Служебното правителство одобри бюджетите за 2023 година на държавата, НЗОК и ДОО, въпреки възраженията на социалните партньори

Какво предвижда целият финансов пакет, одобрен от служебното правителство

Икономика / Финанси
3E news
749
article picture alt description

Снимки: БТА

Въпреки че социалните партньори (Национален съвет да тристранно сътрудничество - НСТС) не одобриха трите бюджета – на НЗОК, на ДОО и на държавата, на извънредно заседание днес, 28 април, служебното правителство ги одобри и ще ги внесе за разглеждане в Народното събрание, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Още по темата

Какво предвижда предложеният Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година?

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 година, която представлява мотивите към законопроекта.

Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическата ситуация в страната и провеждането на предсрочни парламентарни избори както през месец октомври 2022 г., така и в началото на месец април 2023 година.

Реализирането на Бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ. Поради това служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. ,,удължителен закон” за 2022 година.

Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4 % от БВП, а на сектор „Държавно управление” -6,1 % от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2 % от БВП и 4,6 % от БВП, а за сектор „Държавно управление” е съответно 4,7 % от БВП и 4,9 % от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв.

Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство относно въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.

С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3 %, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки. Поради това разчетите по АСБП за периода 2023- 2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 година.

Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.

Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3 % през 2023 г., 29,6 % през 2024 г. и 33,0 % към края на 2025 г.

Разходите

Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42, 1 % през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0 % през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от БВП през 2023 г. до 36,1 % от БВП през 2025 г.

Приходите

При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 г. и 36,4 % за 2025 г.

Данъчна и дивидентна политика

През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50 % дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.

По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. - от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 % за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

Социална политика

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

· 111, 1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;

· 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

· 50, 1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;

· 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;

· 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

· 23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.

· Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

Разходите за отбрана за 2023 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.

По отношение на средствата от ЕС, съгласно профила за плащания, България следва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. В ситуацията на очаквани промени в Националния план за възстановяване и устойчивост във връзка с глава REPowerEU и евентуалното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними реформи и инвестиции и във връзка с очакваното неизпълнение на заложените в профила на плащанията етапи и цели, приходи за 2023 г. по Механизма за възстановяване и устойчивост не са предвидени.

Какво е заложено в Закона за бюджет на НЗОК за 2023 година?

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.

Предвидени са 7 027 213,6 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 6 847 563,2 хил. лв., от които 4 286 530,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените приходи от здравноосигурителни вноски са увеличени с 527 337,4 хил. лв. в сравнение със същите през 2022 г. Трансферите за здравно осигуряване за 2023 г. са разчетени с ръст от 405 908,7 хил. лв. спрямо 2022 г.

Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213,6 хил. лв., което е с 910 908,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676,4 хил. лв., което представлява увеличение с 910 908,7 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:

· за първична извънболнична медицинска помощ - 444 602,0 хил. лв.;

· за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) и здравни грижи - 447 680,8 хил. лв.;

· за дентална помощ - 264 941,1 хил. лв.;

· за медико-диагностична дейност - 232 160,0 хил. лв.;

· за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни – общо 1 692 784,3 хил. лв.;

· за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 142 614,5 хил. лв.;

· за болнична медицинска помощ - 3 268 949,6 хил. лв.;

· за други здравноосигурителни плащания - 117 300,5 хил. лв.

През 2023 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 153 282,6 хил. лв. за дейности извън задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.

Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2023 г. създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравното осигуряване.

Какво предвижда Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 година?

Средната пенсия през 2023 г. ще достигне 788,10 лв. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., който беше одобрен от правителството.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г., да се увеличат с 12 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 467 лв. на 523,04 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 276,64 лв.

През 2023 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавки са предвидени близо 19,2 млрд. лв. Предвидените разходи са с над 3,6 млрд. лв. или с 23,6% повече в сравнение с планираните за миналата година. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2023 г. е близо 21,8 млрд. лв.

От 1 юни 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 710 лв. на 780 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва на 3 400 лв.

Не се предвиждат промени и на размерите на обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), които са по 710 лв. Запазват се и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Без промяна остават размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица.

Със законопроекта се осигурява възможност право на добавка за чужда помощ да имат всички пенсионери, на които с експертно решение е определена чужда помощ, независимо от процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Предвижда се разходите по програмата за профилактика и рехабилитация да се увеличат с 3,2 млн. лв., което ще позволи на 5000 работещи допълнително да се възползват от нея.

Министерският съвет одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 година

В пакета към трите бюджета, Министерският съвет одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 година. Документът е изготвен на основание Закона за държавния дълг и осигурява общата рамка на дълговато управление в средносрочен план.

Основното предназначение на Стратегията е да обобщи и очертае водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно описва индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на заложените в нея стратегически цели. Публичното и оповестяване е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.

Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода 2023 - 2025 година е насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.

Правителството прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2023 година

Със свое решение правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2023 година.

Стандарти са разработени на база основните допускания на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. при спазване на действащото законодателство. Взето е предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. - от 710 лв. на 780 лв., запазват се действащите политики за 2022 г. В стандартите са разчетени средства за осигуряване на достигнатите нива на възнагражденията, съгласно актуализацията на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнителни средства в размер на 465,0 млн. лв. във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната, с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.

В сферата на социалните услуги средствата са увеличени със 111, 1 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за 2022 година. Предвидени са средства за увеличението на минималната работна заплата за страната при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 2020 г.

Стандартите за финансиране на социалните услуги са завишени с 10 % спрямо приетите от 01.04.2022 г. стандарти. Размерът на месечната помощ на ученик, настанен в социална услуга, за 2023 г. нараства от 47 лв. на 52 лв., за което са осигурени допълнително 0,4 млн. лв.

В област „Здравеопазване” за 2023 г. средствата са увеличени със 79,6 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за 2022 година. Разчетени са средства за осигуряване в годишен размер на ефектите от провежданите през 2022 г. политики, в т. ч. 51,7 млн. лв. във връзка с допълнителното увеличение от 1 май 2022 г. на възнагражденията на медицинския персонал в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини и 4,4 млн. лв. във връзка въвеждането от 1 април 2022 г. на безплатни детски ясли и поемането на издръжката им като държавна отговорност. За 2023 г. е разчетено увеличение на децата в яслена група към детска градина, в детски ясли и кухни и на броя на здравните медиатори.

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2023 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща