заплаха от легионерска болест заради по-ниската температура, защото в сградата може и трябва да има топлообменници, които да затоплят водата за кратко време. Ако няма Топлофикация, повишен риск от болестта е ако имате само бойлер. Принципът на по-ниска температура на влизащата топла вода може да се приложи и при котли не само на газ, но на въглища, пелети и биомаса. Много зависи от конкретната ситуация, разположение и изолация на сградата.

60% от домакинствата могат директно да приложат този подход, защото така са проектирани изначално. При малък процент от домакинствата има нужда от малка промяна на прозорците и на покрива, за да се премине към по-ниски температура на входящото топлозахранване. Може да е нужна само на няколко радиатора, за да се премине към тази система.

Като собственик на имот не си ограничен само до това какво ти правиш, но и да има план за модернизация на топлофикационните системи. Не е важно само твоя блок да е саниран, а каква е мрежата в целия квартал преди да се правят промени. Най-вероятно ще са необходими инвестиции в тръбопроводите и абонатните станции, както и да се направи по-добра хоризонтална топлопреносна инсталация в големите сгради. Подобни примери вече има в пловдивската топлофикация и данните показват намаление на сметките за парно и топла вода. Но при всички случаи големите термопомпи за блокове са нещо, което работи добре, може дори да е микс със съществуващата система.

При германския модел на инсталиране на термопомпа се намалява използването на биомаса. Не може да се постигне пълна декарбонизация с една стъпка, а старите мощности ще са необходими при пиково натоварване на енергийната система. Но има и примери от Чехия за планово изключване на слънчеви панели заради свръхпроизводство на енергия от слънцето заради хубавото време. Затова е важно доброто планиране и може да се мисли в посока на складиране на тази енергия от свръхпроизводството.

Слънчевата енергия също е план Б за отоплението и това го доказва опитът в страни с малко слънцегреене като Латвия. Алтернатива на централното отопление може да са слънце, термопомпи, геотермална енергия, каза Андрас Такас, Euroheat and Power при представянето на темата за декарбонизация на топлофикационните мрежи в Европейския съюз.

Слънчева, геотермална или отпадъчна енергия за отопление

Предизвикателствата са големи и във всички страни няма 100% замяна на съществуващия начин на отопление с напълно нов, но поне започва да се дава приоритет на екологичните източници. Например само 8% от геотермалната си енергия Унгария използва за отопление. Такъв интересен пример е град Сегед със 160 000 души населeние, в който централното топлоснабдяване е от геотермална енергия, която се доставя до няколко различни отоплителни централи на местната топлофикация, за да се разпредели в северната част на града. Там сградите са свързани към централно геотермално отопление.

Отопляваме 433 публични сгради и 27 000 апартаменти, земеделиски и индустриални обекти, но няма тежка индустрия, обясняват специалистите.

Топлофикацията беше най-голям излъчвател на емисии и решихме да променим и да следваме стъпки на други градове, централното отопление да премине към геотермално, каза д-р Тамас Меджиес от топлофикационното дружество на Сегед. Неудобството е, че сондите изтеглят водата в близост до домовете на хората, но пък тази вода отново се връща в земята, за да се загрее отново, сподели Меджиес.

В Румъния също работят по диверсификация на енергията в топлофикационната мрежа. Неизползван ресурс е отоплението са отпадъчни води, подчерта Такас. Според организацията Euroheat And Power

30 млн. домакинства в Европа могат да се отопляват от енергия от инсталациите за пречистване на отпадъчни води.

Преди да говорим за каквито и да е алтернативи за отопление е важно да направим всичко възможно да спестим най-много енергия, а това е свързано на първо място с намаляване на потреблението и подобряване на енергийната ефективност в дома. Най-евтината енергия е спестената енергия. С подобряване на енергийната ефективност може да спестим 30% от енергията. Но са необходими 250 млрд. евро за обновяване на сградите, каза Адриан Джойс от най-голямото обединение между организации в страните в Европа за обновяване на сградния фонд Renovate Europe. Целта е 35 милиона сгради в ЕС да бъдат обновени до 2030 г. , само 17% от броя на жилищния фонд. Това си остава обаче амбициозна стъпка за ЕС като се има предвид, че в момента се постига 0,24% обновяване на година, а целта на Брюксел е 2% от сградите да бъдат обновявани всяка година до 2030 г. За изпълнението на всички тези дейности са важни сътрудничеството и комуникацията между всички, коментира Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, част от инициативата Renovate Europe.

Анализът е подготвен и публикуван първо в Dir.bg.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща