Как се движи стокообменът на България през 2022 г.?

Борислав Георгиев

България е страна със силно отворена икономика от векове. Затова числата за стокообмена са водещ интегрален показател за състоянието на икономиката. Това са данните за износа, вноса, баланса във валута и в натура за многогодишни периоди, пряко сравнявани с данните на Балканските държави, на ЕС27 и водещите партньори, като се обръща специално внимание да огледалната статистика. Тази картина е достъпна от базата данни на UN/COMTRADE, обработени от ITC – Женева и достъпни на www.trademap.org. Те включват и данните на Евростат.

Към април 2023 г. числата са:

Географията на българския стокообмен е:

Водещите продукти са от 13 сектори на българската икономика, определяни с главите от митническата тарифа с износ за сектора  повече от 1 милиард евро всеки. Те формират 64 % от стойността на българския износ за 2022 г. Два и половина от тях (продуктите свързани с отбраната, лекарствата и велосипедите) са с по-висока добавена стойност и преобладаваща българска собственост на фирмите. Другата част е износ по-скоро на ишлеме и на суровини на български юридически лица, значителната част от тях с не българска собственост. Българската икономика е глобализирана, следва световната конюнктура и заради това има някои на пръв поглед впечатляващи стойности, но липсват признаци за българска национална политика.

Растеж в стойността на износа сам по себе си не е синоним на развитие и/или полза за българската икономика. Действащите стойности на българските концесии са твърде символични. Едва през 2022 се направиха опити за данъчни приходи в българския бюджет от рафинерията, след като десетилетия това не се случваше при износ на горива от няколко милиарда евро. При велосипедите има съществен внос на окомплектовка, заради което образно казано КПД на износа е около 30 %!

Един агро пример на база средногодишните тонове и евро за периода 2007 – 2021 г. Става дума за зеленчуците от  глава 7 на митническата тарифа, плодовете от  глава 8 (без цитрусовите), месо и карантия от глава 2, млечни продукти от глава 04 и зърно от глава 10:

Отрицателният баланс е българската тенденция при зеленчуците, месата, млякото и млечните продукти за трите последни петилетки и в натура и в стойност. Въпреки вековният български опит и само достатъчност в тези сектори. Съществената и основната причина за това е липсата на национална политика. При плодовете има положителни „проблясъци“, измервани чрез устойчивото положително салдо в натура и стойност на преработваните плодове. Има и устойчиви положителни показатели при зърно производството със значително положително салдо в тона и в евро. Тази част от българското земеделие се характеризира с показатели, подсказващи възможности за устойчиво бъдеще, но след съществена промяна.

Един пример от българската енергетиката - Най-големият зелен акумулатор на Балканите (според днешните „зелени“ изисквания) с годишен капацитет от 422 гига ват часа е проверено с десетилетия достижение на българската инженерна мисъл, съчетана с японско оборудване - ПАВЕЦ Чаира. Днес той вече физически не съхранява и един български ват. Паралелно, на европейско ниво се предлага усвояване на евро чрез недоказани промишлени решения за акумулатори от по няколко мега ватчаса?!?

Картината за 2022 г. показва, че България има динамика, но със следните особености, дължащи се на липса на национална експортна стратегия:

1. Растежът за 2022 г.  при износа е 37 %, при вноса с близо 42 %, но растежа на отрицателния баланс е със 79 % спрямо 2021 г. В годината на световните кризи и война, състоянието на стокообмена наподобява демографската криза в България.

2. България е устойчиво свързана с ЕС27, въпреки парадокса за 2022 г. с намаляващ дял в износа и вноса, но в диапазона между 55 %  и 66 % през последните пет години.

3.През 2022 г. България удвоява отрицателното си салдо, т.е. повече купува, отколкото продава  в сравнение с 2021 г. с Руската федерация, Китай и Турция. Отрицателното ни салдо с Украйна е увеличено с  41 %, а положителното със САЩ през 2022 намалява наполовина.

____________________________________________________________________________________________

Авторът има 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. С  многогодишен практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Пряк опит на фирмено ниво в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Лично участва в преговорите  за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност – 1996 и започването на преговорите за членство в ЕС. Има пряко отношение в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT – Женева и стъпките за създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.