Закъсалата вятърна индустрия се обръща за помощ към европейските правителства

Докато европейските правителства увеличават амбициите си за вятърна енергия, индустрията се бори с нарастващите производствени разходи и нарастващата конкуренция от Китай.

2023 г. трябваше да бъде триумфална година за европейските разработчици на вятърна енергия. Подкрепена от високите цени на изкопаемите горива, индустрията получи  нов стимул през тази седмица, когато девет страни от ЕС, ситуирани около Северно море, подписаха споразумение да се стремят към поне 120 гигавата (GW) офшорна вятърна енергия до 2030 г. В момента производството там е за около 16 GW. До 2050 г. деветте страни се споразумяха да достигнат 300 GW инсталирани офшорни вятърни мощности в Северно море, припомня европейското издание Euractiv.

Но на годишната среща на индустриалната група WindEurope в Копенхаген тази седмица настроението беше минорно. Представители на индустрията там оплакаха, че са ударени с троен удар: от повишаване на цените на суровините, глобална нестабилност, причинена от нахлуването на Русия в Украйна, и нарастващи лихвени проценти.

В комбинация това е доста мощен удар от гледна точка на предизвикателната бизнес среда“, каза Андерс Хангеланд, вицепрезидент на Equinor, норвежката енергийна компания. „Възвръщаемостта и печалбите са подложени на натиск по цялата верига на доставки както за разработчиците, така и за доставчиците“, добави той по време на панелна дискусия в Копенхаген.

Бързите промени заплашват бъдещи проекти, но също така засягат вече започнати и одобрени проекти с окончателно инвестиционно решение. „Проектите, за които цените бяха фиксирани много преди настоящата криза, станаха финансово крехки“, каза Мадс Нипър, главен изпълнителен директор на датския енергиен гигант Ørsted, който изпрати призив към правителствата. Неотдавнашните дискусии относно бъдещата форма на дизайна на пазара на електроенергия в ЕС „добавиха регулаторна несигурност към микса от проблеми“, добави той.

Европейските производители на вятърни турбини, включително испано-германската компания Siemens Gamesa и датската Vestas, в момента работят на загуба. И те са изправени пред нарастваща конкуренция от китайски компании, които имат достъп до по-евтини суровини и спечелиха търг в Келтско море на Обединеното кралство за първи път през 2022 г.

Остават и продължаващите опасения относно прекомерната зависимост от Китай за суровини като редкоземните изкопаеми, необходими за производството на мощните магнити, монтирани във вятърни турбини. Според Hangeland на Equinor не е „полезно да сме прекалено зависими от един регион или една държава в това отношение“.

С натрупването на проблеми вятърната индустрия сега се обръща за помощ към европейските правителства.

„Как можем да стимулираме по-нататъшното изграждане и укрепване на веригата за доставки по-близо до пазарите, където се произвежда енергията?“ — попита Хангеланд.

Индустрията измина дълъг път през последното десетилетие. Докато минали проекти разчитаха в голяма степен на държавна подкрепа, вятърната енергия сега стана конкурентна по отношение на разходите. Това обаче доведе до това, което европейските компании наричат „надпревара до дъното на цените“. Тъй като офертите станаха отрицателни, разработчиците започнаха да плащат за привилегията да развиват офшорна вятърна енергия върху държавна земя, добавяйки нова финансова тежест за сектора.

Това поднови дебата за определяне на качествени критерии за публични търгове за вятърна енергия, където разработчиците предлагат по-широка категория услуги като защита на биоразнообразието вместо просто „количествена“ ценова конкуренция, където китайските оференти имат предимство.

Такива критерии могат да включват зачитане на човешките права, киберсигурност или сигурност на доставките, които трябва да бъдат възнаградени в тръжния процес, предложи Хавиер Родригес Диез, изпълнителен вицепрезидент на Vestas.

Качествените критерии вече се разглеждат от Европейската комисия като част от нейния Закон за декарбонизация на индустрията (Net-Zero Industry Act) за насърчаване на европейската индустрия за чисти технологии. Вместо да бъдат просто доброволни, някои могат да станат задължителни в бъдеще.

Но някои искат да стигнат и по-далеч от това. За Ørsted качествените критерии трябва да се прилагат „или за оференти за предварителна квалификация“ – ход, който би забранил на някои компании да кандидатстват изцяло – или като начин за „допълване или пълна замяна на ценовата компонента“.

Френският министър на енергетиката Ание Пание-Рюнаш изглежда подкрепи тази позиция, като каза, че Европа „трябва да има някои критерии за местно съдържание“ в търговете за вятърна енергия, за да облагодетелства европейските оференти.

Фатих Бирол, ръководител на Международната енергийна агенция (IEA), също подкрепи молбата на вятърната индустрия, като каза: „Трябва да се конкурираме с Китай и други страни по света.“ „Вятърната енергия е родена и израснала в Европа“, отбеляза той, предупреждавайки да не се повтарят грешки от миналото, направени със соларния фотоволтаичен сектор, който сега се произвежда главно в Китай.