Трите бюджета – за НЗОК, ДОО и на държавата не получиха пълна подкрепа от социалните партньори

В изказаните становища на социалните партньори се съдържаха предложения, които са свързани с промяна на един или друг параметър, на провеждането на една или друга политика. От служебното правителство категорично поддържаме тезата, че това е отговорност на стабилно парламентарно мнозинство и редовен кабинет. Това заяви вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров на брифинг след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), цитиран от БТА.

Той информира, че не е постигнато съгласие по нито един от трите разглеждани проекта - за Закон на държавния бюджет и за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г.

И при трите законопроекта е следван един и същи подход - всички приходи и разходи са планирани на база действащото към този момент законодателство, без въвеждането на нови политики. Поради тази причина те представляват моментна снимка на състоянието на финансите на държавата, в резултат на предприети от предходната година действия за разходите и приходите за тази година, коментира Лазаров.

Той подчерта предложението за осъвременяване на пенсиите от 1 юли тази година с 12%, като се отчита 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от средния осигурителен доход. Министърът посочи и увеличението на средната пенсия с 16,7 на сто.

Нетният коефициент на заместване на дохода ще се повиши и ще достигне почти 71 на сто през тази година, посочи още Лазаров.

Има ръст на осигурителните обезщетения, няма замразяване на социално-осигурителни разходи, акцентира също министърът.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова каза, че социалните партньори не са подкрепили проекта за държавен бюджет заради високия дефицит. „Проектът на бюджет е огледало на политиките и решенията, които бяха приети от предходните Народни събрания и които оказват отрицателно влияние както върху приходната, така и върху разходната част на бюджета“, подчерта тя.

Посочени са възможните приходни и разходни мерки, които, ако получат подкрепа в парламента, могат да доведат за достигане дефицит в размер на 3% от брутния вътрешен продукт, обясни Петкова.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) не подкрепи законопроекта за държавния бюджет и за ДОО. Няма достатъчно амбициозна политика по доходите, каза Любослав Костов от КНСБ.

Липсата на конкретни мерки за намаляване на дефицита и за увеличаването на доходите на заетите лица в предложените законопроекти е сред възраженията на КТ „Подкрепа“. Между 15-20% е искането на синдиката за увеличение на доходите на работещите в публичния сектор, посочи Валери Апостолов.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочи като проблем големия бюджетен дефицит. Той смята за „неприемливи увеличенията на заплатите в публичния сектор“. Да не се увеличава държавният дълг също е важно, според БТПП. „Бюджетът е някак си плуване по течението“, каза в заключение Симеонов.

На брифинг в Министерския съвет преди седмица бяха представени официално трите проекта за държавен бюджет и за бюджет на ДОО и НЗОК, които ще бъдат внесени за разглеждане в Народното събрание.