BNEF: Инвестициите в енергийния преход надхвърлят 1,1 трлн. долара през 2022 г.

Инвестициите в енергийния преход надхвърлиха 1,1 трилиона долара през 2022 г. и за първи път се изравняват с инвестициите в нефт и газ нагоре по веригата и производство. Инвестициите са се увеличили с повече от 30% на годишна база, като вложенията във ВЕИ енергия са се покачили със 17%, а инвестициите в електрифициран транспорт са се увеличили с повече от 54%. Това сочат данните от последния доклад на BloombergNEF (BNEF). Вложенията в генериращи мощности на базата на изкопаеми горива също обаче продължават да са стабилно високи.

Един аспект на енергийния преход расте дори по-бързо в тази тенденция – инвестиции във фабриките, произвеждащи слънчеви модули, вятърни турбини, батерии и електролизатори, които са инсталирани в мрежите и преносната инфраструктура по целия свят.  Инвестициите във фабрики за чисти технологии достигнаха малко под 80 милиарда долара през 2022 г., което е ръст от 44% на годишна база и четирикратно увеличение от 2018 г. насам.

Последните развития в глобалната индустриална политика показват, че миналогодишната цифра е само началото на дългогодишно разширяване на капацитета в най-големите икономики в света, категорична са от BNEF.

Днешните инвестиции в производство на чиста енергия са силно концентрирани в няколко сектора. Две са основните посоки - батерии и соларни модули, представляват 88% от общите инвестиции през 2022 г., което все пак е спад от високите 95 процентни нива през 2019 г.

Инвестициите в офшорна вятърна енергия нараснаха от 800 милиона долара на 5,8 милиарда долара за пет години, вятърна енергия на сушата от 900 милиона долара на 2,6 милиарда долара, а електролизери от нула през 2020 г. до 800 милиона долара през 2022 г., но тези сектори представляват много малък дял от общите инвестиции за разширяване на капацитета и зеления преход.

Ако разширяването на производството на чисти технологии се е увеличило само в няколко сектора, то е още по-концентрирано при географски принцип и тук говорим за един единствен пазар – Китай. Преди пет години Китай пое повече от 77% от общите пари за инвестиции в производството; миналата година получи повече от 90% от вложенията в пазар, четири пъти по-голям, спрямо нивата си половин десетилетие по-рано.

Значителните прекъсвания на Covid-19 намалиха значително дела на Китай през 2021 г., като през тази година Европа получи близо една четвърт от инвестициите. Но с това изключение инвестициите на Китай в производствен капацитет за чисти технологии през последните години са между осем и 10 пъти повече от Северна Америка и Европа взети заедно.

С приемането на Закона за намаляване на инфлацията, производството на чисти технологии (IRA) в САЩ бе даден нов стимул на предприятията да създават в Америка своите производства. Автомобилният сектор и секторът на батериите в САЩ обявиха 52 милиарда долара планирани нови фабрики след приемането на IRA през август 2022 г., като половината от тези разходи са само за производство на батерии. Това е повече от 20 пъти сумата, обявена през 2021 г. Както каза главният изпълнителен директор на марката Scout на Volkswagen през март, когато обяви фабриката си за 2 милиарда долара в Южна Каролина, „никога не е имало по-добро време за изграждане на фабрика в Америка“.

IRA (и Законът за CHIPS (Creating Helpful Incentives to Produce Semiconductors) and Science Act), насочен към повишаване на конкурентоспособността на САЩ в областта на полупроводниците не просто пренаписаха политиката. Те промениха къде и как компаниите инвестират. Дългите срокове на механизмите за подкрепа на IRA дадоха увереност на производителите да се разширят в многогодишни срокове, а общите адресируеми пазари за оборудване за производство на чиста енергия, водородни електролизатори и електрически превозни средства са достатъчно големи, за да поддържат голямо разширяване.

Щедростта на индустриалната политика на САЩ и скоростта, с която тя стимулира инвестиционните ангажименти, не остана незабелязана, особено в Европа. Към януари тази година служители на Европейския съюз бяха загрижени, че IRA по същество дискриминира фирмите от ЕС. Европа обаче изгради свой собствен политически отговор.

Миналия месец Европейският съюз обяви своя Акт за беземисионна промишленост (Net Zero Industry Act (NZIA), който BloombergNEF описва като „обединителен вик“ на блока за внедряване на производство на чиста енергия. NZIA поставя минимална цел фабриките в ЕС да могат да отговорят на 40% от търсенето на ключови продукти като слънчеви модули, вятърни турбини, батерии и водородни електролизатори. Сега законодателството трябва да премине през година (или повече) законодателен процес на ЕС.

NZIA е съществено съобщение, но в момента е по-скоро цел, отколкото механизъм за подкрепа. Ръководителят на отдела за анализ на търговията и веригите за доставки на BloombergNEF Антоан Вагньор-Джоунс идентифицира набор от предизвикателства, които ще затруднят постигането на целта на ЕС от 40%.

Някои са присъщи на естеството на фрагментираното управление на ЕС, където самите държави все още имат значителна дума в механизмите за подкрепа и планирането. САЩ, за разлика от тях, имат координирани федерални данъчни кредити, валидни във всяка регионална локация. Други са структурни. По-специално, NZIA се придържа към закона на Световната търговска организация, рязък контраст с IRA. Присъединяването към СТО усложнява усилията за определяне на изисквания за местно съдържание.

И което е важно, постигането на целите на ЕС ще доведе до разходи. Задоволяването на 40% от търсенето на батерии, соларни и водородни електролизатори в ЕС ще изисква повече от 70 милиарда долара инвестиции в производствен капацитет от сега до 2030 г., като над 50 милиарда от тях са само във веригата за доставки на батерии.

Освен това ще доведе до допълнителни разходи за внедряване благодарение на структурно по-високите разходи за оборудване, произведено в ЕС: допълнителни 12 милиарда долара годишно за батерии и 3 милиарда долара годишно за водородни електролизатори.

Батериите предоставят ясна илюстрация на алтернативните разходи при изграждането на значителен капацитет за производство на батерии в ЕС. Днес батерийните системи, произведени в Европа, са с 33% по-скъпи от тези, произведени в Китай.

Дори ако се предположи, че разходите за батерии намаляват в съответствие с техния исторически доказан 17-процентен спад на разходите, задоволяването на цялото търсене на батерии в ЕС с батерии, произведени в неговите граници, ще струва допълнителни 11,9 милиарда долара годишно през 2030 г.

Тези допълнителни разходи не могат да бъдат премахнати. По-високите разходи за оборудване също означават по-висока цена за съхранената електроенергия в стационарни приложения и по-висока цена за автомобилие. Тези разходи ще бъдат разпределени между милиони купувачи на превозни средства и стотици милиони платци на електроенергия. Но те ще бъдат съвсем реални.

Големите стъпки в индустриалната политика, които се провеждат в САЩ и ЕС, имат потенциала да преобразят производствения хоризонт на чистите технологии във всяка страна или блок.

Вече в САЩ стимулите на IRA донесоха за локалния пазар производствени мощности, които иначе не биха били изградени. Комбинацията от прогнозно търсене и ясни и достъпни данъчни кредити в подкрепа на предлагането оказват своето влияние.

Ходовете на ЕС все още са в зародиш и може да бъдат по-предизвикателни в бъдеще. Първото препятствие е самият мащаб на текущия внос, по-специално за слънчева енергия. Между януари и ноември 2022 г. 95% от вноса на слънчеви модули в ЕС идва от континентален Китай. И без същия вид кредити, свързани с производството, които САЩ разполагат, инвеститорите може да нямат достатъчно видимост относно дългосрочната подкрепа, за да отделят капитал за разширяване на своите производства.

И накрая, като се има предвид настоящият политически климат, САЩ и ЕС едва ли скоро ще станат мощни производители на оборудване за чиста енергия. Тъй като Китай, Източна Азия и Югоизточна Азия увеличават производството, по-реалистична цел за западните нации може просто да бъде да посрещнат местното търсене с местно предлагане. В края на краищата, търсенето е готово да нарасне масово навсякъде. Производителите от САЩ и ЕС биха могли да се насладят на много широк пазар, просто като изядат собствените си парчета от пая на зеления преход.