БГВЕА настоява за ускорена енергийна трансформация и бързо изграждане на вятърни централи у нас

Така ще бъде намалена зависимостта от вносни енергоносители и ще се използва българският енергиен потенциал на вятъра и слънцето

Енергетика / България
3E news
986
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив

Ускореното развитие, изграждане и интегриране на вятърни и слънчеви централи ще ограничи зависимостта от енергийните доставки на европейско и национално ниво

 

В контекста на военния конфликт в Украйна, енергийната сигурност на Европа, и в частност на България, е под непосредствена заплаха. Зависимостта от доставките на енергийни суровини от Русия поставя европейската икономика пред невиждано изпитание, което би могло да прерасне в заплаха за националната сигурност на страните от стария континент. Повече от всякога европейските граждани и бизнес се нуждаят от eнергийна независимост - сигурна, достъпна и чиста енергия, добита на нашия континент. Така започва отвореното писмо до медиите на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), което бе разпространено днес.  Според БГВЕА ускореното развитие, изграждане и интегриране на вятърни и слънчеви централи ще ограничи зависимостта от енергийните доставки на европейско и национално ниво.

„От непосредствена важност е да заложим на значителния местен вятърен и слънчев ресурс и да предприемем бързи и целенасочени действия в посока мащабно инсталиране на възобновяема енергия, което ще спомогне независимостта от вноса на енергоносители, като същевременно ускори процеса по декарбонизация. Трансформацията на енергийната ни система към въглеродно-независими технологии, които използват местен ресурс, не търпи отлагане“, обясняват експертите.

 

Още по темата

На 8 март 2022 г. Европейската комисия представи план „RePower EU” за ускорена експанзия на вятърната енергия и други ВЕИ за увеличаване на енергийната сигурност. ЕС си поставя цел за 50% електроенергия от вятър до 2050г.Комисията подчертава фундаменталната нужда от улесняване на разрешителните процедури за нови ВЕИ проекти, като акцентира, че това е „въпрос от изключителна спешност“ за европейския енергиен преход. Дългите и усложнени процедури са основната спирачка за увеличаване дела на вятърната енергия.

Към настоящия момент електроенергията, произвеждана от вятър и слънце е в пъти по-евтина от електроенергията, произвеждана от изкопаеми горива и АЕЦ. Така, наред с непосредствения ефект в подкрепа на енергийната сигурност, мащабното интегриране на ВЕИ мощности в електроенергийната система на България ще повиши конкурентоспособността на българската икономика, ще бъдат привлечени инвестиции, изискващи доставки на ВЕИ енергия и ще бъдат разкрити множество висококвалифицирани работни места.

Според проучване, проведено съвместно от Eвропейската платформа за технологии и иновации в областта на вятърната енергия (ЕtipWind) и Eвропейската вятърна асоциация (WindEurope), енергийна система, базирана на възобновяеми източници, няма да струва повече като дял от БВП, отколкото настоящата енергийна система, базирана до голяма степен на изкопаеми горива. Подобна система ще намали драстично разходите, свързани със замърсяването на въздуха и негативното въздействие върху околната среда и човешкото здраве. За да постигне това, ЕС трябва да увеличи капацитета си за оншорна вятърна енергия до 1000 ГВт и до 300 ГВт за офшорна вятърна енергия до 2050 г. Към настоящия момент общата инсталирана мощност е 180 ГВт и в този смисъл нужната трансформация изисква Европа да удвои изграждането на нови вятърни паркове на годишна база.

Вятърът е един от най-бързо развиващите се енергийни източници, като се очаква да бъде съществена част от новоинсталираните капацитети през следващото десетилетие. Вятърната енергия се оказа устойчива на кризата, предизвикана от COVID-19, и в този смисъл тя е ценен актив за европейската икономика. Данните от предходната година сочат, че секторът допринася 37 милиарда евро към БВП на ЕС и наема 300 хил. работници.

Основните предимства на вятърната енергия могат да бъдат откроени отчетливо:

  • Вятърът е местен енергиен ресурс, който намалява зависимостта от внос на енергия и енергоизточници и ограничава въздействието на волатилните цени на изкопаемите горива.
  • Вятърната енергия отделя нула въглерод, серни и азотни окиси.
  • Вятърните енергийни проекти произвеждат ~ 95% по-малко CO2 от газовите и ~ 98% по-малко CO2 от въглищните централи.
  • Вятърните проекти не консумират почти никаква вода.
  • Въглеродният отпечатък е незначителен: една турбина изплаща емисиите от целия си жизнен цикъл само за 6-9 месеца работа.
  •  Проектите във вятърна енергия влияят позитивно върху местните общности, насочвайки ресурси в отдалечени райони с ниска инвестиционна активност.
  •  Вятърните паркове функционират в гарантирана симбиоза с другите икономически сектори, като същевременно работят в пълно съответствие с биоразнообразието и защита на околната среда.

Настоящата геополитическа обстановка поставя още по-остро необходимостта от спешна и значима трансформация на електроенергийната система на България. В последните години поредица от законодателни и нормативни мерки доведоха до колосален отлив на инвестиции във ветроенергийни централи, като едва 7 МВ са инсталирани в периода 2015-2021. В този смисъл е наложителна отчетлива държавна политика, която да се фокусира върху устойчиви геополитически, икономически и бизнес модели.

„Спешни законодателни и нормативни промени следва да позволят ускореното развитие, изграждане и интегриране на вятърни и слънчеви централи в електроенергийната система на страната. Българската ветроенергийна асоциация остава конструктивен партньор на отговорните институции в работата по разработване на необходимите политики и стратегии, които да направят възможен прехода към чиста и независима енергетика като значим елемент за националната сигурност“, завършват писмото си от БГВЕА.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща